Main menu
Second Menu

Наука Eндокринология 6/2011

Съдържание сп. „Наука Ендокринология” Брой 5/2011:


» Увод – Статините в контрола на глобалния сърдечно-съдов риск при болни с диабет
» Надбъбречни болести
» Профилактика и терапия на ортостатичната хипотония
» Депресивни състояния и сексуална дисфункция при жени със синдром на поликистозните яйчници
» Познаване на параметрите на гликемичния риск за сърдечно-съдова болест и контрол на атеросклеротичните рискови фактори при болни с диабет

Увод – Статините в контрола на глобалния сърдечно-съдов риск при болни с диабет

Автор: проф. Сабина Захариева, гл. редактор

Наскоро бе публикувано ръководството на Европейската кардиологична асоциация и на Европейската асоциация по атеросклероза за лечение на дислипидемиите. Там много ясно се поставя въпросът за лечението на дислипидемиите при болните със захарен диабет. Обръща се особено внимание на мястото на диабета в стратификацията на риска от атеросклеротични усложнения, като болните с диабет се поставят в най-високорисковата група, наред с доказаната коронарна болест на сърцето, и се поставя за цел постигане на прицелно ниво на LDL-холестерола

PDF-download

Надбъбречни болести

Превод: Д-р Мая Живкова

Целта на тази статия е да запознае клиницистите с новите и клинично значими промени в областта на надбъбречните заболявания от последните 18 месеца. Статията е базирана на всички статии, публикувани в сериозни ендокринологични и медицински издания между декември 2009 г. и май 2011 г. Селекцията на публикациите е извършена от 15 ендокринолози, специалисти по надбъбречни заболявания. Селектираните публикации се отнасят до: 1) нови патофизиологични открития; 2) важни клинични въпроси; и 3) диагностиката и терапията на надбъбречните заболявания. Включени са кортикалните и медуларните надбъбречни заболявания.

PDF-download

Профилактика и терапия на ортостатичната хипотония

Превод: Д-р Мая Живкова

Ортостатичната хипотония е хронично заболяване, трудно за лечение. Целта на терапията е да подобри постуралната симптоматика, времето в изправено положение и функцията, а не постигане на нормотония в изправено положение, която е свързана с хипертония в легнало положение. Медикаментозната терапия сама по себе си не е ефективна. Тъй като ортостатичният стрес варира в хода на деня, е необходим индивидуализиран подход към болния, което подчертава значението на информираността и немедикаментозната терапия. Терапията на ортостатичната хипотония е насочена към повишение на кръвния обем, понижение на венозния обем и стимулиране на вазоконстрикцията с цел минимизиране на хипотонията в легнало положение. Информираността на пациента и немедикаментозните стратегии могат да бъдат ефективни при леки случи. Такива са повишеният прием на сол и вода, пиене не големи количества вода, повдигане на главата в леглото, изпълняване на определени физически похвати и физическа активност. При умерените и тежките случаи е необходима и допълнителна медикаментозна терапия. Пиридостигмин (Mestinon) е полезен в случаите на умерена хипотония, а при по-тежките случаи има индикации за терапия с флудрокортизон (Florinef) и мидодрин (ProAmatine).

PDF-download

Депресивни състояния и сексуална дисфункция при жени със синдром на поликистозните яйчници

Автор: Д-р Антоанета Гатева, проф. Здравко Каменов
Болница: Клиника по ендокринология, УМБАЛ „Александровска”

Синдромът на поликистозните яйчници е едно от най-честите ендокринни заболявания при жените и има отношение към болшинството от случаите на хирзутизъм, менструални нарушения и ановулаторен инфертилитет. От друга страна той е една от недостатъчно изяснените ендокринопатии поради сложната си патофизиология, която продължава да предизвиква научни дебати. В първоначалното описание синдромът на поликистозните яйчници (СПЯ) се дефинира като съчетание от хирзутизъм, олигоменорея, затлъстяване и хистологични данни за кистозни яйчници. Днес вече е известно, че едва една трета от жените със СПЯ покриват класическите критерии, а останалите попадат в единия или другия край на широк спектър от клинични изяви1 (табл. 1).

PDF-download

Познаване на параметрите на гликемичния риск за сърдечно-съдова болест и контрол на атеросклеротичните рискови фактори при болни с диабет

Автор: Д-р Борислав Георгиев,1 д-р Емилия Георгиева Караславова-Доброджалийска,2 доц. Нина Гочева1
Болница: 1 Национална кардиологична болница 2 Биологически факултет, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Повишените стойности на артериалното налягане и на холестерола са най-важните рискови фактори за коронарната болест на сърцето. Тютюнопушенето, затлъстяването и намалената физическа активност са важни фактори, които допринасят за развитието й. Диабетът е еквивалент на коронарна болест, но много анализи го възприемат като болест, а не като рисков фактор. През последните две десетилетия Европейското дружество по кардиология изготвяше препоръки, които бяха приемани от националните дружества с цел уеднаквяване на подходите в цяла Европа.Чрез въвеждането на препоръките в клиничната практика се прави опит да се преодолее пропастта между научните доказателства и тяхното практическо приложение. Целта на настоящата публикация е да представи оценка и анализ на познанията на лекарите за диабета като коронарен рисков фактор/еквивалент на коронарна болест на сърцето според европейските препоръки в кардиологията, анализ на избора на подходи в профилактиката и анализ на резултатите от прилаганата профилактика в реалния живот.

PDF-download

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.