Main menu
Second Menu

Наука Ендокринология 2/2014

NЕ2_korici_


» УВОД
» Komboglyze (saxagliptin) – надежден гликемичен контрол при разнообразна популация от пациенти със ЗД2, включително и с повишен СС риск
» Ремисия след терапия с каберголин при болест на Кушинг
» Функционална диагностика на синдрома на дефицит на растежен хормон у възрастни
» Eндокринни промени преди и след трансплантация на черен дроб
» Температурата като фактор в състава, качествата и количеството на слюнката и в кариесната активност
» Сексуална активност и сърдечно-съдови заболявания. Препоръки за сексуалния живот на пациенти със сърдечно-съдови заболявания (част 1)

Увод

Автор: проф. Сабина Захариева гл. редактор

Първичният хиперпаратиреоидизъм, характеризиращ се с персистираща хиперкалцемия и високо ниво на паратхормона, е рядко заболяване, което се лекува успешно с хирургично лечение. Фибромиалгията е все още малко познато клинично състояние, включващо разпространени мускулно-скелетни болки, което се среща при 0.7% до 6% от населението. Лечението е симптоматично, в зависимост от оплакванията, и е слабо ефективно. В САЩ икономическите загуби от фибромиалгията се оценяват на 10 000 долара на пациент, а около една трета от болните не могат да изпълняват трудовите си задължения.
Статията – PDF
 

 

 

Komboglyze (saxagliptin) – надежден гликемичен контрол при разнообразна популация от пациенти със ЗД2, включително и с повишен СС риск

Автор: Проф. Здравко Каменов
Болница: Клиника по ендокринология, УМБАЛ „Александровска“, София

Съвременните препоръки за лечение на захарен диабет тип 2 (ЗД2) предполагат значително по-голяма свобода както в определянето на целта на гликемичния контрол, така и в избора на медикаменти за достигането и. Практически всички авторитетни международни и национални диабетни организации позиционират метформина на първо място след възможната промяна в стила на живот. Второто средство обаче не е така категорично указано, както и алтернативният медикамент в случай на непоносимост към метформин. Пътят до достигане на идеята за известна „либерализация“ в лечението на ЗД2 премина през няколко етапа.
Статията – PDF
 

 

 

Ремисия след терапия с каберголин при болест на Кушинг

Реферирал: д-р Мая Живкова

Каберголин е дългодействащ допамин-рецепторен агонист, използван за терапията на пациенти с нелекувана болест на Кушинг, и като терапия на първи избор се използва при ограничен брой пациенти. Статията представя два клинични случая на болест на Кушинг при момчета на терапия с каберголин. Диагнозата е потвърдена клинично и лабораторно. Образните изследвания не установяват хипофизен аденом в нито един от случаите. Повишената секреция на адренокортикотропен хормон (АКТХ) е установена чрез кръвна проба от долния скалист синус. Терапията е започната с начална доза каберголин 1 mg седмично, която е ажустирана до 1.5 mg седмично при единия пациент въз основа на нивото на свободния кортизол в урината. Пациентите отговарят на терапията с каберголин с нормализиране на нивото на кортизола в урината към 4-ия и 6-ия месец от началото на терапията. Пациентите са постигнали пълна ремисия на болестта съответно в края на 17-ия и 24-ия месец.
Статията – PDF
 

 

 

Функционална диагностика на синдрома на дефицит на растежен хормон у възрастни

Автор: Д-р Ивайла Узунова, проф. Георги Кирилов, проф. Сабина Захариева
Болница: Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет, София

Проблемът с намалената секреция на растежен хормон (РХ) в зряла възраст навлиза активно в полезрението на изследователи и клиницисти през последните 2–3 десетилетия. За този период етиологията, патогенезата и клиничната изява на дефицита на растежен хормон при възрастните (ДРХВ) до голяма степен са изяснени и понастоящем основни предизвикателства остават диагностиката и лечението на синдрома. Субективните оплаквания, както и обективните му признаци, са твърде неспецифични. Нещо повече, с изключение на редките случаи на персистиращ от детството хипофизарен нанизъм и на генетичните дефекти, засягащи изолирано соматотропната ос, ДРХВ на практика винаги е съпроводен с недостатъчност и на други тропни хормони и клиничната му картина се припокрива с тази на останалите хипофизни дефицити.
Статията – PDF
 

 

 

Eндокринни промени преди и след трансплантация на черен дроб

Автор: Доц. Ивона Даскалова, д-р Едит Харангозо
Болница: Клиника по eндокринология и болести на обмяната, Военномедицинска академия, София

Първата чернодробна трансплантация е направена преди половин век в САЩ. През 2004 г. е направена първата чернодробна трансплантация в България. За този кратък период от време напредването и възможностите в медицината, промяната на разбирането на пациентите и населението относно даряването на органи доведоха до увеличаване на броя на органните трансплантации и в частност – на чернодробните трансплантации. Участниците в първата четиригодишна трансплантационна програма през 1963 г. завършват с екзитус леталис. С течение на времето все повече се усъвършенстват технологиите и медикаментозното лечение при тези пациенти, а преживяемостта става изключително висока за първата година след трансплантацията. Преди и след трансплантация пациентите имат нужда от комплексно изследване и терапия.
Статията – PDF
 

 

 

Температурата като фактор в състава, качествата и количеството на слюнката и в кариесната активност

Автор: Гл. ас. Дарина Караяшева, доц. Екатерина Ботева
Болница: Катедра по консервативно зъболечение, Факултет по дентална медицина, Медицински университет, София

В научната литература са описани основните фактори, засягащи нивото на слюнчения поток и състава на слюнката: механични, хранителни, вкусови, медикаментозни, химически, големина на слюнчените жлези, възраст и пол, стимулация, хормони, физическа активност, генетични дефекти и редки синдроми. Възможни са и различни странични ефекти от вредни навици като тютюнопушене, алкохолна консумация, дъвчене на дъвка и тютюн, пушене на лула6. Спецификата на хормоналната и имунната защита на слюнката е свързана от Eastoe и Cole (1988 г.) и от Lavelle (1988 г.) с влиянието на алдостерон, тестостерон, тироксин и антидиуретичен хормон, както и с присъствието на следните имуноглобулини – IgA, IgG, IgM. Температурата на слюнката остава фактор, встрани от всички монографии в областта на биохимията и физиологията на устната кухина.
Статията – PDF
 

 

 

Сексуална активност и сърдечно-съдови заболявания. Препоръки за сексуалния живот на пациенти със сърдечно-съдови заболявания (част 1)

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Сексуалната активност е важен компонент на качеството на живота на пациентите със сърдечно-съдови заболявания и техните партньори, включително и на хората в по-напреднала възраст. Понижена сексуална активност и нарушена сексуална функция се установяват при някои пациенти със сърдечно-съдова болест и често са свързани с тревожност и депресия2, 3. Ограничен е броят на публикациите по темата, която е дискутирана и в някои национални и международни препоръки за профилактика и рехабилитация на сърдечно-съдовите заболявания. Единствено Американската сърдечна асоциация (AHA) публикува становище, в което обобщава и синтезира наличните данни, свързани със сексуалната активност и сърдечните заболявания, с цел да даде насоки за клиницистите и пациентите.
Статията – PDF

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.