Main menu
Second Menu

Наука Eндокринология 4/2012

Съдържание сп. „Наука Ендокринология” брой 4/2012:


» Увод
» Слюнка – секреция, диагностична среда, хранене и орална патология
» Синдроми на Bartter и Gitelman (продължение от бр. 3)
» Пролактиноми: потенциални рискове на медикаментозната терапия
» Метформин и метаболитен синдром
» Промени в артериалното налягане след нахранване

Увод

Автор: проф. Сабина Захариева, гл. редактор

Уважаеми колеги,
През май 2012 г. София беше избрана за домакин на 16 конгрес на Европейската невроендокринна асоциация след сериозна борба с другия номиниран кандидат – Санкт Петербург. Спечелването на домакинство за европейски конгрес е много голям успех за българската ендокринология. Това е признание за дългогодишните усилия на нашите предшественици и на нас самите за поддържане на висок професионализъм в работата. Конгресът ще се проведе на 10–13 септември 2014 г.

PDF-download

Слюнка – секреция, диагностична среда, хранене и орална патология

Автор: Гл. ас. д-р Добрина Караяшева, гл. ас. д-р Мирела Маринова, доц. Екатерина Ботева
Болница: Катедра „Консервативно зъболечение”, Факултет по дентална медицина, Медицински университет, София

Слюнката играе роля на прогностичен показател относно предразположеността и риска за развиване на зъбен кариес и неговото индивидуално прецизиране. Слюнката, като биоматериал и диагностичен източник, предлага значителни предимства пред кръвния серум и останалите биологични течности, достъпът до нея е неинвазивен – събира се лесно и съдържа компоненти на серума. Тези компоненти идват от локалното кръвоснабдяване на слюнчените жлези и от гингивалната течност.

PDF-download

Синдроми на Bartter и Gitelman (продължение от бр. 3)

Превод: Д-р Мая Живкова

Тубуларните дефекти при синдромите на Bartter и Gitelman не могат да бъдат коригирани. Поради това е необходима доживотна терапия, която цели да понижи ефектите на вторично повишение на нивата на простагландините, ренина и алдостерона и да коригира обемния дефицит и електролитните нарушения. Нестероидни противовъзпалителни медикаменти и калий-съхраняващи диуретици Предпочитаните терапевтични режими се различават в известна степен за синдрома на Bartter и синдрома на Gitelman. Както бе посочено по-горе, дефектът на функцията на примката на Хенле при синдрома на Bartter повишава бъбречната продукция на простагландин E2, подобно на ефекта на бримковите диуретици. При пациентите със синдром на Bartter тип I, II или IV има сигнификантно повишено ниво на бъбречния простагландин E2.

PDF-download

Пролактиноми: потенциални рискове на медикаментозната терапия

Автор: Д-р Атанаска Еленкова
Болница: Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет, София

Пролактиномите са най-честите хормон-секретиращи тумори на хипофизата. Преобладават бенигнените варианти, малигнените са изключително редки. Пролактиномите при жените и мъжете показват съществени различия в три основни аспекта. При жените пикът на заболеваемостта е между 20- и 40-годишна възраст, преобладават микроаденомите (с размер под 10 mm), а най-честите симптоми на изява са менструални нарушения по типа на олиго-аменорея, ановулация, галакторея, по-рядко наднормено тегло, хирзутизъм и себорея.При мъжете пикът на заболеваемост е изместен с около 2 декади по-късно (40–60-годишна възраст), по-често срещани са макроаденомите и на преден план в клиничната картина са пониженото либидо и симптомите от туморния растеж (главоболие, зрителни нарушения, парциален хипопитуитаризъм), по-рядко е налице хипогонадотропен хипогонадизъм, гинекомастия и/или галакторея.

PDF-download

Метформин и метаболитен синдром

Автор: Д-р Петя Каменова
Болница: Клиника по диабетология, УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев”

Метаболитният синдром е съвкупност от фактори, които се изявяват в един и същи индивид, като един фактор предсказва появата и на други в по-късна възраст, определящи повишен риск от развитие на тип 2 захарен диабет и сърдечно-съдова болест. Инсулиновата резистентност и висцералното затлъстяване се обсъждат като водещите патогенетични механизми на синдрома. Резистентност към инсулин-стимулираното глюкозно усвояване и хиперинсулинемия са характерни черти на синдром Х на Gerard Reaven (1988) и „смъртоносния квартет” на Kaplan (1989).

PDF-download

Промени в артериалното налягане след нахранване

Автор: Д-р Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Хипотонията след нахранване, известна като постпрандиална хипотония, е често срещано, но рядко разпознавано състояние при възрастни хора. За първи път е описано през 1977 г. при пациент с тежка болест на Паркинсон.1 Проведено по-късно проспективно проучване установява висока честота на постпрандиалната хипотония при хоспитализирани възрастни пациенти.2 Последвали проучвания показват, че честотата на постпрандиалната хипотония при възрастни е около 25–38%, а дори в едно датско проучване – 67%.

PDF-download

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.