Main menu
Second Menu

Наука Пулмология 4/2014

NP4_korici_


» Увеличава се заболеваемостта от белодробни болести
» Рецидивираща респираторна папиломатоза с описание на клиничен случай
» Тежка астма и атопия – значение на алергените
» Лактатемия, КАС и спирометрия при бронхиална астма
» Клинична и рентгенологична хетерогенност на микоплазмената пневмония в детска възраст
» Хронична кашлица в детска възраст – по повод на два клинични случая, погрешно диагностицирани като бронхиална астма
» Новости

Увеличава се заболеваемостта от белодробни болести

Автор: Доц. Асен Златев
Болница: СБАЛББ „Св. София“

Белодробните болести заемат първо място сред общата заболеваемост на населението и трето място сред причините за смърт. Това води до значителна нетрудоспособност и инвалидност, което определя тяхната голяма медико-социална и икономическа значимост. Замърсяването на околната среда създаде условия за действие на много вредни обекти срещу човешкия организъм, като преди всичко е
засегната дихателната система.
Статията – PDF
 

 

 

Рецидивираща респираторна папиломатоза с описание на клиничен случай

Автор: Д-р Николай Българанов1, д-р Лъчезар Николов1, д-р Надя Коларова-Янева1,
проф. Ваня Недкова1, д-р Милен Караиванов2, д-р Георги Николов3

Болница: 1Клиника по детски болести, УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, Медицински университет, Плевен
2Отделение по клинична патология, УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, Медицински университет, Плевен
3Клиника по ушни, носни и гърлени болести, УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, Медицински университет, Плевен

Рецидивиращата респираторна папиломатоза е сравнително рядко доброкачествено заболяване, засягащо главно ларинкса (а понякога и трахеята, бронхите и белодробния паренхим). Много изследвания
доказват вирусната етиология – РРП се причинява от човешкия папиломен вирус (HPV), най-често от HPV типове 6 и 11. Възрастовото разпределение на пациентите има два пика: първият е на възраст
под 5 години, а вторият – на възраст между 20 и 40 г. Честотата на заболяването се оценява на около 1.7 до 4.3/100 000 деца или 1.8/100 000 възрастни. В това проучване ние представяме клиничен случай на РРП у 3-годишно момиче с 3-месечна история на пресипналост и хрипове. Директната ларингоскопия показа наличие на ларингеални папиломи. Беше проведена биопсия и патологоанатомичният анализ потвърди диагнозата.
Статията – PDF
 

 

 

Тежка астма и атопия – значение на алергените

Автор: Д-р Снежина Лазова, д-р Гергана Петрова, д-р Димитринка Митева,
д-р Вера Папочиева, проф. Пенка Переновска

Болница: Клиника по педиатрия, УМБАЛ „Александровска“, Медицински университет, София

Въведение: Тежката астма е хетерогенно състояние, състоящо се от различни фенотипове, в това число еозинофилната астма. Обикновено наличието на атопия или алергични заболявания би могло да бъде пречка за постигане и поддържане на добър контрол на астмата. Именно нарастващото значение и честотата на алергиите налагат специфични препоръки за проследяване на еозинофилния брой в храчка/назален секрет и изследването на издишания азотен оксид при оценка на ефекта от терапията, както и въвеждането на нови методи на лечение със специфични анти-IgE антитела.
Статията – PDF

 

 

 

Лактатемия, КАС и спирометрия при бронхиална астма

Автор: Д-р Наталия Ушева1, д-р Ирина Петкова2
Болница: 1Медицински университет, Варна
2МБАЛ – Девня

Статията е върху промените в спирометрията, КАП и лактата в кръвта при пристъп на бронхиална астма и взаимовръзката между тях. Лактатемията и лактатната метаболитна ацидоза при пристъп на бронхиална астма се дължат както на хипоксията и продукцията на лактат от дихателната мускулатура, така и на прилаганото лечение – бета2-агонисти, метилксантини и кортикостериоди. В нашето изследване с лактатемия са 39% от болните. Лактатът в кръвта има слаба корелация както с показателите на ФИД, така и с киселинно-алкалното равновесие (КАР); с ФЕО1, МСЕД 25, МСЕД 25/75 – слаба отрицателна, с МСЕД 50 – слаба положителна, с рН и РаО2 – слаба положителна, а с РаСО2 – слаба отрицателна.
Статията – PDF
 

 

 

Клинична и рентгенологична хетерогенност на микоплазмената пневмония в детска възраст

Автор: Д-р Ирен Цочева, д-р Валери Исаев, д-р Снежана Парина, д-р Евгения Еленчева
Болница: Клиника по педиатрия, УМБАЛ „Александровска“, София

Mycoplasma pneumoniae е чест причинител на придобита в обществото пневмония в детската възраст. Трудностите при поставяне на диагнозата по клинични и рентгенологични данни често водят до неправилна антибиотична терапия и неуспех на лечението. Представени са 18 деца със серологично установена микоплазмена пневмония, хоспитализирани в Клиника по педиатрия на УМБАЛ „Александровска“. Въпреки че липсва отделен показател, характерен само за този причинител, училищната възраст, високият фебрилитет, ускорената СУЕ при нормални левкоцити, както и интерстициалните белодробни изменения, са насочващи. Децата с атопия са склонни към тежка бронхиална обструкция.
Статията – PDF
 

 

 

Хронична кашлица в детска възраст – по повод на два клинични случая, погрешно диагностицирани като бронхиална астма

Автор: Д-р Гергана Петрова, д-р Вера Папочиева, д-р Димитринка Митева, проф. Пенка Переновска
Болница: Клиника по педиатрия, УМБАЛ „Александровска“, Медицински университет, София

Кашлицата е един от основните симптоми, за които пациентите се консултират с лекар. Упоритата кашлица може да е признак на сериозно подлежащо заболяване. Макар че понякога установяването на проблема, който довежда до поява на хронична кашлица, е затруднено, най-честите причини са тютюнопушене, постназална секреция, астма и гастроезофагеален рефлукс. Представяме два случая на деца, лекувани в продължение на години от бронхиална астма без успех. Първият случай е на 11-годишно момче с артериална хипертония, затлъстяване, един бъбрек (след нефректомия), панкреасна хиперфункция и упорита кашлица.
Статията – PDF

 

 

 

 

Новости

Оценката на контрола на астмата е от ключово значение при оценката на терапевтичния отговор. Препоръките на Националната програма за образоване и превенция на астмата (National Asthma Education and Prevention Program, NAEPP) и на Глобалната инициатива за астма (Global Initiative for Asthma, GINA) от 2006 г. се препоръчват за оценка на контрола на астмата и за контрол на изявите на заболяването при неговото лечение. В клиничната практика е важно идентифицирането на пациентите с неконтролирана астма, тъй като при тях съществува риск от екзацербация. Контролът на астмата може да бъде оценен с помощта на няколко подхода. Няма златен стандарт за оценка на контрола на астмата, който варира от пълен до лош контрол.
Статията – PDF
 

 

 

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.