Main menu
Second Menu

Наука Кардиология 6/2017



» Ще даде ли отражение новото американско ръководство за артериална хипертония върху европейските подходи при пациентите с артериална хипертония?
» Лечение на артериалната хипертония. Клинични проучвания за артериална хипертония и ползите от тях
» Хипертония при остър мозъчен инсулт – клинично значение и терапевтичен подход
» Tранскатетърно затваряне на междупредсърден дефект при 45-годишна пациентка
» Антихипертензивни ефекти на централнодействащите симпатикусови медикаменти
» Приложение на двойната антитромбоцитна терапия при пациенти с остър коронарен синдром

УВОД – Ще даде ли отражение новото американско ръководство за артериална хипертония върху европейските подходи при пациентите с артериална хипертония?

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Главен редактор

Официално представеният документ в края на 2017 г. “ACC/AHA/ AAPA/ABC/ACPM/AGS/APhA/ASH/ASPC/NMA/PCNA Guideline for the Prevention, Detection, Evaluation and Management of High Blood Pressure in Adults” на Американския колеж по кардиология (American College of Cardiology, ACC) и на Американската сърдечна асоциация (American Heart Association, AHA) дефинира първа степен хипертония като систолно налягане 130–139 mmHg и/или диастолно налягане 80–89 mmHg и лансира нови стойности за начало на лечението и нови прицелни стойности на артериалното налягане под терапия. Това променя данните за разпространение на хипертонията в САЩ, която според JNC7 (стария доклад на САЩ) е 31.9%, но при новата класификация вече е налична при 45.6% от възрастното население.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Лечение на артериалната хипертония. Клинични проучвания за артериална хипертония и ползите от тях

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Първите проучвания на терапевтичните ефекти при пациенти с хипертония са провеждани при малигнена хипертония. Благоприятните ефекти на антихипертензивната терапия при малигнена хипертония са лесно установими предвид нейния предвидим ход, относително кратка еволюция и почти винаги фатален изход при нелекувани пациенти. От началото на тези проучвания през 1958 г. все повече данни потвърждават значимия благоприятен ефект на медикаментозната терапия по отношение на понижението на смъртността от малигнена хипертония.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Хипертония при остър мозъчен инсулт – клинично значение и терапевтичен подход

Автор: Д-р Любомир Бауренски
Болница: Национална кардиологична болница

Повишеното артериално налягане (АН) >140/90 mmHg е много чест феномен в острата фаза на мозъчния инсулт (МИ), като се наблюдава при около 3/4 от пациентите, дори и при такива без предшестваща артериална хипертония (АХ). Смята се, че това ранно покачване на налягането, наричано още остър хипертензивен отговор, вероятно е компенсаторна реакция на организма за поддържане на адекватен
мозъчен кръвоток и перфузия в засегнатите тъкани. Среща се по-често при пациенти с предшестваща хипертония, захарен диабет и бъбречна недостатъчност. АН в острия период на интрацеребрална
хеморагия (ИЦХ) е типично по-високо от това при исхемичен мозъчен инсулт (ИМИ), като засяга до 90% от болните и може да достигне много високи и екстремни стойности.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Tранскатетърно затваряне на междупредсърден дефект при 45-годишна пациентка

Автор: Доц. Бранимир Каназирев1, д-р Мария Димова1, д-р Веселин Вълков2, д-р Добрин Калчев2
Болница: 1Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ „Света Марина“; Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Медицински университет, Варна
2Първа кардиологична клиника с ИКО, УМБАЛ „Света Марина“, Медицински университет, Варна

Междупредсърдният дефект тип II (ASD II) – най-често срещаният от случаите на предсърдни дефекти, остава недиагностициран, неразпознат в детската възраст в немалък брой случаи заради липсата на оплаквания от страна на пациентите.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Антихипертензивни ефекти на централнодействащите симпатикусови медикаменти

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Централните симпатиколитици – метилдопа, гуанабенц, гуанфацин, клонидин, моксонидин и рилменидин, имат множество антихипертензивни ефекти1, 2, които водят до екскреция на натрий и понижение на сърдечния дебит, сърдечната честота, общата периферна резистентност и секрецията на ренин. Централните симпатиколитици преминават кръвномозъчната бариера и стимулират имидазолиновите рецептори тип 1 (I1) и/или централните постсинаптични α2-адренорецептори в симпатикусовите центрове в мозъчния ствол, ростралната вентролатерална медула (RVLM) и nucleus tractus solitarii. Отделните централни симпатиколитици имат различен афинитет към тези два типа рецептори. Моксонидин и рилменидин селективно стимулират I1-имидазолиновите рецептори.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Приложение на двойната антитромбоцитна терапия при пациенти с остър коронарен синдром

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Темата за двойната антитромбоцитна терапия и за нейната продължителност при различни сърдечно-съдови заболявания и интервенции е изключително дискутабилна. Наскоро бяха публикувани препоръки на Европейската асоциация по кардиология относно двойната антиромбоцитна терапия при коронарно болни пациенти и вероятно този документ ще създаде условия за много дебати.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.