Main menu
Second Menu

Наука Кардиология 3/2009

Съдържание сп. „Наука Кардиология” брой 3/2009:


» Паника или нещо друго…
» Артериална хипертония и сол
» AcSDKP – участие в антифиброзното действие на АСЕ-инхибиторите
» С-реактивен протеин и сърдечно-съдов риск
» Нарушения на сърдечната функция и мозъчното кръвообращение и магнитна резонансна ангиография
» Катетърна аблация на предсърдно мъждене – кога и как?
» Ефективност и безопасност на комбинираната терапия с амлодипин и аторвастатин при пациенти с хипертония и дислипидемия
» Нови перорални инхибиторина фактори Xa и IIa: резултати от клинични проучвания. Нови терапевтични и профилактични възможности в България
» Приложение на трандолаприл в терапията на сърдечно-съдовите заболявания
» Фелодипин и неговото място в терапията на сърдечно-съдовите заболявания
» Директни ренинови инхибитори – иновативен подход за въздействие върху РААС и плазмената ренинова активност
» Тетралогия на Фало с липсваща пулмонална клапа при две сестри

Паника или нещо друго…

Автор: Д-р Борислав Георгиев
Главен редактор

Световната здравна организация ще обяви пандемия от свински грип. Защото заразените са 26 653 души в 73 страни, 140 от които са завършили със смърт. И тези данни създадоха паника. Медиите не спират да ни информират за случаите на свински грип по света. Дори са готови да представят портрети на болните хора и да разказват в подробности за тяхната болест. Международни и национални институции не спират да ни информират колко много са направили, за да предпазят населението от грипа. Закупуват се количества скъпи лекарства, за да се застраховат институциите, че ще може да реагират, когато епидемията пламне и обхване цялото население на света. Непрекъснато в новините се споменава за страхотната опасност от епидемия. Този филм вече сме го гледали, когато отново медии и международни организации изплашиха населението за опасност от птичи грип. Но никой не казва какво става при една „обикновена” грипна обстановка. Не се говори за конкретния болен, понеже болните са много. Не се казва, че много болни умират от белодробни или сърдечно-съдови усложнения. Не се показват стотиците хора с усложнения на „обикновения” грип, при които рискът от смърт е много висок и за които ние, лекарите, полагаме дългогодишни грижи, за да намалим пораженията на сърцето и да удължим живота при много необратими увреждания.

PDF-download

Артериална хипертония и сол

Автор: Д-р Лъчезар Маринов
Болница: Втора детска специализирана клиника по кардиология, ревматология, нефрология, гастроентерология и ДОИЛНН, УМБАЛ „Св. Марина”, Варна

Високото кръвно налягане е най-значимата причина за смърт от мозъчен инсулт, сърдечен инфаркт и бъбречни заболявания. Артериалната хипертония (АХ) се определя като епидемия от световен мащаб. Честотата на АХ сред активното население в България на възраст между 25 и 64 години е около 40%. В последните години се наблюдава подчертана тенденция за подмладяване на заболяването. Честотата на АХ сред подрастващите у нас е около 5–6%. Един от главните фактори за повишаване на артериалното налягане е солта.
В настоящата работа е разгледан проблемът за повишената консумация на сол сред подрастващите. Направен е кратък литературен обзор върху негативното влияние на повишената употреба на сол от подрастващите върху стойностите на артериалното им налягане. Повишеният внос на сол води до увеличена консумация на подсладени безалкохолни напитки. Това повишава енергийния внос и увеличава телесната маса. Специално е обърнато внимание на фамилно обременените с АХ
деца, които отговарят на повишения солеви внос с поотчетливо повишаване на АН спрямо необременените си връстници. Представени са препоръките на CASH за дневната консумация на сол от децата през различните възрастови периоди.
Ключови думи: артериално налягане, артериална хипертония, консумация на сол, деца

PDF-download

AcSDKP – участие в антифиброзното действие на АСЕ-инхибиторите

Автор: Д-р Генка Кръстева, д-р Емилия Лакова1
Болница: Сектор Експериментална и клинична фармакология, Медицински университет, Плевен 1Сектор Патофизиология, Медицински университет, Плевен

Инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ-инхибитори) са важни средства за лечение на хипертония, сърдечна недостатъчност, диабетна нефропатия и други кардио-васкуларни и ренални болести. Дългосрочната АСЕ-инхибиция при пациенти намалява сигнификантно отлагането на колаген в засегнатите органи и повлиява профилактично и терапевтично органното ремоделиране. Изследвания върху животни показват, че АСЕ-инхибиторите значимо понижават сърдечната и бъбречната фиброза при различни модели на хипертония, диабет и сърдечна недостатъчност, провокирана от инфаркт на миокарда.8, 9 Класическата схема в действието на тези лекарства обхваща инхибиране на конверсията на ангиотензин-I в ангиотензин-II и хидролизата на кинините. Известно е, обаче, че АСЕ метаболизира и други биологично-активни пептиди, сред които е хеморегулаторният тетрапептид N-acetyl-seryl-aspartyl-lysyl-proline (AcSDKP) – ендогенен инхибитор на пролиферацията на плурипотентните хемопоетични стволови клетки17 (фиг. 1).

PDF-download

С-реактивен протеин и сърдечно-съдов риск

Автор: Д-р Арман Постаджиян
Болница: Клиника по кардиология, УМБАЛ „Св. Ана”

Съгласно настоящите алгоритми за превенция на миокарден инфаркт, инсулт и сърдечно-съдова смърт терапия със статини се препоръчва при пациенти с установена атеросклеротична болест, захарен диабет и дислипидемия.1, 2 Половината от миокардните инфаркти и мозъчните инсулти обаче възникват при клинично здрави мъже и жени със стойности на LDL-холестерола под тези, за които се препоръчва лечение, и приблизително 20% от сърдечно-съдовите инциденти възникват при отсъствие на който и да било от класическите рискови фактори за развитие на заболяването.3 Значително количество доказателства подкрепят централната роля на възпалението във всички фази на атеросклеротичния процес, от началната мастна инфилтрация в съдовата стена до руптурата на атеросклеротичните плаки, стояща в основата на острия коронарен синдром.4, 5 Неоспоримите данни на експериментални и молекулярно-биологични изследвания за значението на възпалителния процес мотивира провеждането на проучвания, които търсят връзка между циркулиращи биомаркери на възпалителна активност и последващи сърдечно-съдови инциденти. Няколко широки, проспективни, епидемиологични проучвания откриха повишен съдов риск сред здрави индивиди и повишени нива на цитокини, като IL6, TNF?, разтворими клетъчно-адхезивни молекули, като ICAM-1, VCAM-1, Е- и Р-селектин, и дистални острофазови реактанти, като CRP, SAA и фибриноген.6, 7, 8, 9 До момента най-убедителни са данните по отношение на CRP, изследван с високочувствителен тест, имащ способността да долавя концентрации в рамките на 0.2 mg/l (hsCRP).

PDF-download

Нарушения на сърдечната функция и мозъчното кръвообращение и магнитна резонансна ангиография

Автор: Д-р Емилия Мишева
Болница: Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, МУ, Пловдив

Артериалната хипертония е един от актуалните проблеми в съвременната кардиология, водещ до функционални нарушения на мозъчното кръвообращение, и е основна причина за морфологичните промени в мозъчните артериоли. Атеросклеротичните поражения на артериите с различен калибър се явяват една от основните причини за развитието на нарушения на мозъчното кръвообращение по исхемичен тип, на остри коронарни синдроми, проявяващи се с нестабилна стенокардия, инфаркт на миокарда и внезапна смърт. Рискът от развитието на мозъчен инсулт при сърдечно болни е по-голям в сравнение с болните с нормална сърдечна дейност. Съчетанието на тромбоза на лявото предсърдие и митрална стеноза, както и наличието на артериална хипертония, захарен диабет и левокамерна недостатъчност усложняват състоянието на болните.

PDF-download

Катетърна аблация на предсърдно мъждене – кога и как?

Автор: Д-р Чавдар Шалганов, доц. Тошко Балабански
Болница: Национална кардиологична болница

Предсърдното мъждене (ПМ) е най-честата и най-отдавна известната сърдечна аритмия и все още представлява сериозен ерапевтичен проблем в ежедневната кардиологична практика. Това е причина от много години да се търсят и прилагат с различен успех терапевтични алтернативи, включително нефармакологични – имплантация на постоянни предсърдни
пейсмейкъри със специални алгоритми за предотвратяване или купиране на предсърдни аритмии;1 използване на септална или двупредсърдна стимулация за намаляване на дисперсията на предсърдната деполаризация/реполаризация;1 хирургично лечение, въведено от Джеймс Кокс, което понастоящем е видоизменено и опростено спрямо първоначалните варианти, но все
още се прилага почти изключително при сърдечна операция с неритъмна индикация;2, 3 катетърна аблация. Наличието на множество видове терапии означава, че нито една от тях не е идеална. Така например вариант ІІІ на хирургичната процедура Cox-Maze е с най-висока честота на непосредствен и отдалечен успех и доказано намалява тромбоемболичния риск, но е толкова сложен, че много малко хирурзи могат и искат да го прилагат. От друга страна, съвременните опростени варианти на Cox-Maze процедурата са технически много по-лесни за хирурга, но значително по-малко ефикасни. Понастоящем тетърната аблация на ПМ, самостоятелно или в съчетание с фармакологично лечение, е метод, който е по-достъпен и по-малко инвазивен от хирургичната аблация и е с по-добри резултати от фармакологичното и пейсмейкърното лечение.

PDF-download

Ефективност и безопасност на комбинираната терапия с амлодипин и аторвастатин при пациенти с хипертония и дислипидемия

Автор: Д-р Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Резултати от проучването AVALON
Проучването AVALON (Atorvastatin and Amlodipine in Patients With Elevated Lipids and Hypertension) е рандомизирано, ултицентрово проучване, имащо за цел да оцени ефективността и безопасността на комбинираната терапия с амлодипин и аторвастатин при пациенти с хипертония и дислипидемия. Първата фаза на проучването – двойно-сляпа, плацебо-контролирана – продължава 8 седмици, през които пациентите получават 5 mg амлодипин, 10 mg аторвастатин, 5mg амлодипин + 10 mg аторвастатин или плацебо. В следващия етап на единично-сляпа рандомизация на пациентите е назначена терапия с 5 mg амлодипин или 10 mg аторвастатин за период от 8 седмици. В следващия 12-седмичен открит терапевтичен етап на проучването дозите на медикаментите са титрирани с цел постигането на оптимален контрол на LDL-холестерола и артериалното налягане. В двойно-сляпата фаза са участвали общо 874 пациенти. Към 8 седмица 45% от пациентите на комбинирана терапия с амлодипин + аторвастатин (средни дози съответно 7.6 mg и 28.4 mg) са достигнали терапевтичните цели в сравнение с 8.3% в групата на амлодипин (р<0.001), 28.6% в групата на аторвастатин (р<0.001) и 3.5% в плацебо-групата. Към 28 седмица 67.1% от пациентите на комбинирана терапия с 5 mg амлодипин + 10 mg аторвастатин са достигнали прицелните нива, а нивото на 10-годишния коронарен риск, оценено по Фрамингамската система, се е понижило от 15.1% в началото до 6.9% на 28 седмица. Резултатите от проучването показват, че комбинираната терапия с амлодипин и аторвастатин е безопасна и ефективна при ациентите с хипертония и дислипидемия.

PDF-download

Нови перорални инхибиторина фактори Xa и IIa: резултати от клинични проучвания. Нови терапевтични и профилактични възможности в България

Автор: Д-р Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Хепарините и антагонистите на витамин К са крайъгълни камъни в антикоагулационната терапия от няколко десетилетия насам и се превърнаха в най-важните медикаменти в първичната и вторичната превенция на венозната и артериалната тромбемболична болест. Приложението им е ефективно, но ограничено от множество фактори. В търсенето на нови медикаменти, отговарящи на профила на „идеалния” антикоагулант, се цели повлияването на различни етапи от коагулационната каскада, включително и директната инхибиция на тромбина и на фактор Xa. На различен етап на разработка и клинична оценка са редица многообещаващи медикаменти. Изискванията към тях включват прогнозируема ефективност, бързо действие, способност за свързване с тъканните коагулационни фактори и липса на необходимост от терапевтично мониториране. През последните месеци в България бе регистриран rivaroxaban (Xarelto) – един от най-обещаващите нови антикоагуланти.

PDF-download

Приложение на трандолаприл в терапията на сърдечно-съдовите заболявания

Автор: Д-р Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Трандолаприл е добре познат инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим с множество сърдечно-съдови индикации. В тази статия ще бъде разгледано неговото клинично приложение при сърдечно-съдови заболявания. Много обширни клинични проучвания изследват различни популации пациенти – пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, болни след остър миокарден инфаркт,пациенти с хипертония, стабилна коронарна болест и за превенция на протеинурията. Дългосрочната терапия с трандолаприл при пациенти с потисната левокамерна помпена функция, започната скоро след настъпването на миокарден инфаркт, сигнификантно понижава общата и сърдечно-съдовата смъртност, случаите на внезапната смърт и тежката сърдечна недостатъчност. Терапията с трандолаприл след остър миокарден инфаркт, усложнен с левокамерна дисфункция, при пациенти със захарен диабет води до редукция на риска за прогресия до тежка застойна сърдечна недостатъчност и удължава преживяемостта. Терапията с трандолаприл задържа и прогресията на протеинурията при високорискови пациенти. Предимства на трандолаприл пред други представители на класа са широкия спектър на изследваните популации пациенти, добре документирания дозов режим на приложение и ефективност и сигурност
на терапията при еднократно дневно приложение.

PDF-download

Фелодипин и неговото място в терапията на сърдечно-съдовите заболявания

Автор: Д-р Сотир Марчев
www.4xm.com

Някога калциевите антагонисти бяха едни от най-използваните сърдечно-съдови лекарства. Нифедипин беше един от най-изписваните антихипертензивни медикаменти. Появата на съмнения, че бързодействащите калциеви антагонисти повишават смъртността при ИБС, рязко ограничи тяхната употреба. Тези съмнения никога не бяха безспорно доказани. FDA забрани единствено приложението на течен нифедипин при остър коронарен синдром (таблетките нифедипин и до ден днешен са разрешени при ИБС). Съмненията се базираха на ретроспективни проучвания, които имат по-ниска доказателствена стойност от проспективните проучвания. Обясняват се с предположението, че бързодействащите дихидропиридинови калциеви антагонисти могат рязко да свалят артериалното налягане, което води до хипоперфузия на миокарда и до рефлексна симпатикотония, която има увреждащо влияние при остър коронарен синдром. Тези съмнения относно ефекта на бързодействащите дихидропиридинови калциеви антагонисти изведоха на преден план и подобриха пазарните позиции на новите по това време АСЕ-инхибитори и сартани, които тогава бяха само оригинални и с по-висока норма на печалба.
Вътре в групата на калциевите антагонисти започна производството и предлагането на нови форми и медикаменти, които са с по-продължително действие и така не причиняват рязък спад на артериалното налягане и не водят до значима симпатикотония. Това доведе до появата на ретарден нифедипин, ретарден дилтиазем и ретарден верапамил. Бяха разработени и внедрени молекули от второ поколение, като нитрендипин и фелодипин, които сами по себе си имат по-дълъг полуживот и действие спрямо първото поколение. В последствие се появи и трета генерация калциеви анагонисти, като амлодипин, лерканидипин и ласидипин.

PDF-download

Директни ренинови инхибитори – иновативен подход за въздействие върху РААС и плазмената ренинова активност

Автор: Д-р Виолета Чилова
Болница: Новартис Фарма

Централната роля на ренин-ангиотензиновата система (РАС) в патогенезата на АХ и свързаното с нея увреждане на таргетните органи отдавна е изяснено. Въпреки неоспоримите ползи от употребата на ACE-инхибитори и ангиотензин-рецепторни блокери (AРБ) за повлияване на РАС, при голяма част от хипертонично болните пациенти заболяването не е оптимално контролирано, а органните увреди по-скоро се забавят, отколкото търпят обратно развитие или се предотвратяват. Нещо повече – стандартно използваните блокери на РАС, както и други основни класове антихипертензивни медикаменти (диуретици, калциеви блокери), водят до контрарегулаторно увеличение на плазмените ренинови нива. От повишената плазмена ренинова концентрация произтича повишена продукция на ангиотензин (Анг) II, който факт лимитира полезното действие на тези лекарства.1

PDF-download

Тетралогия на Фало с липсваща пулмонална клапа при две сестри

Автор: Д-р Лъчезар Маринов, Д-р Петър Шивачев
Болница: Втора детска специализирана клиника по кардиология, ревматология, нефрология, гастроентерология и ДОИЛНН, УМБАЛ „Св. Марина”, Варна

Тетралогията на Фало (Fallot) с липсваща пулмонална клапа (ТФЛПК) е рядка вродена сърдечна малформация, съчетаваща белезите на Тетралогия на Фало (ТФ) с рудиментарна или напълно липсваща пулмонална клапа (ПК). Около 3% от случаите с ТФ са с липсваща ПК. Това води до пулмонална инсуфициенция (ПИ) и масивна дилатация на белодробната артерия (БА), което е характерно за тази вродена сърдечна малформация. Дилатацията на ствола и клоновете на белодробната артерия (БА) често компресира трахеобронхиалното дърво. Възможно е и притискане на интрапулмонални бронхи от по-малки разклонения на БА. Често липсва персистиращ артериален канал (ПАК). Клинично протича по-тежко от типичната тетралогия на Fallot и съчетава белези на хипоксемия, сърдечна недостатъчност (СН) и респираторна обструкция и е в директна зависимост от размера на пулмоналния клапен пръстен и степента на ПИ.
В настоящата работа представяме два клинични случая – деца с тетралогия на Фало с липсваща пулмонална клапа от едно семейство. И двете деца са хоспитализирани в първите дни след раждането по повод на сърдечна шумова находка и акроцианоза без изразени прояви на сърдечна недостатъчност. Впоследствие проявите на сърдечна недостатъчност, цианозата и белодробните инфекции стават по-манифестни. Направен е кратък литературен преглед на съчетанието на липсваща пулмонална клапа и с други вродени сърдечни малформации. Не открихме в литературата съобщение за това заболяване при деца от едно семейство. Акцентирано е върху необходимостта от пренатална диагностика при всяка следваща бременност, ако в семейството има дете с вродена сърдечна малформация. При вече родено в семейството дете с тетралогия на Фало e препоръчително да се осъществи кариотипизация за откриване на 22q11 делеция.

PDF-download

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.