Main menu
Second Menu

Наука Фармакология 2/2012

Съдържание сп. „Наука Фармакология“ брой 2/2012:


» Увод
» Медикаментозно-индуциран серотонинов синдром
» Съвременни аспекти на европейските регулации на лекарствата-сираци
» Биомаркери за медикаментозно-индуцирано съдово увреждане
» Нежелани реакции, свързани с приложение на антихипертензивни лекарства
» Оценка, превенция и лечение на дефицита на витамин D при възрастни
» Бупренорфин – нов фармакологичен подход при лечение на хероинова зависимост

Увод

Автор: Проф. д-р Мила Власковска, дмн
Член-кореспондент на БАН

Уважаеми колеги,
За мен е особено удоволствие да се обърна към вас, семейните лекари, които са първите, на които са поверени грижите за здравето на хората у нас и най-широката аудитория медицински специалисти. Списанието „Наука Фармакология“ завърши успешно своята трета година. Макар и младо на възраст, то се утвърди с интересните проблеми, свързани основно с данни за нови и генерични лекарствени продукти, нежелани лекарствени реакции и лекарствени взаимодействия, съвременни подходи за лечение на заболявания, които не са предмет на изданията „Наука Кардиология“, „Наука Ендокринология“, „Наука Пулмология“, „Наука Инфектология и Паразитология“, „Наука Диететика“.

PDF-download

Медикаментозно-индуциран серотонинов синдром

Автор: Доц. Румен Николов
Болница: Катедра по фармакология и токсикология, Медицински факултет, Медицински университет, София

Серотониновият синдром е лекарствено предизвикана нежелана реакция, която се развива като резултат на значително повишаване на интрасинаптичната концентрация на серотонин в централната нервна система. Наблюдава се при самостоятелно прилагане на различни серотонинергични лекарства или при комбинирано прилагане на две или повече серотонинергични лекарства. Антидепресантите, включително селективните инхибитори на невроналното захващане на серотонин, са честа причина за серотонинов синдром. Серотониновият синдром се характеризира с психически нарушения (дезориентация, хипомания), нервно-мускулна хиперактивност (хиперрефлексия, клонус, миоклонус, тремор) и вегетативна дисфункция (хипертермия, хиперхидроза, хипертония или в някои случаи хипотония, тахикардия, тахипнея, мидриаза).

PDF-download

Съвременни аспекти на европейските регулации на лекарствата-сираци

Автор: Доц. Харалд Енцман,1 проф. Бетина Кестнер,1 д-р Любина Тодорова,2 Мария Камушева,3 чл.-кор. проф. Мила Власковска,4 проф. Генка Петрова3
Болница: 1Федерален институт за лекарствени продукти и изделия, Бон, Германия 2Изпълнителна агенция по лекарствата, България 3Фармацевтичен факултет, Медицински университет, София 4Медицински факултет, Медицински университет, София

В настоящата работа се представя по какви критерии и по какъв начин се извършва разрешаването на лекарствата като ЛПРБ от Комитета за лекарствата-сираци на ЕМА, какви мерки за подпомагане са на разположение по време на процеса и в дадения случай след неговия успешен завършек, какви са понастоящем съществуващите отворени въпроси и актуални дискусии в Европа и България.
В Европа формалното удостоверяването на едно лекарство за редки болести (ЛПРБ) е предпоставка за преход към отнасяните към това законово предвидени изисквания. Удостоверяването за ЛПРБ се осъществява от Европейската комисия по препоръка на Комитета по лекарства за редки болести към Европейската агенция по лекарствата и коренно се различава от пускането на пазара на едно лекарство.

PDF-download

Биомаркери за медикаментозно-индуцирано съдово увреждане

Автор: Доц. Жанета Георгиева
Болница: Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“, Варна; МБАЛ „Св. Марина“, Варна

В хода на предклиничните токсикологични проучвания на нови медикаменти са установени странични реакции, изразяващи се в увреждане на кръвносните съдове, които се означат с термина медикаментозно-индуцирано съдово увреждане (МИСУ). Установяването на МИСУ се основава предимно на експерименти с животни. При плъхове МИСУ основно засяга мускулните резистентни артерии с диаметър 100–800 μm в мезентериума. При кучета МУСИ типично засягат епикардните артерии с размер 200–500 μm от системата на лявата и дясната коронарна артерия, въпреки че могат да бъдат засегнати и по-малките интрамиокардни клонове. При нечовекоподобни примати лезиите на МИСУ са подобни на тези, наблюдавани при кучета – некроза на медията с клетъчни остатъци и смесен възпалителен отговор в интимата, медията и адвентицията.

PDF-download

Нежелани реакции, свързани с приложение на антихипертензивни лекарства

Автор: Доц. Румен Николов
Болница: Катедра по фармакология и токсикология, Медицински факултет, Медицински университет, София

Целта на антихипертензивната лекарствена терапия е предотвратяване на заболяваемостта и смъртността, свързани с повишеното артериално налягане. Основните групи антихипертензивни лекарства са диуретици, бета-блокери, инхибитори на ангиотензинконвертиращия ензим, ангиотензин II-рецепторни блокери и калциеви антагонисти. Постигането на желаните стойности на систолното и диастолното налягане обикновено изисква приемане на две или повече антихипертензивни лекарства. Обзорът представя нежеланите реакции, предизвикани от антихипертензивни лекарства.

PDF-download

Оценка, превенция и лечение на дефицита на витамин D при възрастни

Автор: Д-р Цветанка Петранова
Болница: Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“

Витамин D играе основна роля за калциево-фосфорната хомеостаза, костната обмяна и невромускулната функция. В този смисъл той е жизнено важен компонент за поддържане на костната здравина и превенцията на падания и остеопоротични фрактури. През последните години все повече изследвания показват, че витамин D има разнообразно влияние върху тъканите, което не се ограничава само до костното здраве. Установен е ефектът му върху регулацията на имунната функция, клетъчната пролиферация и диференциация. Все по-често недостигът се свързва с важни хронични болести, като захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, автоимунни заболявания, инфекции и някои тумори.

PDF-download

Бупренорфин – нов фармакологичен подход при лечение на хероинова зависимост

Автор: Д-р Даниела Алексиева
Болница: Управител на МЦ Хоризонт – АИСМП, ООД; ръководител на програма за субституиращо и поддържащо лечение

Лечението на синдрома на зависимост към опиоиди с опиеви агонисти и агонист-антагонисти (предимно метадон и бупренорфин) се прилага във всички страни-членки на Европейския съюз и днес е налице значителен консенсус на европейско равнище, че това е един доказан подход в лечението на зависимите към опиоиди лица. Бупренорфинът се използва в лечението на синдрома на зависимост към опиоиди в продължение на над 30 години. Множество изследвания са доказали неговата сигурност и ефективност.
Включването на бупренорфин хидрохлорид в Наредба № 2 от 20.06.2012 г. за условията и реда за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди,1 е сериозна крачка напред в развитието на медикаментозно-асистираното лечение на синдрома на опиоидна зависимост в България.

PDF-download

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.