Main menu
Second Menu

Наука Кардиология 6/2010

Съдържание сп. „Наука Кардиология” брой 6/2010:


» Проблеми при оценка на риска за сърдечно-съдова смърт
» Клиничен подход в терапията на резистентната хипертония
» Анемия при хронична сърдечна недостатъчност
» Захарен диабет и сърдечната недостатъчност
» Бизопролол в терапията на хроничната сърдечна недостатъчност
» Новите възможности за терапия на белодробната артериална хипертония при синдрома на Айзенменгер
» Обобщени резултати от проучването EXTRA – ефективност и безопасност на комбинацията amlodipine и valsartan при лечението на артериална хипертония в ежедневната клинична практика
» Фармакоепидемиологични данни за профил на безопасност на rosuvastatin*
» Lisinopril: нефропротекция в условията на сърдечно-съдов риск

Проблеми при оценка на риска за сърдечно-съдова смърт

Автор: Д-р Борислав Георгиев
Главен редактор

Знаем, че за да лекуваме правилно, трябва да оценяваме винаги коронарния риск на болните, както и насочено да снемаме анамнеза и да извършваме лабораторни изследвания, за да изпълним препоръките за профилактика чрез оценка на риска за сърдечно-съдово събитие. Но дали на практика се спазват препоръките? За съжаление все по-рядко виждаме оценен коронарен риск в извънболничната помощ. Подобен проблем се установява и в други държави. На годишната сесия на Американската сърдечна асоциация през ноември 2010 г. екип от Канада докладва резултати от анализ на поведението на извънболничните лекари при оценката на коронарния риск [проучването Primary Care Audit of Global Risk Management (PARADIGM)]. Установява се, че лекарите от първичната помощ в Канада не оценяват правилно сърдечно-съдовия риск при пациенти на средна възраст, което има особено значение за пациентите с висок риск, категоризирани като пациенти с нисък или среден риск, смятат авторите на ново проучване. Проблемът засяга основно пациентите с висок риск, тъй като около 2/3 от пациентите с висок риск в Канада са категоризирани погрешно. Според приетите световни препоръки преобладаващата част от тези пациенти трябва да бъде лекувана, но голяма част от тях не получават нужните медикаменти (предимно липидопонижаваща терапия), тъй като не е известен високият им коронарен риск.

PDF-download

Клиничен подход в терапията на резистентната хипертония

Автор: Д-р Борислав Георгиев
Болница: Университетска национална кардиологична болница

Резистентната хипертония се определя като неуспех за постигане на прицелните стойности на артериалното налягане, независимо от приложението на комбинация от 3 медикамента в максимални дози, един от които диуретик, или необходимост от приложение на 4 или повече антихипертензивни медикамента за контрол на артериалното налягане. Смята се, че около 20% от пациентите с хипертония страдат от резистентна хипертония. Резистентната хипертония може да се дължи на липса на съпричастност към лечението, на прием на вещества, които си взаимодействат с антихипертензивните медикаменти или предизвикват повишение на артериалното налягане, на субоптимално лечение. С наличието на резистентна хипертония са свързани някои състояния – хронична бъбречна болест, диабет, затлъстяване, увреждане на крайните органи (микроалбуминурия, ретинопатия, левокамерна хипертрофия). Вторичните причини за резистентна хипертония са необичайни и включват обструктивна сънна апнея, хронично бъбречно заболяване, първичен хипералдостеронизъм, стеноза на бъбречната артерия, феохромоцитом и болест на Кушинг. Началната медикаментозна терапия на резистентната хипертония обикновено включва добавяне на медикамент или повишаване на дозата на диуретик, който ефективно понижава артериалното налягане при голям брой пациенти с резистентна хипертония. Допълнителни терапевтични мерки са промяна на начина на живот, комбинирана терапия с антихипертензивни медикаменти в зависимост от профила на пациента, добавяне на антихипертензивни медикаменти от 4 и 5 линия и насочване на пациента към специалист.

PDF-download

Анемия при хронична сърдечна недостатъчност

Автор: д-р Борислав Георгиев, д-р Вера Байчева, доц. Нина Гочева
Болница: Университетска национална кардиологична болница

Анемията се наблюдава често при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност и се смята за важно и лечимо състояние. Въпреки познанията за разпространението й, етиологичните фактори и патофизиологичните връзки на анемията с хроничната сърдечна недостатъчност, все още има малко препоръки за терапия, базирани на доказателства.Хроничната сърдечна недостатъчност е основен проблем на общественото здравеопазване, който достигна епидемични размери. Съвременните терапевтични стратегии целят блокиране на невро-хормоналните пътища, които са патологично хиперактивирани. Въпреки въвеждането на медикаменти за неврохормонална блокада чрез приложението на бета-блокери и АСЕ-инхибитори/АРБ, заболеваемостта и смъртността при болните с хроничната сърдечна недостатъчност остават неприемливо високи, което показва, че тези стратегии са достигнали максималната си ефективност. Идентификацията на модифицируемите рискови фактори, които допринасят за неоптималните резултати на съвременните терапевтични режими, и разработването на нови лечебни стратегии са ключовите фактори за оптимизирането на терапията на хроничната сърдечна недостатъчност

PDF-download

Захарен диабет и сърдечната недостатъчност

Автор: Д-р Борислав Георгиев
Болница: Университетска национална кардиологична болница

Сърдечната недостатъчност е сериозен и все понарастващ здравен проблем. Въпреки значителния напредък в терапията на сърдечната недостатъчност, смъртността остава висока. В проучването CIBIS II (Cardiac Insufficiency Bisoprolol Study II) след среден период на проследяване от 15 месеца общата смъртност възлиза на 11.8% в групата на пациентите на терапия с бета-блокера бизопролол.1 В проучването ATLAS (Assessment of Treatment with Lisinopril And Survival) след период на проследяване 46 месеца общата смъртност възлиза на 42% в групата, рандомизирана към терапия с АСЕ-инхибитора лизиноприл във висока доза.2 В неселектирана популация прогнозата е по-лоша. Данните от популацията на Medicare показаха 6-годишна смъртност при сърдечна недостатъчност 84% за мъжете и 77% за жените.3 В обсервационото проучване EPICAL (Epid miologie de l’Insuffisance Cardiaque Avanc e en Lorraine) общата едногодишна смъртност е оценена на 35.4%.4

PDF-download

Бизопролол в терапията на хроничната сърдечна недостатъчност

Автор: Д-р Борислав Георгиев, д-р Атанас Генов, д-р Иван Иванов, доц. Нина Гочева
Болница: Университетска национална кардиологична болница

Хроничната сърдечна недостатъчност (ХСН) представлява сериозен здравен проблем и е една от водещите причини за хоспитализация, особено при възрастните пациенти. Терапията на ХСН се подобри значително през последното десетилетие и няколко проучвания потвърдиха, че инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ) и бета-блокерите са основни медикаменти в терапията на пациентите с ХСН (SOLVD, 1991, 1992; CIBIS II, 1999; MERIT-HF, 1999). През 70-те години Waagstein пръв съобщава, че терапията с бета-блокер значително подобрява симптоматиката и камерната функция при пациенти с лека до тежка сърдечна недостатъчност, дължаща се на идиопатична дилатативна кардиомиопатия. Много нови проучвания на смъртността ясно демонстрираха благоприятните ефекти на бета-блокерите, а някои от тях показаха различни ефекти на отделните бета-блокери, което доведе до промени в международните препоръки, като понастоящем за терапия на ХСН се препоръчват само 4 бета-блокери – бизопролол, метопролол сукцинат, карведилол и небиволол. Бета-блокерите представляват голямо, хетерогенно семейство медикаменти, с едва важна разлика, отнасяща се до рецепторната селективност. Три от бета-блокерите, препоръчвани за терапия на ХСН, са бета1-адренергични блокери – бизопролол, метопролол сукцинат и небиволол, а карведилол е бета1,2-селективен блокер с допълнителна алфа1-вазодилататорна активност.

PDF-download

Новите възможности за терапия на белодробната артериална хипертония при синдрома на Айзенменгер

Автор: Д-р Борислав Георгиев, д-р Елена Костова, д-р Александър Александров, доц. Нина Гочева
Болница: Университетска национална кардиологична болница

Синдромът на Айзенменгер (СА) представлява най-напредналата форма на белодробната артериална хипертония (БАХ), наблюдавана при вродени сърдечни пороци.1, 2 Въпреки че пациентите със СА често доживяват до 30–40 години, симптомите на заболяването – диспнея, цианоза, уморяемост, световъртеж, синкоп, значително намаляват продължителността на живота.3 Освен това, сърдечните аритмии – тежко усложнение в късната фаза на СА, са честа причина за внезапна сърдечна смърт при пациентите със СА.4 През последните 50 години разпространението на СА в развитите страни се понижи с 50% в резултат от развитието на хирургията и детската кардиология.4 Клиничната терапия на пациентите със СА традиционно е насочена към палиативни и поддържащи процедури; нарастващите ни знания за патофизиологията на СА и успешната терапия на БАХ днес предлага надежда и за пациентите със СА.

PDF-download

Обобщени резултати от проучването EXTRA – ефективност и безопасност на комбинацията amlodipine и valsartan при лечението на артериална хипертония в ежедневната клинична практика

Автор: Д-р Яна Симова
Болница: Университетска национална кардиологична болница

Артериалната хипертония (АХ) е основна причина за смърт в световен мащаб.1 Съгласно резултатите от епидемиологичен анализ, 54% от всички случаи на инсулт и 47% от случаите на коронарна болест на сърцето (КБС) в света са свързани с повишено артериално налягане (АН).2 Установено е, че рискът от сърдечно-съдови усложнения се удвоява с всяко повишаване на АН с 20/10 mmHg спрямо АН на „здравите индивиди” (115/75 mmHg).4 Според препоръките за лечение на хипертония, антихипертензивните (АХ) средства трябва да понижават не само АН, но и риска от сърдечно-съдови усложнения, като инсулт и инфаркт на миокарда.1, 3 Въпреки наличието на богата гама от АХ средства, ~45% от лекуваните хипертоници в САЩ не постигат прицелни нива на АН (<140/90 mmHg). За европейските страни този процент варира от ~60% до ~ 80%.5 Настоящите ръководства за лечение на хипертония отреждат главна роля на комбинираната терапия за лечение на пациенти с умерена до тежка хипертония (≥160/100 mmHg) или висок сърдечно-съдов риск.1, 3 Когато е уместно, се препоръчва използването на т. нар. комбинации в една таблетка, тъй като опростяването на лечението допринася за подобряване на придържането на пациентите към терапията.6

PDF-download

Фармакоепидемиологични данни за профил на безопасност на rosuvastatin*

Автор: Д-р Владимир Желев
Болница: УМБАЛ Стара Загора

Употребата на статини (инхибитори на 3-хидрокси-3-метилглутарил-CoA-редуктазата) за понижаване на нивата на холестерола в кръвта е свързана с непредвидени случаи на миопатия (миотоксичност), с най-тежка форма рабдомиолиза.1–3 Тежката миопатия води до освобождаване на мускулни компоненти, като креатин-киназа в кръвотока, която може да акумулира в бъбреците и да доведе до бъбречна недостатъчност, понякога с фатален изход.4 Статините са свързани и с асимптоматично повишаване на нивата на чернодробните трансаминази, въпреки че за чернодробна недостатъчност се съобщава изключително рядко.3, 5 През 2001 г. cerivastatin е изтеглен от пазара поради асоциация с десетократно по-висок риск от смърт от рабдомиолиза спрямо другите статини.6 Rosuvastatin е първият статин, появил се на пазара след изтеглянето на cerivastatin, ето защо фокусът върху профила на безопасност на този лекарствен продукт е по-голям от обичайния.7 Клиничните данни за rosuvastatin показват добра поносимост сред голям брой пациенти с ислипидемия и профил на безопасност, сходен с профилите на безопасност на другите статини.8

PDF-download

Lisinopril: нефропротекция в условията на сърдечно-съдов риск

Автор: Доц. Боряна Киперова
Болница: УМБАЛ „Александровска”

Един от основните фактори за прогресията на бъбречната болест, предизвикана от съдово увреждане и диабет, е повишеното вътрегломерулно налягане, водещо до хиперфилтрация, протеинурия и гломерулна склероза. Патологично активираната система ренин-ангиотензин-алдостерон (РААС) играе ключова роля за тези феномени. Първоначално се появява микроалбуминурия, която е както маркер за системна ендотелна дисфункция и сърдечно-съдов риск, така и предвестник на протеинурия и ХБН.1, 2 Артериалната хипертония и протеинурията са два независими рискови фактора за влошаване на бъбречната функция и за сърдечно-съдова смъртност. Протекцията на бъбречната структура и функция обхваща: добър контрол на артериалното налягане и гликемията, диетичен режим, корекция на дислипидемията, намаляване на гломерулната хиперфилтрация и протеинурията чрез въздействие върху РААС. Поради това, днес фармакологичната инхибиция на РААС е основа на всяка антихипертензивна терапия. ACE-инхибиторите и ARB притежават доказан нефропротективен ефект, намалявайки хиперфилтрацията и протеинурията, клетъчната пролиферация и фиброзата, поради което забавят еволюцията към ХБН. Тези ефекти са независими от понижаването на артериалното налягане.

PDF-download

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.