Main menu
Second Menu

Наука Пулмология 1/2009

Съдържание сп. „Наука Пулмология” брой 1/2009:


» Проблеми на белодробната туберкулоза
» Белодробна туберкулоза. Кои са най-съществените акценти в етиологията, епидемиологията, патоморфозата и диагностиката?
» Диагноза и диференциална диагноза на белодробната туберкулоза и хронични неспецифични белодробни заболявания
» Световната експанзия на ХОББ. Дефиниции и понятия*
» Коклюш (pertussis) – съвременно състояние и проблеми
» Aнтимикробна чувствителност на респираторни изолати Pseudomonas aeruginosa от пациенти с муковисцидоза
» Erdomed® – оригиналният мукомодулатор
» Новости в пулмологията

Проблеми на белодробната туберкулоза

Автор: Доц. Владимир Максимов,
Болница: Ръководител на Катедра по белодробни болести, Медицински университет, София

Почти 1/3 от населението по света, тоест около 2 милиарда души, са инфектирани с туберкулозни бактерии и с риск от развитие на заболяване. Повече от 8 милиона души годишно развиват активна туберкулоза и около 2 милиона умират от това заболяване. Коинфекцията с ХИВ също значително повишава риска от развитие на туберкулоза. В последните години се наблюдава негативна тенденция за зачестяване на тежките форми на белодробна туберкулоза, на пациенти с мултирезистентна туберкулоза, както и бавно нарастване на заболеваемостта на туберкулоза при деца. Множествената резистентност, която възниква главно при неправилно провеждане на лечението на туберкулозата, е проблем, който може да придобие значителна важност в страната.

PDF-download

Белодробна туберкулоза. Кои са най-съществените акценти в етиологията, епидемиологията, патоморфозата и диагностиката?

Автор: Доц. Асен Златев,1 д-р Атанас Златев2
Болница: 1УМБАЛ „Александровска”, София; 2СБАЛББ „Св. София”, София

Туберкулозните бактерии се отнасят към рода Actinomycetaceae и групата на киселинно-устойчивите бактерии. Те са два вида: патогенни – причиняващи туберкулоза, проказа, риносклерома, и непатогенни – сапрофити у човека. Туберкулозните бактерии проникват във всички тъкани и органи при заболяване: бели дробове, бъбреци, менинги и др. и могат да се открият съотоветно в храчки, урина, ликвор, гной от фистулите при ставна локализация.

PDF-download

Диагноза и диференциална диагноза на белодробната туберкулоза и хронични неспецифични белодробни заболявания

Автор: Доц. Асен Златев,1 д-р Атанас Златев2
Болница: 1УМБАЛ „Александровска”, София; 2СБАЛББ „Св. София”, София

Страхът от някогашната „жълта гостенка”, отнела живота на хиляди хора от различни възрасти, в т. ч. и на много млади хора, изчезна с мощното развитие на фармацевтичната индустрия, прилагането на нови диагностични методи и на нови туберкулостатични средства. В световен мащаб туберкулозата остава eдна от най-значимите причини за смърт сред инфекциозните заболявания. У нас е налице тенденция за повишаване на броя на заболелите и на заразоносителите. Белодробната туберкулоза е обективна реалност и заема определено място в общата заболеваемост на народа ни. До неотдавна цареше успокоение в медицинската общественост, че белодробната туберкулоза е решен проблем. Широкото прилагане на схеми за лечение, установени от повече от 30 години, изиграли за времето си своята положителна роля, внесе успокоение дори и в някои специализирани здравни звена в страната. Това налага решаването на редица клиникодиагностични и диференциално-диагностични проблеми.

PDF-download

Световната експанзия на ХОББ. Дефиниции и понятия*

Автор: Доц. Коста Костов, д.м., FCCP
Болница: Клиника по белодробни болести, Военномедицинска академия

В древността болестта е била наричана „катар” (catarrh).
Терминът хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) е въведен в началото на 60-те години на ми на лия век от W. A. Brisco, за да подчертае факта, че в болестта са въвлечени не са мо дихателните пътища, но така също белодробната циркулация и белодробния паренхим.8 Това става чрез преодоляване на различията в британската (назоваваща болестта хроничен бронхит) и американската (назоваваща болестта емфизем) терминология, признавайки еднаквото номенклатурно значение на двете понятия, отнасящи се за една и съща болестна единица. За съжаление обаче много лекари все още продължават да си служат със старата терминология и обо зна чават болестта като хронична бронхиална обструкция, хро нич на обструктивна болест на дихателните пътища и др., което вна ся объркване и проблеми в комуникациите пациент-личен лекар-пулмолог.

PDF-download

Коклюш (pertussis) – съвременно състояние и проблеми

Автор: Д-р Атанас Мангъров, д.м.
Болница: Детско отделение със сектор за интензивно лечение, СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров”, София

Описание на коклюш (пертусис) се среща в документи още от 14 век, но се счита, че първото подробно и ясно описание на заболяването е дадено от Baillou през 1640 г. Наименованието pertussis, означаващо „силна кашлица”, е използвано за пръв път от Sydenham през 1679 г.17 Причинител на коклюша е Bordetella pertussis – силно контагиозен Грам (-) кокобактерий. Заболяването е типична антропоноза. Източник и резервоар на инфекцията са болните, особено тези със субклинични форми, и здравите заразоносители. Предава се по въздушно-капков път. Инкубационният период е от 1 до 3 седмици (средно около 1 седмица). Патогенните свойства на причинителя се обуславят от антигени, които причиняват както локално увреждане на клетките, така и системни реакции. В лабораторни условия се култивира трудно.1, 3, 4, 17, 21

PDF-download

Aнтимикробна чувствителност на респираторни изолати Pseudomonas aeruginosa от пациенти с муковисцидоза

Автор: Д-р Таня Стратева,1 проф. Иван Митов,1 д-р Гергана Петрова,2 доц. Пенка Переновска2
Болница: 1 Катедра по медицинска микробиология, Медицински университет, София 2 Детска клиника, УМБАЛ „Александровска”, Медицински университет, София

През периода 2005–2008 г. бяха събрани 102 щама Pseudomonas aeruginosa от храчки на пациенти с муковисцидоза, лекувани в Детската клиника на УМБАЛ „Александровска”, за проучване на тяхната антимикробна чувствителност. Чувствителността към 17 антимикробни лекарствени средства (АМЛС) беше определена чрез дифузионния дисков метод, в съответствие с препоръките на Clinical and Laboratory Standards Institute. Шестдесет и осем от изследваните изолати Pseudomonas aeruginosa (66.7%) бяха чувствителни на всички тествани антибиотици. Бяха установени следните нива на антимикробна резистентност:

PDF-download

Erdomed® – оригиналният мукомодулатор

Автор: Миле Ристов
Продуктов мениджър, CSC Pharmaceuticals реимбурсиран от НЗОК – код RF 136

Острите и хроничните заболявания на дихателната система представляват голям относителен дял от всички заболявания сред деца и възрастни. Обективните фактори, обуславящи наличието на хронични промени в бронхиалното дърво и белите дробове, се свеждат предимно до:
– Активно и пасивно тютюнопушене. Тютюнопушенето е основната причина за възникването на ХОББ. 90% от заболелите са настоящи или бивши пушачи. Пасивното пушене уврежда в значителна степен белодробната функция и също е важна предпоставка за развитие на заболяването.
– Прогресивно влошаваща се екологична среда. Замърсеният въздух е фактор, който може да доведе до поява на ХОББ. Наличието на прах, CO2, влажен и студен въздух на работната среда е причина за чести бронхо-пулмонални инфекции, а оттам и възможност за развитие на ХОББ.
– Дефицит на алфа1-антитрипсин – това е единственият генетично обусловен фактор за развитието на ХОББ. Алфа1-антитрипсинът е специален протеин (белтък), който предпазва тъканите от вредното въздействие както на чужди, така и на собствени активни субстанции – ензими, токсини и т .н.
– Бронхиалната хиперреактивност е друг фактор, който се свързва с поява на ХОББ.
– Възрастови и генетични фактори, оксидативен стрес, инфекции, социално-икономически статус.

PDF-download

Новости в пулмологията

ХОББ – хистон-деацетилаза. Увеличената експресия на многобройни възпалителни гени води до прогресивно възпаление на белодробния паренхим и на малките дихателни пътища – основен патогенетичен механизъм на ХОББ. Активирането на тези гени се прекъсва чрез процеси на деацетилиране от хистон-деацетилазата – ключов нуклеарен ензим, чиято активност и експресия се редуцира в периферията на белия дроб и в алвеоларните макрофаги на болни с ХОББ. Това редуциране, дължащо на окислителния и азотния стрес при ХОББ, обуславя нарастване на възпалителния отговор и на кортикостероидната резистентност. Използването на антиоксиданти и на инхибитори на синтезата на азотния оксид при болните с ХОББ може да възстанови чувствителността им към кортикостероиди. Това може да се осъществи и с прилагането на малки дози теофилин, който е активатор на хистон-деацетилазата. P. Barnes CHEST 2006; 129:151

PDF-download

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.