Main menu
Second Menu

Наука Eндокринология 2/2010

Съдържание сп. „Наука Ендокринология” брой 2/2010:


» За клиничните препоръки и новия консенсус на Българския институт „Метаболитен синдром” за поведение при метаболитен синдром
» Консенсус на Българския институт „Метаболитен синдром” за поведение при метаболитен синдром
» Диабет – основни принципи на лечение на диабет тип 2 в рамките на последните консенсуси
» Автоимунни полиендокринни синдроми и захарен диабет
» Приложението на метформин е свързано с по-ниска смъртност от рак при пацентите с диабет тип 2
» Превенция на диабета при болни с хипертония: роля на РААС-блокадата и резултати от проучването VALUE
» Терапия на хипопитуитаризма
» Качество на живот при пациенти с акромегалия
» Клинично-лабораторният анализ – водещ фактор в диагностиката на редки заболявания (синдром на Бартер)

За клиничните препоръки и новия консенсус на Българския институт „Метаболитен синдром” за поведение при метаболитен синдром

Автор: проф. Сабина Захариева, гл. редактор

Ние, клиницистите, искаме да предоставим на пациентите си възможно най-добрите грижи. За да направим това, трябва да сме в крак с развитието на научните изследвания, както и да придобиваме знания със собствен клиничен опит, който да прилагаме при всеки отделен пациент според обстоятелствата и нуждите му. Това е лекарска практика, основана на факти. Въпреки че все повече се оценява важността от възприемането на подход, основан на доказателства за клиничното вземане на решения в много области, клиничната практика все още не винаги е научно аргументирана. Като се имат предвид огромните потенциални ползи за здравето от това да приложим научно издържано лечение, е изключително важно да намерим начини за прилагане на доказателствата на практика.

PDF-download

Консенсус на Българския институт „Метаболитен синдром” за поведение при метаболитен синдром

Автор: Доц. Владимир Христов,1 доц. Нина Гочева,2 доц. Малина Петкова,3 проф. Сабина Захариева,4 доц. Цветалина Танкова,4 доц. Мария Орбецова,5 проф. Цветана Кътова,2 д-р Борислав Георгиев2 – от името на Работна група към БИМС
Болница: 1Медицински център „Про Вита” – София, 2Национална кардиологична болница, 3Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ „Св. Анна” – София, 4Клиничен център по ендокринология, Медицински университет, София, 5Клиника по ендокринология, Медицински университет, Пловд

Съчетанието на рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет тип 2, които се наблюдават в комбинация по-често, отколкото поотделно, е известно като метаболитен синдром. Тези рискови фактори включват повишено артериално налягане, дислипидемия (повишени нива на триглицериди и понижен HDL-холестерол), повишена плазмена глюкоза на гладно и централно затлъстяване. През последното десетилетие от различните организации са предложени разнообразни диагностични критерии. Последните такива критерии са на Международната диабетна федерация (IDF) и American Heart Association/National Heart, Lung, and Blood Institute (AHA/NHLBI). Основната разлика между тях е свързана с централното затлъстяване, което е задължителен компонент за IDF, горната му граница е по-ниска в критериите на AHA/NHLBI и е специфична за различните етнически групи. Настоящият консенсус обобщава препоръките на няколко от водещите организации в опита им да унифицират критериите за поставяне на диагнозата и да систематизират терапевтичния подход. Ние подкрепяме становището, че не трябва да има задължителен компонент, макар че измерването на обиколката на талията ще продължи да бъде полезно средство за предварителен скрининг. Наличието на три от общо пет критерия при даден пациент го определя като страдащ от метаболитен синдром. За всички показатели, с изключение на обиколката на талията, за която са необходими допълнителни проучвания, са въведени единни горни граници. В настоящия консенсус са разгледани основните подходи за терапевтично поведение, като е обърнато особено внимание на ранната терапия за предотвратяване появата на диабет 2 тип и усложнения на ИБС.

PDF-download

Диабет – основни принципи на лечение на диабет тип 2 в рамките на последните консенсуси

Автор: Доц. Мария Орбецова
Болница: Клиника по eндокринология, УМБАЛ „Св. Георги”, Пловдив

Целта на всички съвременни терапевтични подходи при захарен диабет тип 2 е осигуряване на навременен и бърз контрол на хипергликемията, който да се запази оптимален за продължителен период в хода на лечението. Диагностицирането на диабет тип 2 често става години след реалния старт на заболяването, поради което още при поставяне на диагнозата може да са налице усложнения.Днес разполагаме с различни терапевтични възможности и стратегии за повлияване на персистиращата хипергликемия, насочени срещу хроничната инсулинова резистентност или неадекватната и упадаща с времето -клетъчна функция. Въпреки това, голяма част от пациентите не успяват да постигнат и задържат добрия гликемичен контрол във времето.

PDF-download

Автоимунни полиендокринни синдроми и захарен диабет

Автор: Д-р Грета Грозева
Болница: Клиничен център по ендокринология, Медицински университет, София

Автоимунните полиендокринни синдоми (АПС) са ендокринопатии, характеризиращи се с едновременна изява на функционални нарушения в няколко ендокринни жлези (и неендокринни органи), предизвикани от имунно-медиирана деструкция на ендокринните структури. Клиничната картина се определя от комбинацията на ендокринните нарушения в засегнатите органи. Диагнозата се поставя с определяне на хормони и автоантитела срещу таргетните ендокринни структури. Лечението по същество е хормонално-заместително, но има редица особености, продиктувани от едновременното ангажиране и взаимно влияние на болестните единици. Днес се приема класификацията на M. Whyte (1994) като лесно приложима в клиничната практика (табл. 1).

PDF-download

Приложението на метформин е свързано с по-ниска смъртност от рак при пацентите с диабет тип 2

Превод: Д-р Мая Живкова

Няколко проучвания показаха връзка между специфичната терапия на диабета и смъртността поради рак. Наскоро бе публикувано проучване, което анализира връзката между терапията с метформин и смъртността от рак в проспективно проследена кохорта. 1353 пациенти с диабет тип 2 са набрани в проучването Zwolle Outpatient Diabetes project Integrating Available Care (ZODIAC) в Холандия за периода 1998–1999. Смъртността поради рак е оценена с помощта на стандартизирани отношения за смъртността, а връзката между терапията с метформин и смъртността от рак е оценена с пропорционален модел на Cox. Средната продължителност на проследяването е била 9.6 години при средна възраст на пациентите в началото на проучването 68 години и средно ниво на хемоглобин А1С 7.5%. 570 пациенти са починали, като причина за смъртта са били злокачествени заболявания при 122 пациенти. Стандартизираното отношение за смъртността е 1.47 (95% CI 1.22–1.76). Ажустираното честотно отношение за смъртността от рак е 0.43 (95% CI 0.23–0.80) за пациентите на терапия с метформин в сравнение с пациентите, не приемащи метформин, като честотното отношение нараства с 0.58 (95% CI 0.36–0.93) за повишението на дозата метформин с 1 g. Заключението на този анализ е, че пациентите с диабет тип 2 са с повишен риск за настъпване на смърт поради рак. Терапията с метформин понижава смъртността поради злокачествени заболявания в сравнение с липса на терапия с метформин. Въпреки че дизайнът на проучването не позволява заклю-чение за честотата, резултатите показват протективен ефект на метформин върху смъртността от злокачествени заболявания.

PDF-download

Превенция на диабета при болни с хипертония: роля на РААС-блокадата и резултати от проучването VALUE

Автор: Д-р Борислав Георгиев, д-р Вера Байчева, доц. Нина Гочева
Болница: Национална кардиологична болница

Все повече резултати от експериментални и клинични проучвания потвърждават, че фармакологичната блокада на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС) с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим или ангиотензин-рецепторни блокери редуцира случаите на новопоявил се диабет тип 2 при пациенти с хипертония и/или сърдечно-съдова болест независимо от антихипертензивните и сърдечно-съдовите ефекти на терапията. Благоприятният ефект на инхибиторите на ренин-ангиотензин-алдостероновата система върху развитието на диабета се дължи на подобрение на периферната инсулинова чувствителност и глюкозния метаболизъм.

PDF-download

Терапия на хипопитуитаризма

Превод: Д-р Мая Живкова

Терапията на пациентите с хипопитуитаризъм е съвкупност от терапията на всеки установен хормонален дефицит. Терапията на дефицита на адренокортикотропен хормон (ACTH), тиреоид-стимулиращ хормон (TSH), лутеинизиращ хормон (LH) и фоликуло-стимулиращ хормон (FSH) в много отношения е същата като терапията на първичните дефицити на съответните жлези, но се отличава в някои аспекти. Тези прилики и разлики ще бъдат посочени в слеващото изложение. Терапията на дефицита на растежния хормон (GH) е специфична за хипопитуитаризма. Ретроспективно проучване,
включващо 344 пациенти с хипопитуитаризъм след хирургична интервенция на хипофизата, показа почти двукратно повишение на дългосрочната смъртност в сравнение с тази на общата популация.1 Повишената смъртност се дължи предимно на сърдечно-съдова болест. Зависимостта между хипопитуитаризма и повишената смъртност остава неясна. Тук ще бъде разгледана спецификата на терапията на хипопитуитаризма.

PDF-download

Качество на живот при пациенти с акромегалия

Автор: Д-р Силвия Въндева, д-р Емил Начев, проф. Сабина Захариева
Болница: Клиничен център по ендокринология, София

Акромегалията е рядко заболяване. Честотата на новооткритите случаи е 3–4 на милион годишно, а болестността – 40–70 случая на милион годишно,1 като скорошни про-учвания в Белгия и Финландия установяват дори по-голяма честота – 100–130.2, 3 Наблюдава се леко преобладаване на женския пол.1 Средната възраст при поставяне на диагнозата е между 41–48 години. В повечето случаи болестта протича скрито и е с бавно развитие, което води до забавяне на диагнозта с 4 до 10 години.4 В повече от 95% от случаите хроничната хиперсекреция на растежен хормон (РХ) при акромегалия се дължи на доброкачествен аденом на хипофизата.5

PDF-download

Клинично-лабораторният анализ – водещ фактор в диагностиката на редки заболявания (синдром на Бартер)

Автор: Д-р Стоянка Танчева,1 д-р Янчо Петров,1 д-р Мария Бояджиева,2 доц. Йордан Радков,3 доц. Кирил Христозов,2 доц. Кирил Ненов4
Болница: Медицински университет, Варна, УМБАЛ „Св. Марина” 1 Университетска клинична лаборатория 2 Клиника по ендокринология и болести на обмяната 3 Клиника по пулмология 4 Клиника по нефрология и хемодиализа

Синдромът на Бартер (Bartter’s syndrome, 1962) е много рядко срещано заболяване; у нас са описани само осем случая.
Цел и задачи
Целта на представения от нас случай е да акцентира вниманието върху необходимостта от задълбочен анализ на клинично-лабораторните изследвания, които в много случаи са основно звено в нозологичния подход и са решаващи за насочване и поставяне на точната диагноза.
Материал и методи
Касае се за млада жена, постъпваща с оплаквания от обща отпадналост, мускулни крампи, изтръпване и болки в крайниците – до невъзможност за ставане от леглото и за движение, хипотония с ритъмно-проводни нарушения, влошаване на зрението, развитие на диабет и хронична бъбречна недостатъчност. Изследвани бяха ПКК, електролити в кръв и урина, хормони, КАП.

PDF-download

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.