Main menu
Second Menu

Наука Кардиология 2/2016



» УВОД – Нови насоки за поведение при дислипидемиите
» Индивидуализиран подход при хепарин-индуцирана тромбоцитопения в съчетание с остър миокарден инфаркт и онкологично заболяване – клиничен случай и обзор на литературата
» Приложение на интрааортния балонен контрапулсатор в кардиохирургията
» Лечение на дислипидемиите с инхибитори на PCSK9 (част 1)
» Езетимиб в терапията на дислипидемиите (част 1)
» Комбинирана терапия на артериалната хипертония с трандолаприл/верапамил
» Минералкортикоидни рецепторни антагонисти при артериална хипертония и сърдечна недостатъчност
» Цилостазол при интер митентно клаудикацио
» Ранолазин – отвъд терапията на хроничната стабилна ангина

УВОД – Нови насоки за поведение при дислипидемиите

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Главен редактор

Статините са основната терапия при хиперхолестеролемия и смесена дислипидемия. С прилагането на точния статин в точната доза може да се постигнат желаните прицелни стойности на LDL-холестерола или
поне той да бъде понижен с 50%. Много са причините за непостигане на желания прицел при болшинството пациенти – лоша съпричастност към терапия, лошо придържане от страна на пациентите, прилагане на ниски и неоптимални дози или лечение със слабоефективни статини дори в оптимални дози, непоносимост към медикамента, неспазване на диетичен режим и др. Затова често се пристъпва към комбинирана терапия, а изследователите търсят нови, по-мощни молекули.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Индивидуализиран подход при хепарин-индуцирана тромбоцитопения в съчетание с остър миокарден инфаркт и онкологично заболяване – клиничен случай и обзор на литературата

Автор: Д-р Венцислав Григоров, доц. Елина Трендафилова, проф. Ива Паскалева, д-р Александра Банкова, д-р Елена Димитрова, д-р Християна Йорданова, д-р София Георгиева, д-р Елена Костова, д-р Татяна Андреева, д-р Петя Тасовска, проф. Нина Гочева
Болница: Национална кардиологична болница, София

Хепарините – нефракциониран хепарин (UFH) и нискомолекулярните хепарини (LMWH) – намират широко приложение в тромбопрофилактиката и лечението на остри тромботични клинични състояние, включително остър коронарен синдром, дълбока венозна тромбоза, белодробен тромбоемболизъм и други. Рядко усложнение при лечението с хепарини е развитието на хепарин-индуцирана тромбоцитопения (HIT), характеризираща се с протромботично състояние и с висока честота на тромбоза/емболизация, свързани с висока смъртност при липса на ранна и адекватна терапия.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Приложение на интрааортния балонен контрапулсатор в кардиохирургията

Автор: Д-р Любомир Бакаливанов
Болница: Отделение по сърдечно-съдова анестезия и интензивно лечение, Национална кардиологична болница, София

Принципът на интрааортната контрапулсация (ИАБК) е бил описан първоначално от д-р Адриан Кантровиц през 1959 г. върху модел на куче. Модерната ИАБК, състояща се от балон, монтиран на подвижен катетър и конзола, е описана от Moulopoulos et al. в клиниката в Кливланд (САЩ) през 1962 г. Първоначално апаратът се е състоял от латексова тръба и полиетиленов катетър със странични отвори. За надуване на балона се е използвал въглероден диоксид. Синхронизирането на балона се е осъществявало посредством R-зъбеца на ЕКГ. През 1971 г. Кракауер и съавт. работят заедно с д-р Адриан Кантровиц18 и описват приложението на ИАБК при 30 пациенти, развили кардиогенен шок вследствие на остър миокарден инфаркт (ОМИ), рефрактерен на фармакологична терапия. При 25 от пациентите шокът е овладян вследствие приложението на ИАБК.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Лечение на дислипидемиите с инхибитори на PCSK9 (част 1)

Автор: Доц. Борислав Георгиев1, д-р Борислав Борисов2
Болница: 1Национална кардиологична болница, София
2Прескрипция ЕООД, София

Сърдечно-съдовата болест е водеща причина за смъртността по света, а коронарната болест на сърцето е водещата причина за сърдечно-съдовата смъртност. Инсултът е втората по честотата причина за смъртност. Захарният диабет – тежък сърдечно-съдов рисков фактор и еквивалент на коронарната болест на сърцето, придобива епидемични размери. Дислипидемията (ДЛП) е друг тежък сърдечно-съдов рисков фактор и холестерол-модифициращата терапия е ефективна за целите на първичната и вторичната профилактика на коронарната болест на сърцето и инсулта. Съвременната концепция за контрол на липидните рискови фактори е насочена към понижаване на LDL-холестерола. Липидопонижаващата терапия, основно с инхибитори на HMG-CoA-редуктазата – статини, се превърна в основна терапевтична възможност.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Езетимиб в терапията на дислипидемиите (част 1)

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница, София

Зависимостта между абнормните плазмени фракции на холестерола и повишения сърдечно-съдов риск е описана преди 60 години, когато бе изяснена ролята на различните типове липопротеини в процеса на атеросклерозата. Модерната концепция за атерогенезата подчертава критичната роля, която липопротеините играят в атеросклеротичния процес. В ранните етапи на образуване на атерома се наблюдава дисфункция на съдовия ендотел, свързана с ефектите на липопротеини с ниска плътност (LDL) – липопротеините с най-висок атерогенен потенциал. LDL частиците се окисляват в съдовата стена и се поемат от макрофагите, които се превръщат в класически пенести клетки. Този процес допълнително стимулира отлагането на липиди и инициира каскадата на възпалението, което води до образуване на атеросклеротична плака. От друга страна, липопротеините с висока плътност (HDL) осигуряват резервен транспорт за холестерола от натоварените с липиди макрофаги в съдовата стена и имат противовъзпалителен ефект, спират прогресията на атеросклеротичната плака и дори могат да доведат до регресията и. При различни състояния нивото на LDL е абнормно повишено или нивото на HDL – абнормно понижено, което повишава риска от развитие на атеросклеротична болест.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Комбинирана терапия на артериалната хипертония с трандолаприл/верапамил

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница, София

Ползите от лечението на артериалната хипертония по отношение на намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност са добре изучени. Ако тези ползи са особено добре показани при по-старите антихипертензивни медикаменти (диуретици, бета-блокери), общоприето е, че ниското артериално налягане е основният определящ фактор за намаляване на заболеваемостта и смъртността, така че тези дългосрочни последици се споделят от всички класове антихипертензивни средства. Например последните международни препоръки признават възможността за използване на болшинството класове антихипертензивни лекарства като първа линия на терапия.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Минералкортикоидни рецепторни антагонисти при артериална хипертония и сърдечна недостатъчност

Автор: Доц. Борислав Георгиев1, проф. Георги Момеков2
Болница: 1Национална кардиологична болница, София
2Катедра по фармакология, фармакотерапия и токсикология, Фармацевтичен факултет, Медицински университет, София

Спиронолактонът – медикаментът, разработен преди повече от 50 години, е мощен антагонист на минералкортикоидните рецептори с редица клинично значими странични ефекти. Преди около петнайсет години бе комерсиализиран антагонист от ново поколение – еплеренон, характеризиращ се с по-висока специфичност към минералкортикоидните рецептори и респективно – с оптимизиран профил на безопасност. И спиронолактон, и еплеренон са ефективни медикаменти в комбинираната терапия на сърдечната недостатъчност. Те нямат алдостерон-антагонистично действие в сърцето, тъй като сърдечните минералкортикоидни рецептори (МР) са заети от кортизола, който действа като алдостеронов миметик в условията на тъканно увреждане. Възприетият термин „минералкортикоиден рецепторен антагонист” (за разлика от термините „алдостеронов антагонист” и „алдостеронов блокер”) трябва да бъде запазен, независимо от факта, че тези медикаменти не предотвратяват достъпа на агонистите, а действат като обратни агонисти.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Цилостазол при интермитентно клаудикацио

Автор: Доц. Борислав Георгиев, доц. Детелина Луканова, проф. Марио Станкев
Болница: Национална кардиологична болница, София

Интермитентното клаудикацио (claudicatio intermittens) e най-типичният симптом на периферната артериална болест (ПАБ) на долните крайници, която в 90% от случаите се дължи на системна атеросклероза1–4. Атеросклеротичните лезии редуцират кръвотока в периферните артерии и водят до развитие на исхемия в скелетните мускули по време на физическо натоварване, която се облекчава при покой3. Исхемията се изявява клинично с болка, изтръпване, тежест или слабост, обикновено в подбедриците, бедрата и седалището. Според класификацията на ПАБ по Фонтен, която широко се използва в Европа и в нашата страна, интермитентното клаудикацио отговаря на втори функционален стадий на това заболяване. В този стадий се установява за първи път ПАБ при около 40% от пациентите, като за България тази цифра е около 15%. Интермитентното клаудикацио може да ограничи подвижността и има значителен ефект върху качеството на живот на засегнатите лица.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Ранолазин – отвъд терапията на хроничната стабилна ангина

Автор: Доц. Борислав Георгиев1, проф. Георги Момеков2
Болница: 1Национална кардиологична болница, София
2Катедра по фармакология, фармакотерапия и токсикология, Фармацевтичен факултет, Медицински университ ет, София

Сърдечно-съдовите заболявания са основна причина за настъпване на смърт в глобален мащаб. По данни на Световната здравна организация 17.3 милиона души са починали от сърдечно-съдова смърт през 2008 г., което възлиза на 30% от общата смъртност; 7.3 милиона души са починали от коронарна болaест на сърцето. Коронарната болест на сърцето и инсултът са двете основни водещи причини за настъпване на смърт. Стабилната ангина е клиничен синдром, характеризиращ се с дискомфорт в гърдите, челюстта, рамената и ръцете, гърба, обикновено проявяващ се при повишено физическо или емоционално натоварване и облекчаващ се при прием на нитроглицерин. Причина за гръдната ангина е недостатъчната доставка на кислород и/или повишените кислородни нужди на миокарда.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.