Main menu
Second Menu

Наука Кардиология 1/2018



» Новите американски препоръки за лечение на хипертонията – имат ли притеснения експертите?
» Роля на автофагията за развитието на миокарден инфаркт и сърдечна недостатъчност
» Миокарден инфаркт и дълги некодиращи РНК
» Коронарен артериален калциев скор за коректна селекция на лицата, показани за първична профилактика с ацетилсалицилова киселина
» Лечение на артериалната хипертония. Кога трябва да бъде започната антихипертензивната терапия? (част 1)
» Терапия на хипертонията с бета-блокери в реалния живот

УВОД – Новите американски препоръки за лечение на хипертонията – имат ли притеснения експертите?

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Главен редактор

Американският колеж по кардиология (АСС) и Американската сърдечна асоциация (АНА) публикуваха новите препоръки за лечение на хипертонията. Официално „Препоръките за превенция, диагностика, оценка и терапия на високото артериално налягане при възрастни на ACC/AHA/AAPA/ABC/ACPM/AGS/APhA/ASH/ASPC/NMA/PCNA 2017“ включват нови препоръки за дефиниция на хипертонията, нови стойности на систолното и диастолното налягане за започване на терапия с антихипертензивни медикаменти и едно ново прицелно ниво за артериалното налягане. Препоръките бяха представени на научните сесии на Американската сърдечна асоциация през 2017 г. и публикувани в списанията Journal of the American College of Cardiology и Hypertension.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Роля на автофагията за развитието на миокарден инфаркт и сърдечна недостатъчност

Автор: Д-р Явор Кашлов1, 2, д-р Веселин Вълков2, 3, д-р Весела Златева1, 2, д-р Йорданка Донева1, 2, д-р Мария Костуркова1, 2, д-р Арпине Киркорова1, 2, д-р Елена Панайотова1, 2, д-р Антон Динков1, 2
Болница: 1Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ „Св. Марина“, Варна
2Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Медицински университет, Варна
3Клиника по кардиология, УМБАЛ „Св. Марина“, Варна

изиологичните процеси като възпаление, апоптоза, клетъчна пролиферация, диференциация и клетъчен метаболизъм могат да имат отношение към патогенезата на различни човешки заболявания. Клетъчните и молекулните основи на тези процеси са от решаващо значение за идентифицирането на нови диагностични и терапевтични подходи. През последното десетилетие се увеличи интересът към определянето на молекулните механизми на автофагията и на нейната роля в клетъчната хомеостаза и патогенезата на различни заболявания.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Миокарден инфаркт и дълги некодиращи РНК

Автор: Д-р Йорданка Донева1, 2, д-р Явор Кашлов1, 2, д-р Веселин Вълков2, 3, д-р Весела Златева1, 2, д-р Мария Костуркова1, 2, д-р Арпине Киркорова1, 2, д-р Елена Панайотова1, 2, д-р Антон Динков1, 2
Болница: 1Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ „Св. Марина“,Варна
2Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Медицински университет, Варна;
3Клиника по кардиология, УМБАЛ „Св. Марина“,Варна

Острият миокарден инфаркт (ОМИ) е потенциално животозастрашаващо заболявания с потенциални тежки последствия за пациентите. Важна стъпка за минимизиране на исхемичните увреждания и последствия е бързото и сигурно неинвазивно откриване на миокардния инфаркт с надеждни биомаркери. Клинично валидирани биомаркери като креатинкиназата MB (CKMB) и сърдечният тропонин I (cTnI), които понастоящем се считат за „златен стандарт“ за диагностициране на ОМИ, имат известен брой недостатъци. Търсенето на нови биомаркери за ОМИ, особено на такива за ранна диагностика, е следователно неотложна задача. В допълнение към протеиновите биомаркери, последните проучвания предполагат потенциалната стойност на различни РНК като биомаркери за ОМИ, като например микро РНК (miRNAs).

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Коронарен артериален калциев скор за коректна селекция на лицата, показани за първична профилактика с ацетилсалицилова киселина

Автор: Доц. Атанас Ангелов
Болница: Първа кардиологична клиника, УМБАЛ „Св. Марина“, Медицински университет, Варна

Коронарният артериален калций (КАК) е маркер за наличие на коронарна атеросклероза и може да бъде полезен при идентификацията на безсимптомни лица, които са с повишен риск за сърдечно-съдови (СС) събития. Липсата на пълен консенсус относно приложението на ацетилсалицилова киселина (ASA) за първична превенция и притесненията за възможни хеморагични усложнения налагат оценката на СС риск да бъде много прецизна. Целта на проучването е да се установи дали и как определянето на коронарния артериален калциев скор (КАКС) променя решението за провеждане на превантивно лечение с ASA при лица без известно СС заболяване.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Лечение на артериалната хипертония. Кога трябва да бъде започната антихипертензивната терапия? (част 1)

Автор: Доц. Борислав Георгиев, д-р Вера Байчева, д-р Иван Иванов, д-р Атанас Генов
Болница: Национална кардиологична болница

Преди да бъде даден отговор на въпроса кога трябва да бъде стартирана антихипертензивната терапия, трябва да се подчертае, че повишеното офисно артериално налягане >140/90 mmHg винаги трябва да бъде потвърдено чрез домашно или амбулаторно измерване и измерено най-малко 3 пъти за 4-седмичен период – изискване, залегнало в последните европейски препоръки и осъвременените британски препоръки2. Само ако измереното в лекарския кабинет артериално налягане е много високо (>180/110 mmHg) или е >160/100 mmHg и има наличие на симптоматично органно увреждане, терапията трябва да бъде започната преди окончателното потвърждение на диагнозата. Не трябва също така да се забравя, че за наличие на І степен на артериална хипертония се приема измерено в домашни условия артериално налягане ≥135/85 mmHg, а за ІІ степен хипертония се приема дневно домашно налягане ≥150/95 mmHg.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Терапия на хипертонията с бета-блокери в реалния живот

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Бета-блокерите навлизат в терапията на артериалната хипертония преди повече от 40 години и се използват масово в клиничната практика у нас и в много други държави по света1–8. Ръководствата се различават по препоръките си за употреба на бета-блокерите при пациентите с хипертония. Употребата на бета-блокери се препоръчва от Европейското дружество по хипертония (ESH) и от Европейското дружество по кардиология (ESC) като първа линия на терапия или при начална комбинирана терапия, но и като предпочитана терапевтична възможност при пациенти с хипертония и преживян миокарден инфаркт, гръдна ангина, сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене и болести на аортата9. Настоящото ръководство на Националния институт за здравеопазване (NICE)обаче не препоръчва бета-блокерите като терапия на първа линия за лечение на хипертония.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.