Main menu
Second Menu

Наука Кардиология 4/2016



» Европейското кардиологично дружество публикува препоръки за поведение при пациенти с дислипидемии, 2016
» Роля на HMGB1 в патогенезата на миокардния инфаркт. Диагностични и прогностични аспекти
» Антитромбозна терапия при пациенти с периферна артериална болест
» Радиационно-индуцирани ефекти вследствие на медицинско облъчване – проследяване на пациентите, разпознаване, класификация, превенция и лечение
» Клиничен случай на транскате търно имплантиране на аортна клапа при болна с тежка дегенеративна аортна стеноза и висок периоперативен риск
» Полипил в сърдечно-съдовата профилактика. Trinomia – първият полипил в България
» Пътят от създаването до навлизането в практиката на първия ангиотензин-рецепторен неприлизинов инхибитор (ARNi)

УВОД – Европейското кардиологично дружество публикува препоръки за поведение при пациенти с дислипидемии, 2016

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Главен редактор

На годишния конгрес на Европейското кардиологично дружество бяха представени новите препоръки за поведение при пациенти с дислипидемия.
Подобно на предходните ръководства, отново се препоръчва оценката на общия сърдечно-съдов риск да се осъществи чрез използване на системи за рисково преценяване като SCORE за хората на възраст над 40 години, ако те не се категоризират автоматично като високорискови или много високорискови на базата на документирано сърдечно-съдово заболяване, захарен диабет, бъбречно заболяване или много повишен единичен рисков фактор (клас I, ниво на доказтелственост C).

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Роля на HMGB1 в патогенезата на миокардния инфаркт. Диагностични и прогностични аспекти

Автор: *Д-р Явор Кашлов1, 2, д-р Веселин Вълков2, 4, доц. Иван Щерев2, 3, д-р Йорданка Донева1, 2, *д-р Арпине Киркорова1, 2, д-р Николай Цонев2, 3, доц. Лилия Иванова7, доц. Петър Генев5, д-р Теменужка Радева6, проф. Жанета Георгиева1, 2
Болница: 1Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ „Св. Марина“, Варна
2Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Медицински университет, Варна
3Клиника по медицинска онкология, УМБАЛ „Св. Марина“, Варна
4Клиника по кардиология, УМБАЛ „Св. Марина“, Варна
5Клиника по обща и клинична патология, УМБАЛ „Св. Марина“, Варна
6Клиника по лъчелечение, УМБАЛ „Св. Марина“, Варна
7Катедра по микробиология и вирусология, Медицински университет, Варна
*Авторите имат еднакъв принос в научния труд

Разпространението на исхемичната болест на сърцето и сърдечната недостатъчност достига 8% в западните страни и e причина за повече от 30% за смъртността1. Доказа се, че най-ефективната стра-
тегия за лечение на една от формите на исхемичната болест – остър инфаркт на миокарда, е незабавна реперфузия с първична перкутанна коронарна ангиопластика (PCI)2, 3. Въпреки това, пациентите,
преживели остър миокарден инфаркт, имат 10% по-висок риск от смърт и 25% по-висок риск да развият сърдечна недостатъчност в рамките на една година от инцидента4. Пациентите с миокарден инфаркт със ST-елевация (STEMI), лекувани с първична ангиопластика или с тромболитични средства, са изложени на риск след реперфузия на исхемичната зона да развият миокардна реперфузионна увреда (I/R injury)5–10. Парадоксално, I/R увредата може да ограничи благоприятния ефект от ангиографски извършената успешна реперфузия на миокарда. Съществено значение за този тип увреда имат повишеният оксидативен стрес и потенцираният локален възпалителен отговор5–10. Наскоро публикувани проучвания11–16 демонстрират съществената роля на high mobility group box 1 protein (HMGB1) в патогенезата на исхемичната болест на сърцето.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Антитромбозна терапия при пациенти с периферна артериална болест

Автор: Доц. Детелина Луканова, д-р Наделин Николов
Болница: Клиника по съдова хирургия и ангиология, Национална кардиологична болница, София

Периферната артериална болест (ПАБ) е сборно понятие за група заболявания, които водят до прогресиращи стенози и/или тромбози на аортата и/или артериите на крайниците. Клиничните изяви на периферната артериална болест са основна причина за остра и хронична заболеваемост, свързани са с ограничаване на функционалния капацитет и качеството на живот, водят до ампутация на крайник и повишен риск от смърт. Това често обуславя заседнал начин на живот при пациентите, ограничавайки физическата им активност заради болка и дискомфорт, и може да доведе до депресия. Системният характер на атеросклерозата допринася за развитието на придружаващи заболявания на мозъка и сърцето. Пациентите с ПАБ са със силно повишена сърдечно-съдова заболеваемост (миокарден инфаркт и исхемичен инсулт) и смъртност (сърдечно-съдова и обща). Ето защо изявите на ПАБ са свързани със сериозни персонални, социални и икономически последици в САЩ, Европа, Южна Америка и Азия.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Радиационно-индуцирани ефекти вследствие на медицинско облъчване – проследяване на пациентите, разпознаване, класификация, превенция и лечение

Автор: Д-р Десислава Костова-Лефтерова1, 2, д-р Димчо Георгиев3
Болница: 1Национална кардиологична болница, София
2УМБАЛ „Александровска“, Медицински университет, София
3Специализирана болница за активно лечение по онкология, София

Радиационно-индуцираните ефекти са широко познати и разпространени сред специалистите, работещи в областта на лъчелечението, но не и сред специалистите, работещи в областта на диагностиката. С навлизането на лъчелечението те стават много чести, но през последното десетилетие започнаха да се дискутират радиационноиндуцираните реакции и в областта на образната диагностика, вследствие на интервенционална рентгенология и компютърна томография. Наблюдава се голямо разнообразие от кожни реакции, свързани с болка, дискомфорт, дразнене, сърбеж или изгаряне. Този тип реакции се наблюдават при около 95% от пациентите, подложени на лъчелечение.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Клиничен случай на транскатетърно имплантиране на аортна клапа при болна с тежка дегенеративна аортна стеноза и висок периоперативен риск

Автор: Д-р Веселин Вълков1, доц. Бранимир Каназирев2, д-р Добрин Калчев1, д-р Атанас Костадинов1
Болница: 1Първа клиника по кардиология, УМБАЛ „Св. Марина“,
Медицински университет, Варна
2Катедра по пропедевтика на вътрешните болести,
МУ „Проф. д-р П. Стоянов“, Варна; Клиника по пропедевтика на вътрешните
болести, УМБАЛ „Св. Марина“, Медицински университет, Варна

Терапевтичните възможности за болните с аортна стеноза (АоС) се промениха през последната декада. До 2007 г. единственото ефективно лечение беше аортно клапно протезиране чрез конвенционална хирургия (SAVR). При медикаментозно лечение естественият ход на заболяването е много добре проучен1, 7–9. В доклада на Ross и Braunwald средната преживяемост след появата на ангина пекторис, синкоп или сърдечна недостатъчност е респективно пет, три или две години. Болните с дегенеративна АоС често имат и коронарна атеросклероза, каротидни стенози и периферна съдова болест. Поради този факт често операцията за смяна на аортната клапа се комбинира и с аортокоронарно байпасиране, което означава значително удължено време за кардиоплегия. Имайки предвид, че тези болни често са в напреднала възраст и с наличен коморбидитет като бъбречна недостатъчност, пулмонална артериална хипертония, захарен диабет и други, пери- и постоперативната смъртност нарастват значително.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Полипил в сърдечно-съдовата профилактика. Trinomia – първият полипил в България

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Сърдечно-съдовите заболявания, които са основна причина за смърт и инвалидност в световен мащаб, засягат около половината от всички хора по време на техния живот2. Застаряващата популация (предполага се, че ще се удвои до 2060 г. в Европа и в САЩ)3 и подобрената преживяемост на пациентите с коронарна болест на сърцето станаха причина за поява на голяма популация от пациенти,
нуждаещи се от вторична профилактика. Съвременните стратегии за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания включват вторична профилактика (на пациенти с установено заболяване и преживели сърдечно-съдов инцидент) и първична, насочена към лицата без заболяване, но с висок сърдечно-съдов риск.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Пътят от създаването до навлизането в практиката на първия ангиотензинрецепторен неприлизинов инхибитор (ARNi)

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Сърдечната недостатъчност (СН) е често срещано състояние с висока смъртност. Разпространението на СН се повиши стабилно през последните години и се очаква тази тенденция да се задържи поради застаряването на популацията и натрупването на сърдечно-съдови рискови фактори. Рискови фактори като хипертонията са обичайни съпътстващи състояния при хронична СН. СН има голям ефект върху качеството на живота и икономическата тежест върху здравната система, хоспитализациите за сърдечната недостатъчност са чести и 5-годишната смъртност е около 50%. Преживяемостта при СН с редуцирана
левокамерна фракция на изтласкване бе подобрена с по-широката употреба на медикаменти, блокиращи ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС), но остатъчната смъртност остава висока. Следователно съществува необходимост от нови терапевтични подходи за превенция и лечение на сърдечната недостатъчност с редуцирана и запазена левокамерна фракция на изтласкване.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.