Main menu
Second Menu

Наука Ендокринология 3/2014

NЕ3_korici_


» УВОД
» Дерматологична семиотика при diabetes mellitus
» Стратегии в скрининга за захарен диабет тип 2
» Автоимунни тиреоидни заболявания и бременност
» Метаболитен синдром – от невротрофната хипотеза към теорията
» Сексуална активност и сърдечно-съдови заболявания. Препоръки за сексуалния живот на пациенти със сърдечно-съдови заболявания (част 2)

Увод

Автор: проф. Сабина Захариева гл. редактор

Ниското ниво на витамин D може да играе роля при високото кръвно налягане, отбелязва публикация от 26 юни 2014 г. Ново генетично изследване дава най-сигурните данни до днес, че ниското ниво на витамин D играе централна роля в развитието на артериалната хипертония. Въпреки че предишни изследвания посочват връзка между ниското ниво на витамин D и хипертонията, има доста противоречия между обсервационалните проучвания, които показват тясна връзка, и клиничните проучвания, които демонстрират несигнификантни корелационни зависимости.
Статията – PDF
 

 

 

Дерматологична семиотика при diabetes mellitus

Автор: Д-р Валентин В. Николов
Болница: Катедра по инфекциозни болести с епидемиология и курс по дерматовенерология, Тернополски държавен медицински университет, Украйна

С патологичните промени на кожата се сблъскват лекарите от най-различни клинични специалности. При това кожните изменения могат да бъдат както случайна находка, така и основна, а понякога – и единствена проява на тежко заболяване. Захарният диабет (diabetes mellitus) е хронична ендокринопатия, характеризираща се с абсолютна или относителна инсулинова инсуфициенция, с чести и многообразни кожно-лигавични прояви. В зависимост от това, коя топографична част е поразена от ефлоресценциите, е прието да се говори за екзантеми – кожни, и енантеми − лигавични изменения.
Статията – PDF
 

 

 

Стратегии в скрининга за захарен диабет тип 2

Автор: Д-р Явор Асьов, проф. Здравко Каменов
Болница: Клиника по ендокринология, УМБАЛ „Александровска“, Медицински университет, София

Захарният диабет тип 2 (ЗДТ2) е заболяване, чиято честота се повишава значително в последните десетилетия. Според Международната диабетна федерация (IDF) през следващите 15 години броят на пациентите със ЗДТ2 ще се увеличи от 382 млн.term paper writers на 592 млн1. Голяма част от световната популация е с повишен риск за развитие на диабет, но само малка част от нея се скринира или диагностицира. Тази констатация не е добра, тъй като подобно на сърдечно-съдовите (СС) и някои неопластични заболявания, ЗДТ2 подлежи на превенция. До 80% от СС и мозъчно-съдовите заболявания и ЗДТ2 могат да бъдат превантирани, елиминирайки рисковите фактори за развитието им – основно тютюнопушенето, нездравословното хранене и обездвижването.
Статията – PDF
 

 

 

Автоимунни тиреоидни заболявания и бременност

Автор: Доц. Катя Тодорова
Болница: Клиника по ендокринология, УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, Медицински университет, Плевен

Автоимунните тиреоидни заболявания (АИТЗ) са най-честата нозология от категорията на автоимунните заболявания при хората. Тяхната честота надхвърля 10% и се срещат предимно сред жени във фертилна възраст. ББ и АИТ са най-честите клинични форми. По-редки форми на автоимунни тиреоидити са безболковият тиреоидит, ятрогенните тиреоидити и постпарталният тиреоидит. Генетичните и имуногенетичните фактори са водещи за възникване на ББ и АИТ. Носителството на HLA DR-5 гена увеличава трикратно риска от развитие на АИТ, съществува асоциация между CTLA-4 генния полиморфизъм и възникването на ББ и АИТ, доказана е връзката между молекулите от HLA – клас 2 и ролята на Т-цитотоксичните лимфоцити при ББ и АИТ. Факторите на средата са предразполагащи за възникване на АИТ, най-значими са тютюнопушенето и повишеният йоден внос. Тиреопероксидазата е ключов локус в имунния процес при АИТ.
Статията – PDF
 

 

 

Метаболитен синдром – от невротрофната хипотеза към теорията

Автор: Д-р Марияна Христова
Болница: ЕТ „АИПСМП – Д-р. М. Христова“, Варна

През 2006 г. сп. „Medical hypotheses” (66;545–549) публикува невротрофната хипотеза за патогенезата на метаболитния синдром с автори д-р М. Христова и проф. Луиджи Алое, Рим, Италия. Основната теза, която обсъждаме в тази хипотеза, е, че невро­трофините са ключов фактор в развитието на метаболитния синдром (МС). Хроничният дистрес – възпалителен и/или психоемоционален, се извежда като първостепенен етиологичен фактор, който причинява последващите невро-имуно-ендокринни взаимодействия.
Статията – PDF
 

 

 

Сексуална активност и сърдечно-съдови заболявания. Препоръки за сексуалния живот на пациенти със сърдечно-съдови заболявания (част 2)

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

При пациенти със стабилна исхемична болест на сърцето е необходима оценка на сърдечно-съдовия риск преди възстановяването на сексуалната им активност. Пациенти с лека, стабилна ангина имат нисък риск за сърдечно-съдови инциденти, а тези с нестабилна или рефрактерна ангина се смятат за високорискови5, 6. При пациентите с умерена симптоматика или риск, който не може да бъде определен при начално диагностично изследване, стрес тестът може да позволи обективна оценка на физическия капацитет и толеранс, да установи наличие на ангинозна симптоматика при физическо натоварване (и нивото на натоварване, при което се появяват ангината) и да оцени тежестта на исхемията при физическо натоварване.
Статията – PDF
 

 

 

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.