Main menu
Second Menu

Наука Кардиология 4/2013

NK4_korici_14jun2013.indd


» Увод – За етиката, морала, медицината на доказателствата, международните препоръки за поведение в кардиологията, корекцията на риска и още много необсъждани въпроси у нас
» „Българска сърдечна и съдова асоциация“ (БССА)
» Хипертонични кризи (част 2)
» Вродени сърдечни малформации. Класификация, хемодинамична характеристика
» Сравнително проучване на инхибираната тромбоцитна агрегация при клинична употреба на Acetysal Cardio (Actavis) и Aspirin Protect (Bayer)
» Модерен подход за превенция на тромботичните усложнения при пациенти с остър коронарен синдром без ST-елевация
» В памет на акад. Илия Томов

За етиката, морала, медицината на доказателствата, международните препоръки за поведение в кардиологията, корекцията на риска и още много необсъждани въпроси у нас

Автор: Доц. Борислав Георгиев, главен редактор

Бившият американски президент Джордж Буш се сдоби с коронарен стент в болница в Далас, след като е било установено стеснение на артерия при рутинен медицински преглед. Говорителят на президента Буш обясни, че „блокирането“ на артерията е установено по време на ежегодния преглед. След откриване на стенозата Буш се е съгласил да получи стент в инвазивната лаборатория на Presbyterian Hospital, където процедурата е преминала гладко без усложнения. Той е казал, че е в „добро настроение“ и е нетърпелив да се завърне у дома.

Статията – PDF

 

 

 

„Българска сърдечна и съдова асоциация“ (БССА)

Автор: Проф. Стефан Денчев, проф. Мария Цекова, доц. Елина Трендафилова

Уважаеми колеги,
Имаме удоволствието и отговорността да ви информираме, че на 7.04.2013 г. се учреди нова научна организация – „Българска сърдечна и съдова асоциация“ (БССА).
Целите на БССА са: подпомагане на създаването и разпространението на безпристрастни и обективни знания за сърдечните и съдовите заболявания и подпомагане на дейности, с които се цели да се постигне по-успешно решаване на проблемите на болните със сърдечни и съдови заболявания в България в името на хуманността и прогреса.

Статията – PDF

 

 

 

Хипертонични кризи (част 2)

Автор: Д-р Любомир Бауренски

Лечение на ХК
Поради това, че не е етично да се въздържаме от антихипертензивна терапия при пациенти с ХК, липсват базови данни за ефекта от такава терапия. Това лечение по дефиниция се прилага краткотрайно (минути до часове) и рутинно се последва от конвенционални орални медикаменти; затова не е вероятно да се демонстрират разлики в дългосрочните сърдечно-съдови изходи. Няма достатъчно дългосрочни данни от рандомизирани клинични опити с различни лекарства, използвани при ХК; вместо това, съществуващите факти идват от продължителни кохортни проучвания, сравнителни проучвания с агенти, използвани за остро понижаване на АН, и експертни мнения.

Статията – PDF

 

 

 

Вродени сърдечни малформации. Класификация, хемодинамична характеристика

Автор: Доц. Анна Кънева-Ненчева

Диагнозата и успешното хирургично лечение на вродените сърдечни малформации (ВСМ) са едни от най-големите медицински достижения в областта на сърдечно-съдовите заболявания на 20 век. В резултат на това много пациенти, оперирани и неоперирани, считани в миналото за обречени, преживяват и излизат от детската възраст. Понастоящем броят на възрастните с ВСМ (ВВСМ) в САЩ и Западна Европа надхвърля броя на децата. В проучване на честотата на ВСМ всред населението в Канада A Marelli et al. намират нарастващ брой и честота на възрастните с ВСМ и това се отнася както за всички случаи, така и за дела на сложните, комплексни ВСМ. В насоките за поведение при израснали с ВСМ в Европа от 2010 г. се изчислява, че при население от 730 милиона около 4.2 милиона са с ВСМ и от тях са ВВСМ.

Статията – PDF

 

 

 

Сравнително проучване на инхибираната тромбоцитна агрегация при клинична употреба на Acetysal Cardio (Actavis) и Aspirin Protect (Bayer)

Автор: Проф. Ива Паскалева, д-р Добринка Динева, доц. Борислав Георгиев, д-р Вера Байчева, проф. Нина Гочева

Антитромбоцитните медикаменти имат доказана роля в лечението на острите и хроничните стадии на атеротромботичните заболявания, като остър коронарен синдром (ОКС), исхемичен мозъчен инсулт (ИМИ), периферни артериални заболявания (ПАБ), аорто-коронарен байпас. Артериалните тромбози се образуват в условията на увеличен shear stress в стенозиралите съдове – една от причините за активиране на тромбоцитите. Този процес е свързан с образуване на различни агонисти като тромбоксан А2, аденозиндифосфат (AДФ), тромбин, които потенцират тромбоцитната агрегация2. Тромбоксан А2 активира тромбоцитите, свързвайки се чрез мембранен G-белтък за TР (тромбоксан/простаноид) рецептор, в резултат на което се постига необратима тромбоцитна агрегация. Пациенти с атеросклеротични лезии имат изходно увеличена склонност към тромбоцитна активация, която съответства на по-високи нива на ескреция на уринарен тромбоксанов метаболит.

Статията – PDF

 

 

 

Модерен подход за превенция на тромботичните усложнения при пациенти с остър коронарен синдром без ST-елевация

Автор: Проф. Татяна Попонина, д-р Наталия Капилевич

Цел на проучването
Целта на проучването е да се проследи влиянието на антитромбоцитната терапия върху клиничното състояние и тромбоцитната хемостаза при пациенти с остър коронарен синдром (ОКС) без елевация на ST-сегмента.
Материали и методи
Първата фаза на проучването включва сравняване на ефективността на оригиналния клопидогрел и неговия генеричен аналог Zyllt (клопидогрел, произвеждан от KRKA) при пациенти с остър коронарен синдром без ST-елевация. 160 пациенти с нестабилна ангина и ОКС без ST-елевация са включени в рандомизирано, отворено, сравнително, проспективно проучване. Проучването включва пациенти с нестабилна ангина клас III B6, със симптоми, които се развиват в предходните 24 часа и са съпроводени с промени в ЕКГ (транзиторни или персистиращи промени, исхемични депресии на SТ сегмента от 0.1 mV или повече; инверсия на Т-вълната 0.1 mV или повече в най-малко две последователни ЕКГ отвеждания без патологична Q-зъбец). Пациентите от двете групи бяха третирани с интравенозен нефракциониран хепарин болус (UFH) (5000 U) с последваща интравенозна инфузия на хепарин за период от 2–8 дни под контрола на активирано парциално тромбопластиново време (APTT).

Статията – PDF

 

 

В памет на акад. Илия Томов

Колеги, ученици и последователи изпратиха видния учен и клиницист акад. Илия Томов. Той почина на 84-годишна възраст.

Статията – PDF

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.