Main menu
Second Menu

Наука Ендокринология 4/2014

NЕ3_korici_


» УВОД
» Пинеална жлеза и мелатонин – биологично значение
» Възможности на еластографията в диагностиката на възлите на щитовидната жлеза
» Алдостерон и съдово увреждане
» Лечение на еректилната дисфункция с инхибитори на фосфодиестераза 5
» Лъчелечение при хипофизарни аденоми – реалност и перспективи
» Хипогликемиите при ЗД тип 2 – главна бариера за постигане на успешен гликемичен контрол в клиничната практика

Увод

Автор: проф. Сабина Захариева гл. редактор

Уважаеми колеги,
Кетоконазолът се използва в целия свят повече от 30 години за лечението на болестта на Cushing. Употребата на кетоконазол беше поставена под въпрос след предупреждението от страна на Европейската медицинска агенция за потенциална хепатотоксичност. Няколко фармакологични агенции наскоро одобриха кетоконазол за лечението на болестта на Cushing въпреки ограничения му ефект и значителните странични ефекти. При липсата на големи клинични проучвания ефикасността и толерантността към препарата остават под въпрос. Наскоро беше публикувано мултицентрово проучване от френски екип (J Clin Endocrinol Metab. 2014 May; 99(5):1623-30). Направен е ретроспективен анализ на данните от лечението на 200 пациенти с болест на Cushing единствено с кетоконазол с оглед преценка на съотношението полза/риск.
Статията – PDF

 

 

 

Пинеална жлеза и мелатонин – биологично значение

Автор: Д-р Дора Терзиева, проф. Мария Орбецова
Болница: УМБАЛ „Св. Георги“, Медицински университет, Пловдив

Пинеалната жлеза (corpus pineale, epiphysis cerebri) е малък нечифтен орган, разположен в центъра на главния мозък в близост до хипоталамуса, зад третия вентрикул. През вековете тя е описвана като „сфинктер, който регулира теченето на мисълта“ (Херофил, III в. до н.е), „седалище на душата“ (Картезий) или „трето око“ (Декарт). Предположението, че в пинеалната жлеза има вещество, което изсветлява кожата на земноводните, е изказано от McCord и Allen през 1917 г., докато изучавали хистологията и биохимията на жлезата. Значително по-късно, едва през 1958 г., Lerner et al. изолират мелатонина, което дава възможност за изясняване на функцията на пинеалната жлеза.
Статията – PDF
 

 

 

Възможности на еластографията в диагностиката на възлите на щитовидната жлеза

Автор: Доц. Живка Бонева1, д-р Явор Асьов2, д-р Стелла Йорданова1, д-р Веселина Яначкова1
Болница: 1Отделение по ендокринология, МИ–МВР, София
2Клиника по ендокринология, УМБАЛ „Александровска“, София

Физикалният метод, който открива разликата в плътността и еластичността между нормалните тъкани и възлестите им образувания, а също между доброкачествените и злокачествените такива, е палпацията. В исторически аспект данни за приложението и има още в египетските папируси 1600 години пр. Хр., описани в трудовете на американския египтолог Edwin Smith. По-късно Хипократ подробно описва разликите в плътността, еластичността и хомогенността на тъканите. И днес палпацията е неотменима част от физикалния преглед на пациента. Мануалната палпация обаче има редица недостатъци
Статията – PDF
 

 

 

Алдостерон и съдово увреждане

Реферирал: д-р Мая Живкова

Алдостеронът – финалният продукт на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС), традиционно се разглежда като регулатор на натриевата и калиевата обмяна в бъбреците, на екстрацелуларния
обем и артериалното налягане. Допреди няколко години нежеланите съдови ефекти на РААС бяха отдавани на ангиотензин II2, 3. Ангиотензин II е мощен алдостеронов секретагог и нови проучвания при животни, а и върху хора показват, че алдостеронът също има вредни ефекти върху сърдечно-съдовата система, включително микросъдово увреждане, възпаление в съдовете, оксидативен стрес, ендотелна дисфункция. В статията са описани нежеланите ефекти на алдостерона върху сърдечно-съдовата система, бъбреците и мозъка при хора и животни и съвременните схващания за механизмите на тези вредни ефекти.
Статията – PDF
 

 

 

Лечение на еректилната дисфункция с инхибитори на фосфодиестераза 5

Автор: Доц. Борислав Георгиев1, проф. Здравко Каменов2
Болница: 1Клиника по кардиология, Национална кардиологична болница, София
2Клиника по ендокринология, УМБАЛ „Александровска“, Медицински университет, София

Еректилната дисфункция (ЕД) се определя като неспособност за постигане и поддържане на ерекция, достатъчна за осъществяването на удовлетворителен сексуален акт, и често е асоциирана с психологични нарушения и понижено самочувствие. Емоционалният стрес от еректилната дисфункция може да повлияе интимните отношения и допълнително да понижи качеството на живот както на пациентите, така и на техните партньори. Епидемиологичните проучвания показват, че около 5–20% от мъжете страдат от умерена до тежка ЕД. Данните от проучвания като Massachusetts Male Aging Study, Cologne Male Survey и др., които включват няколко хиляди мъже на възраст между 30 и 80 години, показват общо разпространение на еректилната дисфункция около 20–40% за 40-годишните и 70% за 70-годишните мъже.
Статията – PDF
 

 

 

Лъчелечение при хипофизарни аденоми – реалност и перспективи

Автор: Д-р Елица Енчева1, доц. Явор Енчев2, д-р Илиана Колева1
Болница: 1Отделение по лъчелечение, УМБАЛ „Света Марина“, Медицински университет, Варна
2Клиника по неврохирургия, УМБАЛ „Света Марина“, Медицински университет, Варна

Аденомите на хипофизата са доброкачествени мозъчни тумори, представляващи 10–15% от интракраниалните тумори. Нареждат се на трето място по честота след глиомите и менингиомите8. Проучвания
на базата на аутопсии и образни изследвания установяват, че 1 на 7 души има аденом на хипофизата. В България болните с аденом на хипофизата получават само хирургично и медикаментозно лечение.
Лъчелечението като метод на лечение не се прилага рутинно на българските пациенти поради липсваща апаратура или ограничени възможности на наличната такава в България. В момента в страната навлизат нови, високотехнологични апарати за лъчелечение – линейни ускорители, които позволяват да се провежда лъчелечение и при аденоми на хипофизата с минимално облъчване на околните здрави тъкани. Обект на настоящата публикация са методите, които използва съвременната медицина за лечение на хипофизарните аденоми, с акцент върху лъчелечението.
Статията – PDF
 

 

 

Хипогликемиите при ЗД тип 2 – главна бариера за постигане на успешен гликемичен контрол в клиничната практика

Автор: Проф. Жулиета Геренова
Болница: Медицински факултет, Тракийски университет, Стара Загора

Хипогликемията е често срещан проблем при пациенти със ЗД2, приемащи лекарства, които повишават нивата на инсулина, независимо от кръвната глюкоза, каквито са оралните инсулинови секретагози (сулфонилурейни препарати – СУП и глиниди) и екзогенния инсулин. За съжаление, все още няма стандартна дефиниция за хипогликемия, което прави трудно да се оцени нейната честота. Работната група по хипогликемии към Американската диабетна асоциация (ADA) определя като хипогликемия „всяка необичайно ниска плазмена концентрация на глюкоза, което излага индивида на потенциална опасност“ с предложение за праг на плазмена глюкоза
Статията – PDF

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.