Main menu
Second Menu

Наука Пулмология 3/2009

Съдържание сп. „Наука Пулмология” брой 3/2009:


» Пулмонална хипертония
» Белодробна хипертония (част 3)
» Белодробна хипертония в детската възраст
» Белодробни Cytomegalovirus инфекции при пациенти след бъбречна трансплантация
» Особености на детските лекарствени форми – специфични изисквания и подходи за оптимизиране на лекарствената терапия
» Тромбофилия. Вроден дефицит на протеин S. Венозен тромбемболизъм – субмасивна белодробна инфарктна форма – рецидивираща
» НОВОСТИ В ПУЛМОЛОГИЯТА

Пулмонална хипертония

Автор: Доц. Владимир Максимов
Болница: Ръководител на Катедра по белодробни болести и Началник на клиника СБАЛББ „Св.София“

Пулмоналната хипертония включва различни заболявания, които се характеризират с повишено пулмонално съдово съпротивление, развитие на десностранна сърдечна недостатъчност и преждевременна смърт. Около 50% от болните се диагностицират в рамките на година, а 30% – след 2 години. Средната преживяемост на пациентите с нелекувана идиопатична пулмонална хипертония е 2,8 години след поставяне на диагнозата. Най-често се използва клиничната класификация на третия
световен симпозиум по пулмонална хипертония Венеция 2003 г. Тя включва: 1) пулмонална артериална хипертония; 2) пулмонална венозна хипертония; 3) пулмонална хипертония, свързана с респираторни заболявания; 4) пулмонална хипертония, свързана с рецидивиращи тромботични и емболични заболявания; 5) пулмонална хипертония, свързана с първична съдова патология. Доказването на пулмоналната хипертония се извършва чрез ЕКГ, рентгенография на бял дроб и сърце, трансторакална ехокардиография, инвазивна деснокамерна катетеризация. Пулмоналната хипертония се определя като състояние, при което средното пулмонално артериално налягане в покой е 25 mmHg, а при физическа активност – 30 mmHg. Терапевтичният подход при пулмоналната хипертония включва простаноиди (илопрост), ендотелинови блокери (босентан), инхибитори на фосфодиестераза 5 (силденафил).

PDF-download

Белодробна хипертония (част 3)

Автор: Д-р Борислав Георгиев1, д-р Елена Костова1, д-р Атанас Златев2
Болница: 1Национална кардиологична болница, 2СБАЛББ „Света София”

Белодробна хипертония с не-белодробна етиология По последни данни нараства броят на пациентите с белодробна артериална хипертония БАХ) (група 1 по класификацията на СЗО). Броят на пациентите с белодробна хипертония, дължаща се на хронично левостранно сърдечно заболяване (група 2 по класификацията на СЗО) или хронични хипоксични състояния (група 3 по класификацията на СЗО), е много по-висок. Има всеобщо съгласие по въпроса, че тези пациенти се нуждаят от оптимизирана терапия, насочена към подлежащото заболяване. В някои случаи обаче, въпреки тази терапия, белодробната хипертония остава да персистира. Неясноти съществуват относно терапията на специални подгрупи пациенти – пациенти с белодробна хипертония с по-голяма тежест в сравнение с очакваната при наличното подлежащо заболяване, пациенти с белодробна хипертония, дължаща се на хроничен тромбемболизъм, и белодробна хипертония в резултат на сърдечна интервенция.

PDF-download

Белодробна хипертония в детската възраст

Автор: Д-р Александра Лачева, доц. Маргарита Цонзарова
Болница: Национална кардиологична болница, Клиника по детски болести и детска кардиология

Белодробната хипертония (БХ) е заболяване на белодробните съдове, характеризиращо се с прогресиращо нарастване на белодробното съдово съпротивление (БСС), което води до десностранна сърдечна недостатъчност и смърт.
Първото описание на патологоанатомичната находка при артериалната БХ е направено от E. von Romberg (1891). Той описва атеросклеротични плаки в БА и счита, че се отнася за склеротичен процес в БА. Аналогията с атеросклеротичните изменения в аортата продължава в следващите 50 години.

PDF-download

Белодробни Cytomegalovirus инфекции при пациенти след бъбречна трансплантация

Автор: Д-р Венцислава Пенчева, доц. Огнян Георгиев, доц. Даниела Петрова
Болница: КПВБ, Белодробно отделение, УМБАЛ „Александровска”, МУ, София

Солидната органна трансплантация като лечение на крайна степен на бъбречна недостатъчност придобива все по-голямо значение в последните години. Най-важният вирусен патоген, отговорен за развитие на инфекции при пациенти след бъбречна трансплантация, е Cytomegalovirus (CMV). Първичната инфекция, реактивацията или вирусната суперинфекция могат да протекат като носителство без клинична изява, „грипоподобен синдром” или активно заболяване. Един от таргетните органи в случаите с активно заболяване са белите дробове. Симптомите на CMV пневмония са неспецифични – кашлица, диспнея, хипоксемия, температура, гадене и повръщане.

PDF-download

Особености на детските лекарствени форми – специфични изисквания и подходи за оптимизиране на лекарствената терапия

Автор: Гл. ас. Милен Димитров, доц. Николай Ламбов
Болница: Фармацевтичен факултет, катедра „Технология на лекарствата и биофармация”, Медицински университет, София

Основно направление в съвременната фармацевтична наука и практика е разработването на възрастово специфични лекарствени форми. Лекарствените продукти за деца следва да отговарят на редица изисквания, съобразени със специфичните особености на детския организъм. Разгледани са последните изменения в регулациите при разрешаване и производството на лекарствени продукти за педиатрията, особеностите на основните пътища на въвеждане и някои съвременни продукти, осигуряващи оптимизиране на лекарствената терапия.
Ключови думи: детски лекарствени форми; ком плайънс; лекарствени формулации; рационална лекарствена терапия.

PDF-download

Тромбофилия. Вроден дефицит на протеин S. Венозен тромбемболизъм – субмасивна белодробна инфарктна форма – рецидивираща

Автор: Д-р Кая Памукова,1 д-р Василка Илиева,1 доц. Иво Петров,2 доц. Людмил Гроздински,3 проф. Петко Минчев
Болница: 1 НКБ, Клиника по детски болести към Клиника по детски болести и детска кардиология 2 Токуда болница, Кардиологично отделение 3 НКБ, Клиника по съдова хирургия и ангиология 4 СБАЛББ, Клиника по детска пулмология и фтизиатрия

Протеин S е витамин К-зависим антикоагулантен протеин. Протеин S-дефицитът може да бъде наследствен или придобит. Клинично се проявява с развитие на дълбока венозна тромбоза, повърхностен тромбофлебит, белодробна емболия и по-рядко с артериална тромбоза или венозни тромбози с друга локализация. Откриването на венозни тромбемболични инциденти при пациенти преди 40-годишна възраст, рекурентни тромбози или фамилна история за тромбоза са показател да се търси антикоагулантен дефицит.

PDF-download

Новости

Проучване на ефекта на lansoprazol за превенция на екзацербациите на ХОББ при възрастни болни. Авторите на статията са поставят задачата да проучат ефекта на lansoprazole – инхибитор на протоновата помпа, върху честотата на простудните заболявания при болни с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и честотата на нейните екзацербации. Наблюдението е проведено върху 100 болни с ХОББ (средна възраст 75 години), всички бивши пушачи, лекувани с обичайната терапия за това заболяване, включително бронходилататоли и отказ от тютюнопушене), като тези със стомашно-чревна язва и гастроезофагиален рефлукс са изключени от изследването. Проведено е еднократно-сляпо, неконтролирано с плацебо проучване в една университетска клиника и три градски болници в Япония. Болните са рандомизирано разделени на две групи – с конвенционална терапия (контролна група) и с конвенционална терапия плюс lansoprazol, 15 мг дневно, в продължение на 12 месеца и проследяване на честотата на простудните заболявания и на екзацербациите на ХОББ.

PDF-download

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.