Наука Кардиология 3/2016
» УВОД – Знаете ли, че медицинските грешки са третата водеща причина за смърт в САЩ? » Прогноза и прогностични фактори при аортно клапно протезиране по повод на аортна стеноза » Езетимиб в терапията на дислипидемиите (част 2) » Лечение на дислипидемиите с инхибитори на PCSK9 (част 2) » Методика и алгоритъм за осъществяване на продължителна бъбречнозаместителна терапия при остра бъбречна недостатъчност в кардиохирургията » Амбрисентан в терапията на белодробната артериална хипертония » Клиничен случай на пациент с левопредсърдна тромбоза при митрална стеноза » Бета-блокери при пациенти със сърдечна недостатъчност и хронична обструктивна белодробна болест |
УВОД – Знаете ли, че медицинските грешки са третата водеща причина за смърт в САЩ?
Автор: Доц. Борислав Георгиев
Главен редактор
Според публикация в престижното списание BMJ медицинските грешки са третата водеща причина за смърт в САЩ след сърдечно-съдовите заболявания и карциномите. Следователно медицинските грешки трябва да бъдат основен приоритет на изследователската работа и на здравната система. За съжаление, липсва информация в наличните документи при оценката на причните за смърт и при тяхната подредба в документaцията. Оценяването на причините за смърт става според класификацията на болестите, където няма упоменати грешки на хора и на системата. По данни на Световната здравна организация 117 държави кодират причините за смърт според класификацията на болестите, но авторите на статията искат да се изградят стратегии за установяване на причините и за тяхното намаляване.
This content is for members only.
Прогноза и прогностични фактори при аортно клапно протезиране по повод на аортна стеноза
Автор: Д-р Явор Пейчев
Болница: Клиника по кардиохирургия, УМБАЛ „Св. Марина“, Медицински университет, Варна
Калцификационната аортна стеноза (АоС) е най-често срещаната сърдечна клапна болест и представлява водеща индикация за клапна сърдечна хирургия в Европа и Северна Америка. Тя засяга между 2 и 7% от
населението на възраст над 65 години, като честотата є нараства с напредването на възрастта. Само за последната декада броят на извършените сърдечни операции за протезиране на аортна клапа в Съединените щати се е увеличил два пъти. С прогресивното нарастване на дела на възрастното население през следващите 20 години се очаква честотата на АоС да се удвои.
This content is for members only.
Езетимиб в терапията на дислипидемиите (част 2)
Автор: Доц. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница, София
При много пациенти споменатите вече методи са ефективни по отношение на постигането на терапевтичните цели. При някои пациенти обаче те не са достатъчни и са необходими допълнителни терапевтични стратегии.
This content is for members only.
Лечение на дислипидемиите с инхибитори на PCSK9 (част 2)
Автор: Доц. Борислав Георгиев1, д-р Борислав Борисов2
Болница: 1Национална кардиологична болница, София
2Прескрипция ЕООД
Статините са най-често използваните медикаменти за първична и вторична превенция на коронарната болест на сърцето. Те обаче водят до повишение на активността на PCSK9, което може да атенюира холестерол-понижаващия ефект на медикаментите чрез понижение на концентрацията на LDL-рецепторите. Комбинираната терапия със статин и инхибитор на PCSK9 може да преодолее този ефект и да понижи допълнително нивото на холестерола.
This content is for members only.
Методика и алгоритъм за осъществяване на продължителна бъбречнозаместителна терапия при остра бъбречна недостатъчност в кардиохирургията
Автор: Д-р Любомир Бакаливанов
Болница: Отделение по сърдечно-съдова анестезия и интензивно лечение, Национална кардиологична болница, София
Острата бъбречна недостатъчност (ОБН) е едно от най-тежките и нежелани усложнения след кардиохирургични интервенции. Развива се в до 30% от възрастните пациенти, подложени на сърдечнохирургични процедури, като до диализа достигат около 10% от пациентите. В рамките на първите 48 до 72 следоперативни часа динамиката на серумния креатинин има типичен ход през повишаване на последния с пик около 36–48-ия час и плавен спад при нормална бъбречна функция до 72-рия час.
This content is for members only.
Амбрисентан в терапията на белодробната артериална хипертония
Автор: Доц. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница
Белодробната артериална хипертония (БАХ) е прогресиращо и инвалидизиращо заболяване, което се характеризира с повишено белодробно артериално налягане в резултат на вазоконстрикция, хипертрофия и ремоделиране на белодробните кръвоносни съдове. Белодробната артериална хипертония е свързана с тежки функционални нарушения и лоша прогноза, със средна преживяемост 2.8 години при нелекувани пациенти1. Причина за смъртта при повечето пациенти са десностранната сърдечна недостатъчност (47%) или внезапната сърдечна смърт (26%). Социалното значение на БАХ е голямо и това личи от поведението на международни научни организации, които периодично изготвят препоръки за диагностика и лечение на белодробната хипертония. Последната ревизия на Европейските препоръки бе публикувана през септември 2015 г.
This content is for members only.
Клиничен случай на пациент с левопредсърдна тромбоза при митрална стеноза
Автор: Д-р Боряна Чомпалова, д-р Васил Василев
Болница: Второ отделение по кардиология, МБАЛ–Пловдив, Пловдив
Митралната стеноза се характеризира с обструкция на кръвния ток към лявата камера по време на левокамерната диастола поради структурни промени на митралния клапен апарат. Нормалният отвор на митралната клапа в диастола е 4–6 cm2. При митрална стеноза е под 3 cm2. Ревматизмът е най честата причина за митралната стеноза. При 25% от случаите се касае за чиста стеноза, а при 40% – за комбиниран порок (стеноза и инсуфициенция на митралната калапа). Две трети от всички пациенти с ревматична митрална стеноза са жени.
This content is for members only.
Бета-блокери при пациенти със сърдечна недостатъчност и хронична обструктивна белодробна болест
Автор: Доц. Атанас Ангелов
Болница: Първа кардиологична клиника, УМБАЛ „Св. Марина“, Медицински университет, Варна
Хроничната сърдечна недостатъчност (СН) е проблем с нарастващо значение в икономически развитите страни, където средната продължителност на живота и делът на възрастното население трайно се увеличават през последните десетилетия. В страните от Европейския съюз болните със СН са 15 милиона. Честотата на заболяването сред цялото население в развитите икономически страни е от 1 до 2%, като при лица над 70 г. СН се среща при над 10% от популацията31. Хоспитализациите за СН са 1–2% от всички причини за стационарно лечение, а при лицата на възраст над 65 г. СН е най-честата причина за болнично лечение. В зависимост от възрастта на болните и тежестта на заболяването 10–50% от хоспитализираните по повод СН пациенти се рехоспитализират в следващите 3–6 месeца.
Comments are closed.