Main menu
Second Menu

Наука Eндокринология 3/2009

Съдържание сп. „Наука Ендокринология” брой 3/2009:


» УВОД
» Инсулин Гларжин и рак – недоказано твърдение
» Холестерол в липопротеините с висока плътност (HDL-холестерол): новата терапевтична цел (част 1)
» Инициатива за редукция на остатъчния риск. Призив към действие за понижение на остатъчния съдов риск при пациенти с дислипидемия
» Ефективност на аторвастатин в превенцията на сърдечно-съдовите инциденти при пациенти със захарен диабет и/или метаболитен синдром
» Ефект на валсартан върху артериалното налягане и бъбречната функция при пациенти с артериална хипертония и захарен диабет тип 2
» Роля на метформин за контрол на телесното тегло при лица без захарен диабет
» Ендокринни нарушения при anorexia nervosa

УВОД

Автор: проф. Сабина Захариева, главен редактор

Уважаеми колеги,
Вече повече от осемдесет и пет години фундаменталната наука, разработваща инсулинови препарати, ни помага в усилията да помогнем на нашите пациенти със захарен диабет. Много от нас си спомнят животинските инсулини, почти всички познават човешките, а едва ли има човек, свързан по някакъв начин с „проблема диабет”, който да не е чувал за инсулиновите аналози. Както в повечето случаи в медицинската практика, всяка една новост се приема с резерви. Така беше с човешките инсулини, така се случи и с инсулиновите аналози. Още в началото, когато се появи първият инсулинов аналог, се поставиха основни въпроси: дали ще има същата фармакодинамична активност, дали няма да прояви някакви допълнителни странични действия, ще е безопасен ли при продължителна употреба, ще има ли антитела и т.н, и т.н. Клиничната практика, вече повече от 10 години, успя да разсее съмненията на еднокринологичната колегия. Инсулиновите аналози се доказаха като едни много надеждни помощници в терапията на диабета. Освен това те помогнаха да конструираме терапията спрямо начина на живот на пациентите, вместо да подчиняваме ежедневието им на болестта. И това е свързано с понижен риск от хипогликемия.

PDF-download

Инсулин Гларжин и рак – недоказано твърдение

Отдавна е известно, че затлъстяването1-4 и захарният диабет тип 25-15 са свързани с повишен риск от развитие на ракови
заболявания. За диабет тип 2 това е признато за рака на панкреаса 6 12, рака на дебелото черво8 11, и рака на гърдата13. Отдавна се знае, че инсулинът може да стимулира растежа на ракови клетки на гърдата в тъканна култура16. Много публикации са разглеждали връзката между инсулина и инсулино-подобния растежен фактор (IGF) като сигнална молекула при неоплазии и възможните ефекти на инсулина, стимулирайки неоплазията, свързвайки се с IGF-1 рецептора17. Върху този фон последните събития внесоха объркване в ситуацията.

PDF-download

Холестерол в липопротеините с висока плътност (HDL-холестерол): новата терапевтична цел (част 1)

Автор: Д-р Борислав Георгиев1, доц. Нина Гочева1, доц. Цветалина Танкова2, проф. Сабина Захариева2
Болница: 1 Национална кардиологична болница, София, 2 Клиничен център по ендокринология, МУ, София

Директната роля на плазмения холестерол в развитието и прогресията на атеросклеротичната съдова болест е един от най-солидно документираните факти в съвременната медицина. Силната позитивна зависимост между концентрацията на LDL-холестерола и бъдещия риск за настъпване на сърдечно-съдови инциденти е наблюдавана и потвърдена в много големи популационни проучвания. Благоприятните ефекти от редукцията на LDL-холестерола също са безспорно потвърдени в редица интервенционални проучвания. Въпреки забележителните кардиопротективни ефекти на агресивната терапия за понижение на нивото на LDL-холестерола, обаче, се оказва, че редуцирането на нивото му не е достатъчно и въпреки ефективното му снижение при някои пациенти остатъчният сърдечно-съдов риск остава неприемливо висок. Този резидуален риск в голяма степен се определя от пониженото ниво на холестерола, свързан с липопротеините с висока плътност – HDL-холестерол.

PDF-download

Инициатива за редукция на остатъчния риск. Призив към действие за понижение на остатъчния съдов риск при пациенти с дислипидемия

Jean-Charles Fruchart, Frank M Sacks, Michel P Hermans, Gerd Assmann, W Virgil Brown, Richard Ceska, M John Chapman, Paul M Dodson, Paola  Fioretto, Henry N Ginsberg, Takashi Kadowaki, Jean-Marc Lablanche, Nikolaus  Marx, Jorge Plutzky, Zeljko Reiner, Robert S Rosenson, Bart Staels, Jane K  Stock, Rody Sy, Christoph Wanner, Alberto Zambon, Paul Zimmet

Въпреки съвременните терапевтични стандарти за прицелни стойности на холестерола в състава на липопротеините с ниска плътност (LDL), артериалното налягане и плазменото ниво на глюкозата, пациентите с дислипидемия остават с повишен остатъчен риск за настъпване на съдов инцидент. Атерогенната дислипидемия, особено повишеното ниво на триглицеридите и пониженото ниво на холестерола, свързан с липопротеините с висока плътност (HDL), съпроводено често с повишение на нивото на аполипопротеин В и не-HDL-холестерола, е често срещана при пациенти с установена сърдечно-съдова болест, диабет тип2, затлъстяване или метаболитен синдром и е свързана с макро- и микросъдов остатъчен риск. Инициативата за редукция на остатъчния риск (Residual Risk Reduction Initiative, R3i) има за цел да изследва този важен въпрос.

PDF-download

Ефективност на аторвастатин в превенцията на сърдечно-съдовите инциденти при пациенти със захарен диабет и/или метаболитен синдром

Автор: Д-р Борислав Георгиев, д-р Вера Байчева, д-р Елена Костова
Болница: Национална кардиологична болница

Захарният диабет тип 2 е голям, независим рисков фактор за сърдечно-съдово заболяване – коронарна болест на сърцето и инсулт, каквито са и хипертонията и дислипидемията, които често съпровождат диабета1. Сърдечно-съдовата болест е основната причина за смъртност при пациентите с диабет1. Пациентите с диабет са с висок сърдечно-съдов риск – около 2 пъти по-висок в сравнение с пациентите без диабет, дори при отсъствие на диагностицирана коронарна болест на сърцето2. Освен това, сърдечно-съдовата болест, възникнала при наличие на диабет, има лоша прогноза2. При пациентите с диабет тип 2 е повишена честотата на дислипидемиите, допринасящи за допълнително повишаване на сърдечно-съдовия риск, особено при пациенти с преживян сърдечно-съдов инцидент1.

PDF-download

Ефект на валсартан върху артериалното налягане и бъбречната функция при пациенти с артериална хипертония и захарен диабет тип 2

Автор: Д-р Борислав Георгиев, д-р Атанас Генов, д-р Елена Костова
Болница: Национална кардиологична болница

Резултати от проучването Lavapal
Захарният диабет е еквивалент на сърдечно-съдово заболяване с метаболитен произход, с широко разпространение в световен
мащаб, често свързано със затлъстяване и заседнал начин на живот. Наличието на диабет тип 2 повишава сърдечно-съдовия риск с 2-4 пъти в сравнение с лица без диабет. Ако към диабета е добавена и артериална хипертония, чиято честота е двукратно по-висока при пациенти с диабет в сравнение с пациенти без диабет, рискът за настъпване на сърдечни усложнения е 2 пъти по-висок, а рискът за мозъчно-съдови усложнения – 4 пъти по-висок. Следователно, комбинацията от диабет и артериална
хипертония силно повишава риска за макросъдови (сърдечни, мозъчни и периферни) и микросъдови (очни и бъбречни) усложнения.1, 2 Много клинични данни потвърждават благоприятните ефекти на антихипертензивната терапия при диабет.
Антихипертензивният контрол под прицелните стойности при пациенти с диабет се изразява с по-голямо понижение на сърдечносъдовия и бъбречния риск в сравнение с терапията на хипертонията при пациенти без диабет.3-7

PDF-download

Роля на метформин за контрол на телесното тегло при лица без захарен диабет

Автор: Доц. Цветалина Танкова1, д-р Борислав Георгиев2
Болница: 1 Клиничен център по ендокринология, МУ, София 2 Национална кардиологична болница, София

Около 2/3 от населението на Европа и САЩ е с наднормено тегло или затлъстяване.1 Нещо повече, честотата на наднорменото тегло е нараснала трикратно сред деца и юноши – на възраст от 6 до 19 години, за периода от 1980 до 2002 г.2,3 Наднорменото тегло и затлъстяването се определят чрез стойността на индекса на телесна маса (ИТМ) – при ИТМ между 25 и 29.9 kg/m2 се приема наднормено телесно тегло, а при ИТМ >30 kg/m2 e налице затлъстяване. При деца и подрастващи не се използва терминът затлъстяване, а вместо него се употребява наднормено телесно тегло, дефинирано чрез стойността на ИТМ за съответна възраст и пол над 95-и персентил5.

PDF-download

Ендокринни нарушения при anorexia nervosa

Превод: Д-р Анелия Томова

Анорексия нервоза (АН) е заболяване, характеризиращо се с гладуване, индуцирано от самите засегнати, и патологичен страх от наддаване на тегло. То засяга 0.3% от жените в света. От психиатричните нарушения смъртността при АН е една от най-високите. Често настъпват отклонения във функциите на много от хормоналните оси. Приема се, че те са израз на приспособяване спрямо гладуването. В предлагания за разглеждане обзор са обобщени ендокринните нарушения, съдействащи за кратко- и дългосрочните медицински усложнения при АН.

PDF-download

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.