Main menu
Second Menu

Наука Кардиология 5/2013

NK5_korici_14jun2013.indd


» Увод – Как лекуваме болните с доказана коронарна болест на сърцето
» Неинвазивни методи за оценка на състава и морфологията на нестабилната каротидна плака
» Статините в първичната и вторичната превенция – защо дозата има значение?
» Обструктивна сънна апнея и сърдечно-съдов риск
» Интервенционално лечение при възрастни с вродени сърдечни малформации
» Проблеми на възрастни с вродени сърдечни малформации
» Бета-блокери: спорни и безспорни индикации в кардиологията

Как лекуваме болните с доказана коронарна болест на сърцето

Автор: Доц. Борислав Георгиев

Мнението на водещите кардиолози в Европа е, че на приключилия наскоро Европейски конгрес по кардиология сред най-интересните обсъждани теми бяха резултатите на EUROASPIRE IV. Всички знаем, че когато излязат резултатите от поредното проучване EUROASPIRE, започват дискусии, които търсят решение на установени проблеми и грешки в профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания, което впоследствие се отразява на следващите препоръки за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания в Европа. За пореден път бяха анализирани подходите в терапията и рехабилитацията на болните с доказана коронарна болест на сърцето в Европа. В анализите бяха включени отново и резултати от нашата страна. Участието на България в такива проекти е важно от гледна точка на възможността да се сравним с другите държави от Европа и да разберем къде сме добре и къде грешим.

Статията – PDF

 

 

 

Неинвазивни методи за оценка на състава и морфологията на нестабилната каротидна плака

Автор: Д-р Детелина Луканова, д-р Георги Владимиров

Атеросклерозата е главната причина за настъпване на исхемична болест на сърцето (ИБС), мозъчно-съдова болест (МСБ) и периферна съдова болест (ПАБ), които оформят картината на сърдечно-съдовите заболявания. Те са водеща причина за заболеваемост и смъртност в света. Причините за настъпването на атеросклерозата не са напълно изяснени. Редица състояния и навици се определят като рискови фактори – контролируеми и неконтролируеми. Към контролируемите се отнасят физическата активност, тютюнопушенето и/или нездравословното хранене. Към неконтролируемите спадат възраст, пол и фамилна обремененост със
сърдечно-съдови заболявания.

Статията – PDF

 

 

 

Статините в първичната и вторичната превенция – защо дозата има значение?

Автор: Доц. Елина Трендафилова

Дислипидемията е основен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. Сърдечно-съдовата смъртност е в пряка връзка с нивата на общия и LDL-холестерола във всяка възрастова група, вкл. и при възрастни пациенти над 80 години. От друга страна, множество проучвания доказаха, че намалението на общия холестерол, и главно на LDL-холестерола (LDL-C), води до намаление на сърдечно-съдовите събития и смъртността. Статините са добре проучени медикаменти с доказан кардиопротективен ефект. Мета-анализ на 26 рандомизирани проучвания със 169 138 болни, проследени около 5 години показа, че за намаляване на LDL-C с 1 mmol/L със статин се постига значителна и сигнификантна редукция на общата смъртност (с 10%), съдовата смъртност (с 14%) и коронарната смъртност (с 14%), достоверно е понижена и честотата на коронарните събития (24–26%), инсулта (15–26%) и реваскуларизацията (24–34%), като благоприятните ефекти са по-изразени при високите дози статини.

Статията – PDF

 

 

 

Обструктивна сънна апнея и сърдечно-съдов риск

Автор: Доц. Борислав Георгиев

Обструктивната сънна апнея се установява при 2–4% от възрастното население, за нея се мисли рядко, но се пише често и напоследък все повече се свързва с повишен сърдечно-съдов риск. През последните години вниманието на лекарите бе насочено към връзката между сънната апнея и неконтролираната или лошо контролирана хипертония, което намери отражение и в международните препоръки за поведение при болни с артериална хипертония. Особено често се обсъжда ролята на обструктивната сънна апнея при болни с резистентна хипертония.

Статията – PDF

 

 

 

Интервенционално лечение при възрастни с вродени сърдечни малформации

Автор: доц. Анна Кънева-Ненчева

Тласък на кардиологията, една от най-бързо развиващите се медицински специалности на ХХ век, дават медицинските открития, които позволяват точно диагностициране и лечение на сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ). От гледна точка на съвременната кардиология това са ехокардиографията и Доплерът, сърдечната катетеризация и неоперативното, интервенционално лечение на ССЗ (фиг. 1) Детската кардиология също прави гигантска крачка през втората половина на ХХ век – от „описателна” тя става „лечебна” и връща живота на хиляди деца с вродени сърдечни малформации (ВСМ), считани за обречени. За период от около 30 години, след въвеждането на екстракорпоралното кръвообращение (ЕКК), става възможно хирургичното лечение на практически всички ВСМ. Това води до нарастване на пациентите, достигнали зрелост, т. нар. възрастни с ВСМ (ВВСМ). Ако до 80-те години на ХХ век основните хирургични операции са въведени и развитието на детската сърдечна хирургия е главно в усъвършенстване на техниките, използваните материали, миокардната протекция и ЕКК, последните 20 години на ХХ век дават силен тласък на интервенционалното, неоперативно лечение както на вродени, така и на придобити ССЗ.

Статията – PDF

 

 

 

Проблеми на възрастни с вродени сърдечни малформации

Автор: Доц. Маргарита Цонзарова

Напредъкът на сърдечната хирургия доведе до нарастване на броя на успешно оперираните с вродени сърдечни малформации (ВСМ) в детството, достигнали зряла възраст. Днес това са 85% от оперираните в кърмаческа или ранна детска възраст1–5. Точният брой на възрастните с ВСМ не се знае, тъй като голяма част от тези пациенти не се проследяват редовно, но се знае, че днес техният брой е по-голям от новооткритите новородени с ВСМ. Немалка част от тези пациенти, особено със сложни, комплексни ВСМ, се нуждаят от проследяване през целия им живот, тъй като те имат редица медицински проблеми. Проблемите при оперираните пациенти зависят от възрастта при операция, степента на намаляване на натоварването на камерния миокард, миокардната протекция по време на операцията, eлектрофизиологичните последици, трайността на протезните материали, остатъчните явления и усложненията след операцията.

Статията – PDF

 

 

 

Бета-блокери: спорни и безспорни индикации в кардиологията

Автор: Доц. Елина Трендафилова

Бета-блокерите са отдавна позната група медикаменти с широко приложение в медицината. От времето на тяхното откриване от сър James Black и прилагането на първия от тях (пропранолол) за лечение на артериална хипертония от Prichard и Gillam през 1964 г. е изминал дълъг период, през който се появиха още много и усъвършенствани представители на тази група, големи рандомизирани проучвания доказаха кардиопротективните им ефекти, научихме много за страничните им ефекти, увеличиха се индикациите за тяхното приложение. През 1980 г. бета-блокерите (ББ) заедно с диуретиците са най-използваните антихипертензивни медикаменти. През 2003 г. Британската кардиологична асоциация отхвърли ББ като първа стъпка в лечението на АХ3. Тази позиция не беше приета от Европейското кардиологично дружество, което в препоръките за лечение на АХ от 2007 г. и 2009 г. равнопостави основните класове антихипертензивни медикаменти.

Статията – PDF

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.