Main menu
Second Menu

Наука Кардиология 1/2016



» УВОД – За медиите, липидите, статините и още нещо
» Динамика и вариабилитет на артериалното налягане при пациенти с хипертонична криза и остър исхемичен мозъчен инсулт
» Сърдечна недостатъчност и когнитивен дефицит – патофизиологични взаимоотношения, клинично и прогностично значение
» Програмирана некроза и сърдечно-съдови заболявания
» Бримкови диуретици и разликите между тях
» Триметазидин – експери ментални и клинични доказа телства за нехемодинамични антиисхемични ефекти
» Минералкортикоиден рецепторен антагонизъм

УВОД – За медиите, липидите, статините и още нещо

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Главен редактор

Лечението със статини е пример за съвременната медицина как най-успешно може да се профилактират сърдечно-съдовите заболявания. Много са проучванията, включващи стотици хиляди пациенти, в които се доказват ползите от терапията със статини. В някои случаи болните могат да получат като странична реакция неприятна симптоматика в мускулите (миопатия), а негативните новини относно статините могат да убедят пациентите да преустановят терапията.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Динамика и вариабилитет на артериалното налягане при пациенти с хипертонична криза и остър исхемичен мозъчен инсулт

Автор: Д-р Любомир Бауренски, доц. Елина Трендафилова, проф. Любомир Хараланов
Болница: Национална кардиологична болница

Повишено артериално налягане (АН) се среща много често при пациенти с остър мозъчен инсулт (МИ), независимо от наличието на предшестваща хипертония и от стойностите на налягането преди инцидента, и показва тенденция към спонтанно спадане. Острият хипертензивен отговор се смята за лош прогностичен белег за изхода от заболяването. Освен абсолютните стойности, динамиката и вариабилитетът на АН при остър МИ са от определено значение за прогнозата.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Сърдечна недостатъчност и когнитивен дефицит – патофизиологични взаимоотношения, клинично и прогностично значение

Автор: Доц. Атанас Ангелов
Болница: Първа кардиологична клиника, УМБАЛ „Св. Марина“, Медицински университет, Варна

Прогнозата на болните със сърдечна недостатъчност (СН) се подобри през последните две десетилетия благодарение на лечението с медикаменти като АСЕ-инхибитори, ангиотензин-рецепторни блокери, антагонисти на алдостерона и бета-блокери, както и вследствие на рутинното приложение на ресинхронизиращи устройства и кардиовертер дефибрилатори3. Броят на хоспитализациите за СН на глава от населението е с тенденция да намалява в развитите икономически страни, но въпреки това ранната смъртност след дехоспитализация и честотата на рехоспитализациите остават без значима промяна. Множество сърдечни и несърдечни коморбидни състояния са доказани предиктори за болестност и смъртност при СН.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Програмирана некроза и сърдечно-съдови заболявания

Автор: Д-р Явор Кашлов, доц. Иван Щерев, д-р Веселин Вълков, д-р Йорданка Донева, доц. Бранимир Каназирев, проф. Жанета Георгиева
Болница: Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ „Св. Марина“, Медицински университет, Варна

Още в средата на ХІХ в. Рудолф Вирхов описва некрозата като форма на клетъчна смърт. Оттогава тя е идентифицирана едновременно като причинаи следствие на различни патологични процеси. Един век по-късно се доказва друга форма на клетъчната смърт – апоптоза. Сега e установено, че този процес се задвижва с помощта на набор от молекулярни механизми, които програмират смъртта на клетката. Често се твърди, че некрозата се различава от апоптозата поради убеждението, че некрозата не се ръководи от програмирани молекулярни събития, но с течение на времето става ясно, че нерядко некротичната клетъчна смърт се задвижва от определени молекулярни пътища. Именно този вид клетъчна смърт се нарича некроптоза.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Бримкови диуретици и разликите между тях

Автор: Д-р Лилия Владимирова
Болница: УМБАЛ „Александровска“, Медицински университет, София

Лечението с диуретици, в т.ч. бримкови, е част от всяко съвременно ръководство за лечение на сърдечната недостатъчност (СН). В групата на бримковите диуретици се включват фуроземид, тораземид и буметанид. Те действат върху възходящото рамо на бримката на Хенле. Инхибират Na-K-2Cl транспортния протеин и намаляват реабсорбцията на натриеви (Na+), калиеви (K+) и хлоридни (Cl–) йони и увеличават секрецията на K+, Cl–, магнезиеви и калциеви йони.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Триметазидин – експериментални и клинични доказателства за нехемодинамични антиисхемични ефекти

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Конвенционалната терапия на исхемичната болест на сърцето включва бета-блокери, калциеви антагонисти и нитрати. Тези медикаменти възстановяват дисбаланса между кислородните нужди и кислородната доставка на миокарда и се определят като хемодинамични, тъй като повлияват параметри на хемодинамиката. За съжаление, въпреки приложението на тези медикаменти в оптимални дози, те не могат да контролират ефективно симптоматиката и много пациенти се нуждаят от интервенционална или хирургическа реваскуларизация. Метаболитната модулация е важен компонент в оптималната терапия на ангината и триметазидин е част от необходимата терапия на това заболяване.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Минералкортикоиден рецепторен антагонизъм

Автор: Доц. Борислав Георгиев1, проф. Георги Момеков2
Болница: 1Национална кардиологична болница
2Катедра по фармакология, фармакотерапия и токсикология,
Фармацевтичен факултет при Медицински университет – София

Алдостерон – хормонът, задържащ Na+ в организма, за първи път е изолиран пред 1953 г.1, а през следващата година Джером Кон2 съобщава за успешно отстраняване на надбъбречен аденом от пациент с хипертония и хиперкалиемия. С разработването на прецизни методи за измерване на нивото на алдостерона и с натрупването на познания за физиологичните и патофизиологичните механизми на хормона започна процесът на разработване и на антагонисти на алдостеронa предвид важния му ефект върху натриевата задръжка и важността на натриевата рестрикция при съвременните стратегии за лечение на хипертонията. Търсенето на алдостеронов антагонист започва с работата на Сиърл върху тест, известен днес като тестът на Кагава. При него са използвани адреналектомирани плъхове, при които хомеостазата през нощта се поддържа с нормален солеви разтвор без храна, а на сутринта се инжектира алдостерон с/без изследвания алдостеронов антагонист3. Антагонистичната активност на алдостероновия антагонист, сравнен с контролите,се определя според отношението Na+/K+ в урината.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.