Main menu
Second Menu

Наука Eндокринология 1/2013

Съдържание сп. „Наука Ендокринология” брой 1/2013:


» Увод
» Захарен диабет и риск от карцином
» Наднормено тегло, затлъстяване и сърдечно-съдов риск
» Глюкокортикоидна терапия и надбъбречна супресия (II част)
» Генетика на артериалната хипертония. Моногенни хипертонии
» Ендокринни нарушения при оловна интоксикация
» Сърдечно-съдови медикаменти, потискащи еректилната функция

Увод

Автор: проф. Сабина Захариева гл. редактор

Уважаеми колеги,
Десет години изминаха след публикуването на първите резултати на американското проучване Women’s Health Initiative (WHI), които показаха, че хормонозаместващото лечение при менопаузни жени с естрогени и прогестини увеличава риска за сърдечно-съдови усложнения, дълбока венозна тромбоза и рак на гърдата, а само лечението с естрогени увеличава риска за инсулт и дълбока венозна тромбоза, но не и за исхемична болест на сърцето или рак. И при двата терапевтични режима намалява риска от костни фрактури.

PDF-download

Захарен диабет и риск от карцином

Автор: Д-р Виолета Костадинова, доц. Ивона Даскалова
Болница: Клиника по ендокринология и болести на обмяната, ВМА, София

Взаимовръзката на захарния диабет тип 2 и злокачествените заболявания е обект на засилен интерес и продължаващ дебат в научните среди в последните години. Проведени са редица изследвания с разнопосочни резултати, обсъждат се различни патогенетични механиз ми, стоящи в основата на явлението, както и различни фактори, които в резултат на експериментални и популационни изследвания се смятат за повлияващи на процеса. На този, все още начален етап от проучване, се обсъждат различни причини за повишаване на риска от карцином при популацията с диабет. Изясняването на основните фактори, стоящи в основата на тази връзка, би могло да доведе до модифициране на този риск чрез сериозни и целенасочени мерки. На този етап от развитието на научната мисъл по въпроса се очертават няколко основни причини, които биха могли да бъдат търсените основни фактори, а именно: хиперинсулинемия (ендогенна и/или екзогенна), лош гликемичен контрол, наднормено тегло, възпаление (включително субклинично), дислипидемия, възраст, лечение.

PDF-download

Наднормено тегло, затлъстяване и сърдечно-съдов риск

Автор: Д-р Любомир Бауренски
Болница: Национална кардиологична болница

Значение на затлъстяването
Затлъстяването е един от най-сериозните публични здравни проблеми на ХХІ век. То достига глобални епидемични пропорции както при възрастните, така и при децата1, 2 и се асоциира с голям брой съпътстващи заболявания и състояния, като хипертония, захарен диабет, дислипидемия, обструктивна сънна апнея, някои карциноми, както и с главните сърдечно-съдови заболявания (ССЗ)3. Съществуват убедителни доказателства, че затлъстяването е свързано с повишена смъртност и води до намаляване на предполагаемата продължителност на живота. Поради всичко това то се смята за една от водещите предотвратими причини за смърт по света.

PDF-download

Глюкокортикоидна терапия и надбъбречна супресия (II част)

Превод: д-р Мая Живкова

Повишено внимание е необходимо при едновременно приложение на глюкокортикоиди с други медикаменти поради възможни взаимодействия. Някои медикаменти повлияват на метаболизма на стероидите, което засилва или понижава глюкокортикоидния ефект в таргетните тъкани (табл. 4, 5 и 6). Прогнозиране на глюкокортикоид-индуцираната супресия на HPA: Обсъждат се няколко предиктори на глюкокортикоид-индуцираната супресия на оста HPA. Вид и мощност на използвания глюкокортикоид
Дългодействащите препарати (табл. 1) имат подълъг тъканен полуживот и индуцират състояние на хроничен тъканен хиперкортизолизъм, повишавайки вероятността за супресия на HPA. Следователно с най-слаба мощност и най-ниска супресивна активност са хидрокортизон и кортизон ацетат. Преднизон, преднизолон, метилпреднизолон и триамцинолон имат умерена, а дексаметазон – продължителна супресивна активност.

PDF-download

Генетика на артериалната хипертония. Моногенни хипертонии

Автор: Доц. Борислав Георгиев1, проф. Сабина Захариева2
Болница: 1Национална кардиологична болница 2Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет, София

Около 30–50% от вариациите на артериалното налягане в популацията са от генетичен произход. Унаследените гени може да не доведат директно до развитие на хипертония, но повишават предразположението към развитие на хипертония в подходяща среда. Единични генни нарушения, чиято основна изява е хипертония, съществуват и са разкрити подлежащите генетични механизми. Тези нарушения разкриват и нови пътища и гени, имащи отношение към регулацията на артериалното налягане и патогенезата на хипертонията. Проучванията на есенциалната и вторичната хипертония показват общите пътища на патогенезата на хипертонията чрез бъбречната ренин-ангиотензиналдостеронова система (РААС) и промените в транспорта на натриевите йони (Na+) в бъбрека. Скринингът на целия геном за локуси, свързани с артериалното налягане, показва множество региони на всички хромозоми с изключение на 13 и 20 при различни популации. Резултатите потвърждават полигенната и хетерогенната природа на заболяването и показват, че хипертонията може да се дължи на взаимодействието на много гени с умерен ефект.

PDF-download

Ендокринни нарушения при оловна интоксикация

Автор: Д-р Сава Петров1, доц. Мария Орбецова1, доц. Янко Илиев2
Болница: 1Клиника по ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ „Св. Георги“, Медицински университет, Пловдив 2Клиника по клинична токсикология, УМБАЛ „Св. Георги“, Медицински университет, Пловдив

Оловното отравяне (сатурнизъм, плумбизъм) е състояние, предизвикано от повишени нива на тежкия метал в организма. Оловото нарушава множество физиологични процеси в организма и е токсично за редица органи – сърце, кости, черва, бъбреци, репродуктивна и нервна система. Симптомите на оловно отравяне се различават според това дали интоксикацията е остра, или хронична.

PDF-download

Сърдечно-съдови медикаменти, потискащи еректилната функция

Автор: Д-р Анна Сиракова
Болница: Национална кардиологична болница

Епидемиология
Еректилната дисфункция (ЕД) е значим медицински и психосоциален проблем. Епидемиологични данни от последните 20 години сочат, че приблизително 30–40% от мъжете над 40-годишна възраст имат ЕД в една или друга степен. Проучването Massachusetts Male Aging Study (MMAS) показва приблизителна честота от 34.8% за умерена до пълна еректилна дисфункция при възрастни мъже1. Това нарушение е строго зависимо от възрастта, като честотата е около 2% за възраст 40–49 години, 6% за възраст 50–59 години, 17% за възраст 60–69 години и 39% за възраст над 70 години2. Наличието на рискови фактори и коморбидност увеличава риска за развитие на ЕД. Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ), като артериална хипертония, дислипидемии, коронарна артериална болест, захарен диабет и метаболитен синдром, се асоциират с по-голяма честота на еректилна дисфункция.

PDF-download

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.