Main menu
Second Menu

Наука Ендокринология 1/2016

NЕ1_korici_


» УВОД
» Неалкохолна стеатозна болест и захарен диабет тип 2
» Статини и захарен диабет тип 2
» Клиничен ефект на екзенатид веднъж седмично в лечението на диабет тип 2
» ADVANCE и ADVANCE-ON – сърдечно-съдова и бъбречна протекция с гликлазид
» Алдостерон и сърдечно-съдов риск
» Субклинични феохромоцитоми
» ТСХ при критично болни – интерпретация на лабораторните резултати и поведение

Увод – Диабетиците, приемащи верапамил като антихипертензивно средство, имат по-ниски нива на кръвната захар

Автор: проф. Сабина Захариева гл. редактор

Скорошно проучване, публикувано в Diabetes Research and Clinical Practice (January 15, 2016), показва, че между диабетиците, особено тези на инсулиново лечение, приемащите верапамил като антихипертензивно средство имат по-ниски нива на кръвната захар в сравнeние с болните, които не са на лечение с калциеви антагонисти. Това проучване е предварително и авторите са предпазливи в изводите.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Неалкохолна стеатозна болест и захарен диабет тип 2

Автор: Д-р Мария Бояджиева
Болница: Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет, София

Неалкохолната стеатозна болест (НАСБ) е водеща причина за чернодробни заболявания по света. Честотата Ӝ нараства значимо през последните години, като в развитите държави – Северна Америка, Европа, включително и у нас, засяга между 10 и 30% от населението. Среща се във всяка възраст и пол, но все по-често при деца и в млада възраст. В младата възраст преобладава мъжкият пол. В метаанализ,
разглеждащ 729 проучвания, от които 86 включени в анализа с общ брой индивиди 8 515 431 от 22 държави, се установява честота на НАСБ 25.24%. От този анализ са изключени всички пациенти със захарен
диабет (ЗД) тип 2, затлъстяване, както и хроничният етилизъм.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Статини и захарен диабет тип 2

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Сърдечно-съдовата болест е една от основните причини за смъртност при пациентите с диабет. Липидните нарушения допринасят за повишението на сърдечно-съдовия риск при пациенти с диабет изатлъстяване. Основните компоненти на дислипидемията при диабет и метаболитен синдром са повишените концентрации на малки липопротеинови частици с ниска плътност (LDL-холестерол) и на остатъчни, богати на триглицериди, липопротеинови частици и ниското ниво на липопротеиновите частици с висока плътност (HDL-холестерол).

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Клиничен ефект на екзенатид веднъж седмично в лечението на диабет тип 2

Автор: Доц. Даниела Попова
Болница: Клиника по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика, УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“, Медицински университет, София

Понастоящем е доказана ролята на множество патофизиологични механизми във възникването и развитието на метаболитните диабетни нарушения. Въпреки отделните специфичности и индивидуалните вариации във възникването и развитието на хроничната хипергликемия и хипертриглицеридемия, при всеки пациент с диабет се установяват нарушения в много тъкани и органи, които водят до тези отклонения. В мускулната тъкан намалява прогресивно усвояването на глюкозата след нахранване, а в черния дроб се повишава значително продукцията на глюкоза, което причинява високи хипергликемии на гладно. Панкреасните β-клетки започват да губят капацитет за адекватна инсулинова секреция за поддържане на нормогликемията въпреки релативно повишената си експресия, а панкреасните α-клетки започват
да секретират ексцесивно глюкагон.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

ADVANCE и ADVANCE-ON – сърдечно-съдова и бъбречна протекция с гликлазид

Автор: Проф. Михаил Боянов1, д-р Александра Дончева2
Болница: 1Клиника по ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ „Александровска“, Медицински университет, София
2Катедра по вътрешни болести, Медицински университет, София

Захарният диабет е комплексно метаболитно заболяване, като лечението му все още е предизвикателство за съвременната медицина. Честотата на захарния диабет тип 2 (ЗД тип 2) в България прогресивно нараства през последните години, като се наблюдава ръст на заболеваемостта с 1.3% за период от 6 години 2006–2012), като броят на хората с диабет към 2012 г. достига 577 124 (9.6%).

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Алдостерон и сърдечно-съдов риск

Автор: Д-р Йоанна Матрозова
Болница: Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет, София

Първичният алдостеронизизъм (ПА) е състояние, свързано с автономно повишена продукция на алдостерон в организма. Основните форми на заболяването са две: аденом на Кон и идиопатична хиперплазия.
До 90-те години на миналия век ПА е възприеман като рядка форма на ендoкринна хипертония, която заема около 0.5–2% от хипертониците. В последните години се установи, че това е най-честата ендокринна хипертония, която обхваща около 6–10% от пациентите с артериална хипертония.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Субклинични феохромоцитоми

Рефериран от: д-р Владимир Василев
Болница: Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет, София

Феохромоцитомите представляват невроендокринни тумори, които секретират катехоламини и произхождат от хромафинните клетки на надбъбречната медула1. Когато туморите са извън надбъбречните жлези, те се наричат секретиращи параганглиоми (sPGL) и трябва да се разграничават от другите параганлиоми в областта на главата и шията. За разлика от феохромоцитомите и секретиращите парагнаглиоми, които имат симпатикусов произход и почти винаги произвеждат катехоламини, параганглиомите в областта на главата и шията са парасимпатикусови и по правило не секретират значими количества катехоламини.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

ТСХ при критично болни – интерпретация на лабораторните резултати и поведение

Автор: Д-р Ива Иванова, д-р Мира Сидерова, проф. Кирил Христозов
Болница: Клиника по ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ „Св. Марина“, Медицински университет, Варна

По време на тежко боледуване, стрес, недохранване, функцията и тиреоидният хормонален метаболизъм могат да се изменят значително; с не по-малко значение е и п риложението на някои медикаменти.
Промените се изразяват в намаляване на централно ниво на секрецията на ТСХ (тиреоид-стимулиращ хормон), редукция на нивата на плазмения Т3 (трийодтиронин), потиснато свързване на Т3 и Т4 (тетрайодтиронин) в серума. Тази констелация от находки се обединява под термина „нисък Т3 синдром“, „нетиреоидна болест“ (НТБ).

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.