Main menu
Second Menu

Наука Кардиология 6/2015



» УВОД – Годишната сесия на Американската сърдечна асоциация – предвидими новости и изненади
» Ролята на психосоциалните рискови фактори за отключването на остри сърдечно-съдови инциденти
» Сърдечната недостатъчност – новото медицинско предизвикателство и социално-икономическо бреме на ХХI век
» Някои нерешени проблеми в лечението на високото артериално налягане при остър мозъчен инсулт
» Фиксирана комбинация със зофеноприл и хидрохлоротиазид за лечение на артериалната хипертония
» Комбинирана терапия с бета-блокер и диуретик във фиксирана доза при пациенти с артериална хипертония
» Калциев антагонист или диуретик като втори медикамент при антихипертензивна терапия на пациенти със затлъстяване?
» Вторична профилактика след остър коронарен синдром и мястото на двойната антитромбоцитна терапия
» Два случая в България на лъчево изгаряне на кожата след перкутанна коронарна интервенция

УВОД – Годишната сесия на Американската сърдечна асоциация – предвидими новости и изненади

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Главен редактор

Приключи годишната сесия на Американската сърдечна асоциация, където обикновено се представят световните новости в областта на кардиологията, които са оповестени или публикувани през втората половина на годината. Въпреки очакванията за важни новини, може би най-значимата бе приключилата регистрация на първите медикаменти от новия клас на PCSK9-инхибиторите за лечение на дислипидемиите.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Ролята на психосоциалните рискови фактори за отключването на остри сърдечно-съдови инциденти

Автор: Д-р Неделя Щонова1, проф. Лъчезар Трайков1, проф. Лъчезар Гроздински2
Болница: 1Катедра по неврология, Медицински университет, София; Клиника по неврология, УМБАЛ „Александровска“, София
2Отделение по ангиология и флебология, „City Clinic“, София

Експерименталните и епидемиологичните студии отдавна са позволили клиничното валидиране на множество рискови фактори, асоциирани с ИБС и респективно с риска от възникване на остри сърдечно-съдови инциденти. Идентифицирани са над 200 рискови фактора/индикатора за развитие на ИБС. Още ранните данни от Фрамингамската студия идентифицират хипертонията, хиперхолестеролемията и наднорменото тегло като рискове за атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания. Впоследствие към списъка на рисковите фактори са добавени метаболитният синдром, диабетът, тютюнопушенето и редица психологи-
чески и социално-икономически параметри.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Сърдечната недостатъчност – новото медицинско предизвикателство и социално-икономическо бреме на ХХI век

Автор: Доц. Красимира Христова
Болница: Национална кардиологична болница

Неслучайно сърдечната недостатъчност (СН) се определя като новата епидемия на ХХІ век. СН е основната причина за сериозната заболеваемост и смъртност на населението и една от водещите медицински причини за хоспитализация сред хората на възраст над 60 години2. Тежестта на заболяването и ресурсите, необходими за лечението му, ще продължат да нарастват през следващите десетилетия поради няколко съществени причини. Вероятно най-важната от тях е увеличаването на броя на възрастното население, което е група с висок риск от развитие на СН.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Някои нерешени проблеми в лечението на високото артериално налягане при остър мозъчен инсулт

Автор: Д-р Любомир Бауренски, доц. Елина Трендафилова, доц. Борислав Георгиев, проф. Любомир Хараланов
Болница: Национална кардиологична болница, София

Вече 30 години (от 1985 г. до днес) продължава дебатът и все още няма ясен отговор на въпроса трябва ли или не да се лекува повишеното артериално налягане (АН) при остър мозъчен инсулт (МИ). Независимо дали се касае за исхемичен или за хеморагичен инсулт, високо АН се среща в около 3/4 от пациентите непосредствено след инцидента, от които половината са с анамнеза за предшестваща
хипертония. Смята се, че това ранно повишаване на налягането, наричано още остър хипертензивен отговор, играе важна роля в поддържането на церебралната циркулация и колатералното кръвообращение в засегнатия от инсулта регион, макар че механизмът не е добре известен3. Прогностичното значение на повишеното AН в острата фаза на мозъчния инсулт не е достатъчно ясно.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Фиксирана комбинация със зофеноприл и хидрохлоротиазид за лечение на артериалната хипертония

Автор: Доц. Борислав Георгиев1, проф. Георги Момеков2
Болница: 1Национална кардиологична болница
2Фармацевтичен факултет, Медицински университет, София

Известно е, че нивото на артериалното налягане (АН) е в силна и директна зависимост с риска за развитие на инсулт и сърдечна болест. Мета анализ на данните от девет големи проспективни обсер вационни проучвания, проведени през 90-те години и включващи общо 420 000 пациенти, потвърди, че понижението на диастолното АН с 5, 7.5 и 10 mmHg, поддържано за известен период от време, е асоциирано с понижение на риска за инсулт съответно с 34, 46 и 56% и с понижение на риска за коронарна болест съответно с 21, 29 и 37%1. Друг метаанализ на данни от 14 рандомизирани проучвания, включващ общо 37 000 пациенти на терапия с диуретици или бета-блокери, показа понижение на риска за инсулт с 42%, на коронарния риск – с 14%, и на сърдечно-съдовата смъртност – с 21% за 5-годишен период на проследяване.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Комбинирана терапия с бета-блокер и диуретик във фиксирана доза при пациенти с артериална хипертония

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Повишеното артериално налягане (АН) е често срещан и значим сърдечно-съдов рисков фактор. Системната артериална хипертония засяга милиони хора по света. Повече от 50% от хората над 65-годишна възраст в индустриализираните страни страдат от хипертония (АХ), а 50% от тези хора умират от сърдечно-съдов инцидент като миокарден инфаркт или мозъчен инсулт. Научните проучвания показаха ясно ползата от понижението на АН до стойности

 

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Калциев антагонист или диуретик като втори медикамент при антихипертензивна терапия на пациенти със затлъстяване?

Автор: Проф. Димитър Раев
Болница: Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ „Св. Анна“, Медицински университет, София

Наднорменото тегло и затлъстяването са формулирани като един от големите здравни проблеми на съвремието1. Честотата на наднормено тегло в САЩ е 64%, а на затлъстяването е 30%, което определя нормалното тегло като рядък феномен. Не по-различна е ситуацията в Германия, където с наднормено тегло са 60%, а със затлъстяване – 20% от пациентите на семейните лекари. АХ по-често се асоциира с наднормено тегло и затлъстяване (около 50%), отколкото с нормално тегло. Честотата на АХ нараства почти два пъти с нарастването на индекса на телесната маса (ИТМ)5. В проучването HYDRA, проведено
в Германия с 45 125 пациенти, се установява 34% честота на АХ при нормално тегло, 61% при наднормено тегло и над 70% при затлъстяване (фиг. 1). От друга страна, около 75% от хипертониците са с наднормено тегло или затлъстяване. Подобна е честотата и у нас. От 5878 новооткрити хипертоници 44% са с наднормено тегло и 33% са с обезитет, т.е. само 23% от хипертониците са с нормално телесно тегло.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Вторична профилактика след остър коронарен синдром и мястото на двойната антитромбоцитна терапия

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Коронарната болест е причина за 30% от сърдечно-съдовите смъртни случаи, а руптурата на атеросклеротичната плака и последващото тромбообразуване е водеща причина за развитието на острия коронарен синдром (ОКС). ОКС, към който се отнася миокардният инфаркт с елевация на ST-сегмента, миокардният инфаркт без елевация на ST-сегмента и нестабилната ангина, е с голяма тежест за обществените здравни системи. Смъртността след дехоспитализация показва, че значителен процент от острите коронарни инциденти възниква до 6 месеца след диагностицирането на ОКС (4.8% за миокардния инфаркт с ST-елевация, 6.2% за миокардния инфаркт без ST-елевация и 3.6% за нестабилната ангина), което подчертава важността на ОКС.

Два случая в България на лъчево изгаряне на кожата след перкутанна коронарна интервенция

Автор: Д-р Десислава Костова-Лефтерова
Болница: Национален център по радиобиология и радиационна защита

През последното десетилетие се заговори за възможната поява на радиационно-индуцирани кожни изгаряния в интервенционалната рентгенология. В нашата страна е много малка осведомеността относно вероятността за възникването им вследствие на интервенционална процедура. Броят на интервенционалните процедури, проведени в България през 2014 г., е около 127 305 или 3% от всички рентгенови изследвания (фиг. 1). Международната статистика показва, че радиационни ефекти, най-вече кожни изгаряния, се появяват средно при 1 на 10 000 пациенти. Проследявайки тенденциите за бързо нарастване на броя интервенционални процедури през последните години, има голяма вероятност вече да са индуцирани детерминирани радиационни ефекти, но пациентите да не са диагностицирани.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.