Main menu
Second Menu

Наука Кардиология 1/2011

Съдържание сп. „Наука Кардиология” брой 1/2011:


» Оптимистично настроените сърдечно болни са с по-добра прогноза
» Левокамерна хипертрофия и антихипертензивни медикаменти
» Ранни промени на съдовата стена при пациенти с артериална хипертония – сравнително проучване с дуплекс скениране и мозъчностволови евокирани потенциали
» Атеросклероза на каротидната артерия, промени на МРТ и когнитивни промени при пациенти с асимптомни исхемични нарушения на мозъчното кръвообращение
» Остеопонтин – нов сърдечен биомаркер
» Мястото на бизопролол в терапията на хроничната сърдечна недостатъчност: патофизиология и клинична фармакология
» Високи дози аторвастатин за вторична профилактика на сърдечно-съдовите заболявания
» Розувастатин – най-добрият статин?

Оптимистично настроените сърдечно болни са с по-добра прогноза

Автор: Д-р Борислав Георгиев
Главен редактор

Наскоро в едно от водещите научни списания бе публикувано проучване, което установи, че болните с ИБС, които са оптимисти за развитието на болестта си, живеят по-дълго от песимистичните пациенти. Известна е ролята на вярата в добрия изход върху някои аспекти на възстановителния период след остри състояния и интервенции. Но тази студия ни показва, че вярата има отношение и към бъдещото здраве и преживяемост. Авторите установяват, че умерените оптимисти в добрия изход от болестта са с 30% по-голяма вероятност да преживеят в сравнение с песимистите. Депресията има лошо влияние върху възстановяването, но ефектът от лошите мисли изглежда е независим от това. Вероятно тук играе роля и по-ниският стрес при оптимистите. Разбира се, не трябва и да се отива до нереалистичен оптимизъм.

PDF-download

Левокамерна хипертрофия и антихипертензивни медикаменти

Автор: Д-р Борислав Георгиев, д-р Любомир Бауренски
Болница: Национална кардиологична болница

Структурното ремоделиране на сърцето, известно като левокамерна хипертрофия (ЛКХ), е последица най-често от системната хипертония и е свързано с повишен риск за сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност. Следователно, това състояние при пациентите с хипертония изисква повишено внимание. ЛКХ се повлиява добре от всички класове антихипертензивни медикаменти, но антагонистите на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС) показват по-изразен благоприятен ефект по отношение на забавянето на процеса и обратимостта на миокардната интерстициална фиброза. Много невро-хормонални системи обаче имат отношение към артериалната хипертония и органните увреждания, което обяснява ефекта на редукция и превенция на ЛКХ на много антихипертензивни медикаменти. Антагонистите на РААС са антихипертензивните медикаменти, които се препоръчват за превенция на органните увреждания при хипертония и хипертония с ЛКХ.

PDF-download

Ранни промени на съдовата стена при пациенти с артериална хипертония – сравнително проучване с дуплекс скениране и мозъчностволови евокирани потенциали

Автор: Д-р Силва Андонова, проф. Димитър Минчев
Болница: Неврологична клиника с ОИЛНБ, МБАЛ „Св. Марина”, Варна

Артериалната хипертония е едно от най-честите хронични заболявания сред лицата над 16-годишна възраст. Интересът към нея се определя от широкото й разпространение и от важната й роля за възникване на мозъчно-съдово или сърдечно-съдово заболяване. Влиянието на АХ може да се обясни чрез механизма на нарушения в хемодинамичните процеси и чрез ускоряване на атеросклеротичните промени в мозъчните съдове. Съпоставянето на резултата между честотата на артериалната хипертония и заболеваемостта и смъртността от мозъчен инсулт при различни популации се прави с цел да се формулира епидемиологична хипотеза за значението на АХ като рисков фактор за възникване на мозъчен инсулт. Данните от проведените многобройни аналитични проучвания определят АХ като основен независим рисков фактор (РФ) за появата на инсултите. Както систолното, така и диастолното налягане, самостоятелно или в комбинация, повишават сигнификантно риска от възникване на исхемичен инсулт.

PDF-download

Атеросклероза на каротидната артерия, промени на МРТ и когнитивни промени при пациенти с асимптомни исхемични нарушения на мозъчното кръвообращение

Автор: Д-р Силва Андонова,1 проф. Димитър Минчев,1 д-р Марианна Новакова,2 д-р Радослав Георгиев2
Болница: 1 Втора неврологична клиника, УМБАЛ „Св. Марина”, Варна 2 Център по образна диагностика, УМБАЛ „Св. Марина”, Варна

Асимптомното исхемично нарушение на мозъчното кръвообращение (АИНМК) е състояние, при което няма клинично установими мозъчни или ретинални симптоми за съдово заболяване. Това заболяване възниква бавно с прогресираща недостатъчност на кръвообращението, води до развитие на множество малокалибрени некрози на мозъчната тъкан и обуславя нарастващото нарушение на функциите на главния мозък. Основни рискови фактори (РФ) за възникването й са артериалната хипертония, асимптомните каротидни стенози, някои сърдечни заболявания – предсърдното мъждене, хипертофията на лявата камера, митралната стеноза, сърдечната недостатъчност, както и захарният диабет, дислипидемията. АИНМК се проявяват с редица преходни неспецифични оплаквания, които възникват обикновено след психически напрежения и стресови ситуации: главоболие, шум в ушите, отслабване на паметта за текущи събития, световъртеж с несистемен характер, нарушение в концентрацията на вниманието, намалена умствена работоспособност. Най-съществено значение за диагнозата АИНМК имат ултразвуковите методи и невроизобразяващите техники за изследване на кръвен ток, структурни промени в съдовата стена и мозъчния паренхим.

PDF-download

Остеопонтин – нов сърдечен биомаркер

Автор: Д-р Мария Костуркова, доц. Жанета Георгиева
Болница: Катедра пропедевтика на вътрешните болести, Медицински университет, Варна

Остеопонтинът (ОПН) е ключов играч в основни биологични феномени като костно ремоделиране, възпаление, прогресия на автоимунните заболявания и клетъчно метастазиране,1, 2 който се секретира във всички телесни течности. За първи път е изолиран от минерализиран костен матрикс, но може да бъде синтезиран и от други клетъчни типове, като кардиомиоцити, съдови ендотелни клетки и фибробласти. Проинфламаторните цитокини (TNF , IL-1 , ангиотензин II, TGF , активиращите макрофагите липополизахариди и NO), хипергликемията и хипоксията стимулират секрецията му.3–8 Макар отначало да се е смятало, че ОПН е ангажиран основно в костното ремоделиране и тъканния дебридмънт,9 в последните години става все по-ясно, че може да упражнява и важни кардиоваскуларни ефекти. Напоследък повечето автори са единодушни в мнението, че ОПН е сериозно намесен в развитието и прогресията на атеросклерозата. В съответствие с тази му роля, той е идентифициран като важен компонент на човешките атеросклеротични лезии, където бива синтезиран от клетките на моноцито-макрофагеалната линия и в по-малка степен от ендотелните и гладкомускулните клетки.

PDF-download

Мястото на бизопролол в терапията на хроничната сърдечна недостатъчност: патофизиология и клинична фармакология

Автор: Д-р Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Сърдечната недостатъчност е заболяване с епидемично разпространение – то засяга 0.4–2% от възрастните хора в западните страни и е с 2–3 пъти по-висока честота при пациенти с асимптоматична левокамерна дисфункция и нормална фракция на изтласкване.1–3 Въпреки напредъка на съвременната терапия, прогнозата на заболяването остава лоша. Половината от пациентите умират в рамките на 3–5 години след поставянето на диагнозата, а 1-годишната смъртност достига 50% при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност.1–5 Рандомизираните клинични проучвания позволиха разработването на терапевтични стратегии за подобрение на начина на живот и прогнозата при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност. В настоящите препоръки е заложено приложението на бета-блокери, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ), ангиотензин-рецепторни блокери (АРБ) и (при пациенти с функционален клас III–IV по NYHA) алдостеронови антагонисти.

PDF-download

Високи дози аторвастатин за вторична профилактика на сърдечно-съдовите заболявания

Автор: Д-р Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Терапията със статини е в основата на LDL-центричната теория за редукция на коронарния риск при повишени над прицелните стойности нива на LDL-холестерола. Съвременните препоръки за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания на Европа и САЩ лансират тезата за максимално ниските нива на LDL, постигнати чрез моно- или комбинирана терапия, базирана на приложение на статини. Резултатите от значими мултицентрови мега-проучвания залегнаха в основата на тези разсъждения и лансираха идеята за приложение на високи дози изключително добре проучени медикаменти. Данните от тези проучвания потвърждават стратегията, залегнала в последното осъвременяване на препоръките на NCEP на САЩ за стремеж към постигане на възможно най-ниско ниво на LDL-холестерола, особено при високорискови пациенти с установена коронарна болест на сърцето и други сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания.

PDF-download

Розувастатин – най-добрият статин?

Автор: Д-р Любомир Бауренски
Болница: Национална кардиологична болница

Положителният ефект от лечението с инхибиторите на 3-хидрокси-3-метил-глутарил-коензим А (HMG-CoA) редуктазата (т. нар. статини) за първична и вторична превенция на сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) е безспорно документирана в последните години в много клинични проучвания.1–6 Доказателствата в полза на употребата на статини са толкова убедителни, че тези лекарства са едни от най-често изписваните на пазара. Въпреки това много от пациентите на статинова терапия не успяват да достигнат прицелните стойности на липидите, утвърдени в настоящите американски и европейски препоръки.7, 8 В момента са налични 6 статина, одобрени от FDA: ловастатин, флувастатин, правастатин, симвастатин, аторвастатин и розувастатин. Препаратът церивастатин беше оттеглен през 2001 г. след доказване на токсичност и регистрирани повече от 100 случая на фатална рабдомиолиза.9

PDF-download

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.