Main menu
Second Menu

Наука Eндокринология 2/2011

Съдържание сп. „Наука Ендокринология” брой 2/2011:


» УВОД – Нови данни за пандемията от диабет и за профилактика на усложненията
» Надбъбречни инциденталоми и кардио-метаболитни заболявания: асоциация със сериозни клинични последствия (част II)
» Комплекс на Carney и други състояния, асоциирани с микронодуларна надбъбречна хиперплазия
» Адипоцитокини и инсулиновата резистентност
» Метформин и невротрофини при метаболитен синдром
» Синдром на Gitelman – диагноза и клиничен подход
» Солта и ефектът й върху артериалното налягане и таргетните органи: нови доказателства
» Захарен диабет и рак
» Поведение при пациенти с предсърдно мъждене и хипертиреоидизъм според препоръките на европейската кардиологична асоциация
» Растителните мазнини във вечерната иглика блокират рака на генна основа
» Quinapril (Accupro) – допълнителни ползи извън антихипертензивния ефект
» Приложение на метформин при сърдечна недостатъчност

УВОД – Нови данни за пандемията от диабет и за профилактика на усложненията

Автор: проф. Сабина Захариева, гл. редактор

На годишната сесия на Американската диабетна асоциация (юни 2011 г.) бяха представени обезпокоителни данни за повишаване на честотата на болните с хипергликемия, като броят на възрастните с диабет през последните три десетилетия се е удвоил. Изследването, проведено от екипи от САЩ и Великобритания (Harvard School of Public Health, Бостън, Масачузетс, САЩ и Imperial College, Лондон, Великобритания) е публикувано в престижното списание Lancet. Изследователите обръщат внимание на рисковата роля на повишените нива на кръвната захар върху коронарната болест на сърцето и инсултите. Изглежда профилактиката се оказва безуспешна, тъй като развитият диабет сигурно увеличава увредите на сърдечно-съдовата система.

PDF-download

Надбъбречни инциденталоми и кардио-метаболитни заболявания: асоциация със сериозни клинични последствия (част II)

Превод: Д-р Мая Живкова

Смята се, че при около 5–20% от пациентите надбъбречните инциденталоми са свързани със субклинична автономна секреция на глюкокортикоиди при липса на клинично изразен синдром на Кушинг – т. нар. субклиничен синдром на Кушинг.31 Субклиничният синдром на Кушинг се определя като абнормен отговор към поне два стандартни теста на функцията на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос.39 Към диагностичните критерии се отнасят поне два от следните: повишена секреция на свободен кортизол в 24-часова урина, невъзможност за адекватна супресия на кортизоловата секреция с 1 mg дексаметазон, понижено ниво на АКТХ и неадекватен денонощен ритъм на кортизоловата секреция.39

PDF-download

Комплекс на Carney и други състояния, асоциирани с микронодуларна надбъбречна хиперплазия

Автор: Проф. Сабина Захариева
Болница: Клиничен център по ендокринология, Мeдицински университет, София

Комплексът на Carney (CNC) е мултиплен неопластичен синдром, който се унаследява автозомно доминантно и се характеризира с кожни тумори и пигментни лезии, миксоми, шваноми и различни ендокринни тумори. Инактивиращите мутации на гена PRKAR1A, кодиращ регулаторната субединица -a (RIa) на протеин-киназа A (PKA), са етиологични причини за болестта при повечето пациенти с CNC. Общата пенетрантност на CNC сред носителите на мутация на PRKAR1A е около 98%. Повечето мутации на PRKAR1A водят до преждевременно прекъсване на кодоните и увреждане на мРНК. CNC е генетично и клинично хетерогенен, със специфични мутации с определени генотипно-фенотипни зависимости. Мутации на фосфодиестераза 11A (ген PDE11A) и 8B (ген PDE8B) са установени при пациенти с изолирана надбъбречна хиперплазия и синдром на Кушинг, а така също и при пациенти с първична пигментна нодуларна надбъбречна болест. Нови данни показват, че нарушената регулация на пътя на cAMP/PKA води до промяна в другите сигнални пътища и адренокортикална туморогенеза.

PDF-download

Адипоцитокини и инсулиновата резистентност

Автор: Д-р Бесим Мемеди, д-р Павлина Гатева, проф. Надка Бояджиева
Болница: Катедра по фармакология и токсикология, Медицински университет, София

Инсулиновата резистентност е един от значинителните проблеми на терапията с инсулинови препарати. Различни са механизмите на инсулиновата резистентност и включват фактори от страна на организма, фактори от страна на лекарствата и връзката между възпаление и захарен диабет. През последните години се фокусираме върху изследвания относно ролята на адипоцитите върху механизмите на инсулиновата резистентност. Ние публикувахме убедителни факти, доказващи, че адипоцитите продуцират различни цитокини, част от които повлияват имунните функции и възпалението.1 При затлъстяване се отчита нарушена функция на адипоцитите и различни по степени възпаления.16 Например секрецията на интерлевкините IL-6 и IL-8 е увеличена при увеличени адипоцити, кoето е типична адипоцитна хипертрофия при някои форми на затлъстяване.

PDF-download

Метформин и невротрофини при метаболитен синдром

Автор: Д-р Марияна Христова,1 Марко Фиоре PhD,2 Луиджи Алое PhD2
Болница: 1 ЕТ „АИПСМП – Д-р М. Христова”, Варна 2 Институт по невробиология и молекулярна медицина, Рим, Италия

Все повече научни проучвания потвърждават връзката на невротрофини с инсулиновата резистентност, захарен диабеттип 2 и метаболитен синдром (МС). Първият открит невротрофин – растежен фактор за нерви (Nerve growth factor, NGF), е инсулиноподобен сигнален протеин, важен за преживяване на нервните клетки. Установи се, че той притежава и метаботрофни ефекти: стимулира инсулиновата секреция от панкреасната бета-клетка и повлиява въглехидратната и мастната обмяна.1, 2 Основни източници на NGF са мастната тъкан, слюнчените жлези и хипоталамуса.3, 4 Доказано е, че -клетките на панкреаса синтезират и секретират NGF.

PDF-download

Синдром на Gitelman – диагноза и клиничен подход

Превод: Д-р Мая Живкова

Хипокалиемията (плазмено калиево ниво <3.5 mmol/l) е най-честото електролитно нарушение в клиничната практика. В много случаи етиологията й остава неясна и води до затруднения в терапията. Етиологичната причина може да бъде твърде рядка, какъвто е случаят със синдрома на Gitelman – генетично заболяване, характеризиращо се с хипокалиемична алкалоза, хипомагнезиемия, хипокалциурия и вторичен алдостеронизъм без хипертония. Това заболяване се среща при около 1% от кавказката раса и е едно от най-честите унаследени бъбречни тубуларни заболявания. Представяме случай на 25-годишен мъж, който постъпва по спешност със слабост и генерализирани мускулни крампи. Рутинните лабораторни данни показват ниво на калия 2.3 mmol/l, като три месеца по-рано той е бил изследван по повод подобно електролитно нарушение, но без окончателна диагноза.

PDF-download

Солта и ефектът й върху артериалното налягане и таргетните органи: нови доказателства

Превод: Д-р Йоанна Матрозова

От векове се смята, че солта е необходима за човешкото здраве. Нови изследвания показаха, че приемът на сол с храната в западните общества е важен фактор за развитието на есенциална хипертония и е причина дори за независимото от артериалното налягане увреждане на таргетните органи, включително бъбрека. Новите препоръки изискват понижение на дневния прием на сол до 6 g. Повишението на артериалното налягане при прием на сол варира между отделните индивиди (солева чувствителност); като хората с бъбречни заболявания са изключително чувствителни към приема на сол. Солта води до сериозни промени в бъбречната хемодинамика и ускорява прогресията на бъбречното заболяване. Въпреки че съществуват и някои противоположни мнения, смята се, че солевата рестрикция и контролът на водния обем на тялото са от изключителна важност при пациентите на хемодиализа. Старата хипотеза, че солта действа чрез повишение на обема на екстрацелуларните течности, бе опровергана при установяването на натриеви депа в тъканите без натрупване на вода. Освен това, солта стимулира секрецията на кардиотонични стероиди, т. нар. „дигиталис” на бозайниците. Редица наблюдения показаха каузалната роля на кардиотоничните стероиди в генезата на сърдечните заболявания при напреднала бъбречна болест.

PDF-download

Захарен диабет и рак

Автор: Доц. Владимир Христов
Болница: Медицински център „Провита”

Отдавна се знае, че затлъстяването и диабет тип 2 са свързани с повишен риск от рак. За диабет тип 2 връзката е особено изразена по отношение на рака на панкреаса, карцинома на дебелото черво и карцинома на млечната жлеза. Знае се също така, че инсулинът може да стимулира растежа на ракови клетки от млечна жлеза в клетъчни култури. Много студии изучават връзката между сигналните пътища на инсулина и инсулино-подобния растежен фактор и неопластичните процеси, обусловена от свързването с рецептора за IGF-1. Връзката между злокачествените заболявания и захарния диабет е сложна и хетерогенна, като комбинацията от двете заболявания се среща по-често при възрастното население. От друга страна, диабетът е независим рисков фактор, който увеличава смъртността от рак, след като диагнозата вече е поставена.

PDF-download

Поведение при пациенти с предсърдно мъждене и хипертиреоидизъм според препоръките на европейската кардиологична асоциация

Автор: Доц. Кирил Христозов,1 д-р Бранимир Каназирев,2 доц. Жанета Георгиева,2 д-р Мария Димова2
Болница: 1Клиника по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „Св. Марина”, 2Клиника по вътрешни болести към Катедра по Пропедевтика на вътрешните болести, УМБАЛ „Св. Марина”, Варна

Честотата на предсърдно мъждене (ПМ) сред пациентите с диагностициран хипертиреоидизъм е около 10–25%, честотата му е по-висока при възрастни пациенти и при мъжкия пол. Въпреки че щитовидната дисфункция може сама по себе си да доведе до предсърдно мъждене, броят на такива пациенти в скорошните европейски проучвания не е голям. Лечението е насочено основно към възстановяване на еутироидното състояние, което би могло да доведе до спонтанно възстановяване на синусовия ритъм. Ако се предпочете терапевтична кардиоверсия, е необходимо предварително нормализиране на щитовидната функция, за да се намали рискът от нова поява на предсърдно мъждене, тъй като антиаритмичните медикаменти и електрическото кардиоверсио са неефективни, докато пациентът е в хипертиреоиден стадий.1

PDF-download

Растителните мазнини във вечерната иглика блокират рака на генна основа

Автор: Доминик Патън

Според изявление на американски изследователи съдържащата се в маслото от вечерна иглика гама-линоленова киселина (GLA) в кобинация с естествено наличните в игликата и други растителни мазнини блокират действието на Her2/neu, раков ген, който е в основата на почти 30% от случаите на рак на гърдата. Колектив от учени от Северозападния университет установи, че при третирането на раковите клетки в гърдите чрез свръхекспресия на Her-2/neu с GLA реакцията на клетките при лечението с Herceptin (трастузумаб), обичайно използван за лечение на рак на гърдата, се е увеличила с 30–40%.

PDF-download

Quinapril (Accupro) – допълнителни ползи извън антихипертензивния ефект

Автор: Доц. Найденка Златарева
Болница: УМБАЛ „Царица Йоанна” – ИСУЛ

В последните десетилетия ползите от лечението с инхибитори на ангиотензин-конвертиращ ензим (ACE) при болни с артериална хипертония, сърдечна недостатъчност и исхемична болест на сърцето бяха доказани чрез многобройни клинични проучвания. Създадени като антихипертензивни медикаменти, АСЕ-инхибиторите бързо заеха значително място в лечението на сърдечната недостатъчност. Установен беше благоприятният им ефект за намаляване на смъртността при болни с исхемична болест на сърцето и преживян миокарден инфаркт. Доказана бе ползата им при редуциране на левокамерната хипертрофия и забавяне на левокамерното ремоделиране. Ефектите им продължават да са обект на научни изследвания.

PDF-download

Приложение на метформин при сърдечна недостатъчност

Автор: Д-р Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

От дълго време метформин е крайъгълен камък в гликемичния контрол при пациенти с диабет тип 2. Той се препоръчва като медикамент на първа линия в международните препоръки поради своята ефективност, добра поносимост и благоприятните си ефекти върху телесното тегло. Метформин е единственият антихипергликемичен медикамент за перорално приложение, за който има доказателства от рандомизирани контролирани проучвания, че редуцира смъртността при новодиагностицирани пациенти с диабет тип 2. Днес обаче съществуват известни съмнения за приложението на метформин, по-специално при пациенти със сърдечна недостатъчност. Обсервационното проучване на Aguilar et al., резултатите от което бяха публикувани в Circulation – Heart Failure, показа подобрение на прогнозата при терапия с метформин на пациенти с диабет и сърдечна недостатъчност.

PDF-download

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.