Main menu
Second Menu

Наука Пулмология 1/2015

NP1_korici_


» Лечение с антибиотици
» Основни принципи на антибиотичната терапия при деца и възрастни
» Спонтанен пневмоторакс в детската възраст – съвременен диагностично-лечебен алгоритъм и оперативно лечение
» Белодробни прояви при първичен хуморален имунен дефицит
» Вродена диафрагмална херния с късна изява при 6-годишно момиче
» LaсtoFlor®, първият български пробиотик – 20 години в полза на здравето

Лечение с антибиотици

Автор: Проф. Ваня Недкова
Болница: Катедра по детски болести, Медицински университет, Плевен.

Изборът на първоначалната антимикробна терапия трябва да бъде насочен към най-вероятния патогенeн причинител. Състоянието на пациента определя спешността на започване на антибиотичната терапия и начина на провеждане. Спешна антибиотична терапия е показана при бързо прогресиращи, животозастрашаващи инфекции или белези на имунен дефицит.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Основни принципи на антибиотичната терапия при деца и възрастни

Автор: Проф. Николай Данчев, маг. фарм. Иванка Костадинова
Болница: Катедра по фармакология, фармакотерапия и токсикология, Фармацевтичен факултет, Медицински университет, София

Резюме
Антимикробните агенти са едни от най-широко и често неправилно употребяваните лекарства в световен мащаб. Основните принципи при предписването на антибиотична терапия са: правилно диагностициране на инфекцията, разбиране на разликата между емпирична и дефинитивна терапия, преценяване на възможностите за преминаване към тесноспектърни и към по-евтини лекарства, познаване на лекарствените характеристики, присъщи на антимикробните агенти (като фармакодинамика и ефикасност на мястото на инфекцията), отчитане на характеристики на пациента, които могат да повлияят антимикробната активност, и познаване на нежеланите лекарствени ефекти на антимикробните агенти.
Ключови думи: антибиотична терапия, основни принципи, диагностициране на инфекцията, емпирична терапия, дефинитивна терапия, характеристики на пациента, лекарствени характеристики, нежелани лекарствени ефекти

General principles of antibiotic therapy in children and adults
Nikolay Danchev, Ivanka Kostadinova
Department of Pharmacology, Pharmacotherapy and Toxicology, Faculty of Pharmacy, Medical
University of Sofia

Abstract
Antimicrobial agents are some of the most widely, and often incorrectly, used medicines worldwide. General principles when prescribing antibiotic therapy include an accurate diagnosis of infection, understanding the differences between empiric and definitive therapy, identifying opportunities to switch to narrow-spectrum, cost-effective agents, understanding drug characteristics that are peculiar to the antimicrobial agent (such as pharmacokinetics and efficacy at the site of infection, accounting for the patient’s characteristics that would influence antimicrobial activity. It is also very important to recognize the adverse effects of antimicrobial agents and eventual drug interactions.
Keywords: antibiotic therapy, general principles, diagnosing of infection, empiric therapy, definitive therapy, patient characteristics, drug characteristics, adverse effects

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Спонтанен пневмоторакс в детската възраст – съвременен диагностично-лечебен алгоритъм и оперативно лечение

Автор: Доц. Христо Шивачев1, д-р Даниела Антонова3, д-р Янко Пъхнев1, д-р Здравка Антонова1, д-р Ваня Кисимова2
Болница: 1Първа детска хирургична клиника, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, София
2Клиника по детска анестезиология и реанимация, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, София
3Клиника по спешна рентгенология, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, София

Резюме
Увод: Първичният спонтанен пневмоторакс (ПСП) представлява пневмоторакс, настъпил при отсъствие на външни причини или на компликации на възпалителни белодробни заболявания. Честотата на заболяването варира от 7.4 до 18 на 100 000.
Цел: Да се анализират резултатите и еволюцията на приложението на различни оперативни методи и да се оцени ефикасността на въведения от нас диагностично-лечебен протокол в детската възраст.

Spontaneous Pneumothorax in Childhood – Сontemporary Diagnostic and Therapeutic Algorithm and Operative Methods
Hristo Shivachev1, Daniela Antonova2, Yanko Puhnev1, Zdravka Antonova1, Vanya Kisimova2
1Department of Pediatric surgery, UMHAT „N. I. Pirogov”, Sofia
2Department of Pediatric anesthesiology and resuscitation, UMHAT „N. I. Pirogov”, Sofia
3Department of emergency radiology, UMHAT „N. I. Pirogov”, Sofia

Abstract
Introduction: Primary spontaneous pneumothorax (PSP) is one that occurs in absence of an apparent cause or complications of other underlying inflammatory lung diseases. The incidence varies between 7.4-18 of 100 000.
Objective: To analyze the results and the outcomes of the use of our surgical techniques and to assess the effectiveness of our diagnostic and therapeutic protocol.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Белодробни прояви при първичен хуморален имунен дефицит

Автор: Проф. Пенка Переновска1, д-р Биляна Георгиева1, проф. Елисавета Наумова2
Болница: 1Клиника по детски болести, УМБАЛ „Александровска“, Медицински университет, София
2Клиника по клинична имунология, УМБАЛ „Александровска“, Медицински университет, София

Резюме
Хуморалните имунни дефицити са заболявания, при които има намалено производство на антитела или поради молекулярен дефект, засягащ В-Ly, или поради нарушено взаимодействие между В- и Т-клетките. Основните клинични прояви са повтарящи се или пролонгирани инфекции, най-често засягащи респираторния тракт (отит, синузит, пневмонии, обичайно причинени от инкапсулирани бактерии, напр. Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae, хроничен бронхит, бронхиектазии), гастроинтестиналния тракт, както и повишен риск от автоимунни заболявания, лимфоидна пролиферация и неоплазми. Засягането на белия дроб е често усложнение, което може да прогресира въпреки имуноглобулиновата заместителна терапия. При пациентите с първичен хуморален имунен дефицит и хронична продуктивна кашлица образните изследвания, особено КАТ, играят решаваща роля за изобразяване на степента на белодробна увреда и за мониториране на отговора към терапията. Спектърът от изменения, които могат да се видят при образното изследване на гръден кош, включва неинфекциозни структурни увреждания на дихателните пътища, инфекции, хронично белодробно заболяване, хронични възпалителни състояния (грануломатоза, интерстициални пневмонии), бенигнени и малигнени неоплазми.
Ключови думи: хуморален имунен дефицит, CVID, Bruton, КАТ, лимфоидна пролиферация, пневмонии, хронично белодробно заболяване, бронхиектазии, фиброза, рецидивиращи инфекции, имуноглобулинова терапия

Pulmonary Manifestations of Primary Humoral Immunodeficiency
Penka Perenovska1, Bilyаna Georgieva1, Elisaveta Naumova2
1Clinic of Pediatrics, UMHAT „Aleksandrovska”, Medical University of Sofia
2Department of clinical immunology, UMHAT „Aleksandrovska”, Medical University of Sofia

Abstract
Humoral immune deficiency refers to diseases resulting from impaired antibody production because of either a molecular defect intrinsic to B cells or a failure of interactions between B and T cells. The principal clinical manifestations are repeated and prolonged infections, most often involving the respiratory tract (otitis media, sinusitis, pneumonias, usually caused by encapsulated bacteria eg. Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae, chronic bronchitis and bronchectasis), gastrointestinal tract, and an increased risk of autoimmune diseases, lymphoid proliferation and malignancy. Pulmonary disorders are a common complication that may progress despite immunoglobulin replacement therapy.
Keywords: humoral immune deficiency, CVID, Bruton, CТ, lymphoid proliferation, pneumonias, chronic lung
disease, bronchiectasis, fibrosis, repeated infections, immunoglobulin therapy

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Вродена диафрагмална херния с късна изява при 6-годишно момиче

Автор: Д-р Ирен Цочева1, д-р Валери Исаев1, д-р Лиляна Райчева1, проф. Пенка Переновска1, доц. Христо Шивачев2
Болница: 1Клиника по педиатрия, УМБАЛ „Александровска“, Медицински университет, София
2Клиника по детска хирургия, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“

Резюме
Вродената диафрагмална херния (ВДХ) рядко се диагностицира след неонаталния период. Представяме клиничен случай на 6-годишно момиче с респираторни проблеми от 2-годишна възраст, диагностицирани като рецидивиращи пневмонии и бронхиална астма. Детето постъпи в клиниката след поредно обостряне на състоянието. На амбулаторните рентгенографии се установи нехомогенно засенчване в дясната гръдна половина с множествени просветлявания. Проведеният КАТ на гръден кош доказа, че тези просветлявания се дължат на намиращите се в гръдния кош чревни бримки. ВДХ се коригира оперативно веднага след установяването, с гладък постоперативен период. ВДХ с късна изява трябва да се включва в диференциалната диагноза при деца с рецидивиращи респираторни заболявания, тъй като тя се проявява с широк спектър симптоми от дихателната или гастро-интестиналната система.
Ключови думи: вродена диафрагмална херния, късна изява

Late-presenting congenital diaphragmatic hernia in a 6-year-old girl
Iren Tzotcheva1, Valery Issaev1, Lilyana Raycheva1, Penka Perenovska1, Hristo Shivachev2
1Clinic of Pediatrics, UMHAT “Alexandrovska”, Medical University of Sofia
2Department of Paediatric Surgery, UMHATEM “N. I. Pirogov”, Medical University of Sofia

Abstract
The diagnosis of a congenital diaphragmatic hernia (CDH) beyond the neonatal period is rare. We present a case of a 6-year-old girl with history of respiratory problems after the age of 2, misdiagnosed as recurrent pneumonias and bronchial asthma. The child is admitted to the clinic after consecutive exacerbation. The chest X-ray shows an inhomogeneous shadow in the right thorax with air pocket like lesions. The CT scan reveals that these findings are due to the herniation of bowel loops into the right thoracic cavity. The CDH was operated immediately after the diagnosis with excellent outcome. This case underscores the need to consider alternative diagnoses including CDH in the evaluation of children with recurrent respiratory symptoms. The clinical presentation of late-presenting CDH is varied and is mainly confined to the respiratory or gastrointestinal systems.
Keywords: Congenital diaphragmatic hernia, late-presentation

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

LaсtoFlor®, първият български пробиотик –
20 години в полза на здравето

Автор: Доц. Светла Данова
Болница: Лаборатория „Млечнокисели бактерии и пробиотици“, Институт по микробиология – БАН

Пробиотиците (про=за и био=живот) са живи микроорганизми, които, приети в достатъчни количества, оказват благоприятно въздействие на консуматора (WHO, 2002). Полезните и здравословни ефeкти могат да бъдат разнообразни, но основно те са насочени към баланса на чревната микрофлора, подобряване на здравословната хомеостаза и на имунитета (Hill et al., 2014). На практика пробиотичните препарати взаимстват от природата и връщат на модерния човек част от унищожената му полезна микробиота, без която не биха функционирали нормално не само храносмилателната, но и други жизненоважни органи и системи.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.