Наука Диететика 1–2/2016
» Увод » За създаването и извървения път на Българското дружество по хранене и диететика » Влияние на когнитивни и емоционални фактори върху хранителния прием » Здравни рискове за фетуса от несъответствията в хранителния модел на бъдещата майка » Хранителните дефицити – специфичен рисков фактор за фертилното здраве » Хранителни източници на йод в профилактика на йодния дефицит » Захарните заместители в оралното здраве – поглед в 60-годишната им история » Биологично-активни вещества с терапевтично приложение от Plantago spp. » Листерии и хранителни листериози » Алкохол и хипертония |
Увод
Автор: Доц. д-р Даниела Попова, главен редактор на сп. „Наука Диететика“
Уважаеми колеги и приятели на сп. „Наука Диететика“!
Тази година се навършиха 30 години от създаването на Българското дружество по хранене и диететика (БДХД), което е единственото научно медицинско дружество в нашата страна в областта на науката по хранене, учредено през 1986 г. с председател и основател на Дружеството проф. д-р Лукан Балабански. Той оглавява и ръководи Дружеството до 2000 г., след което председателството се поема от проф. д-р Божидар Попов – настоящият председател на БДХД.
This content is for members only.
За създаването и извървения път на Българското дружество по хранене и диететика
Автор: Проф. д-р Лукан Балабански
Уважаеми колеги и драги гости на настоящото юбилейно тържество, Позволете ми най-напред да припомня, че рождената дата на Българското дружество по хранене и диететика е първият ден на юни 1986 г. Около две години преди тази дата на нас ни бе необходимо да доказваме колко важно е създаването на такава формация в рамките на Съюза на научните медицински дружества, т.е. учредяването на структура, която да представлява една много важна и комплексна наука, каквато е хетерогенната наука по хранене. Имахме по онова време противодействие, идващо от две страни. На Дружеството по гастроентерология и диететика не му се искаше от състава му да излезе диететиката с обменно-хранителните заболявания, а Дружеството по хигиена остро оспорваше от структурата му да се отдели значимата секция по хигиена на храненето.
This content is for members only.
Влияние на когнитивни и емоционални фактори върху хранителния прием
Автор: Д-р Диана Въндева, доц. д-р Даниела Попова
Болница: Клиника по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика, УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ“, Медицински университет, София
Храненето е процес, който задоволява биологични нужди, но също така отразява икономическата, социалната и културната реалност и възприятия и, не на последно място, е източник на удоволствие.
Невробиологичните механизми, контролиращи апетита, са доста сложни. Освен хипоталамусът, който изпълнява хомеостатична роля и интегрира различна метаболитна, хормонална и невронална информация, в тях са включени и допълнителни невронални кръгове – лимбичен, кодиращ емоционалната и възнаградителната стойност на храната, и кортикален, упражняващ когнитивен контрол върху импулсите и емоциите, идващи от лимбичната система.
This content is for members only.
Здравни рискове за фетуса от несъответствията в хранителния модел на бъдещата майка
Автор: Д-р Димитър Марков, д-р Петър Марков, проф. д-р Донка Байкова
Болница: Медицински университет, София
Проблем: Безспорен научен факт е, че майчиният организъм има важно значение за изхода на бременността.
Целта на разработката е да се извърши анализ и оценка на здравните рискове от хранителни дисбаланси върху интраутеринното развитие на плода и изхода на бременността. Задачите включват преглед на научни доказателства, а използваните методи са документален, социологически и статистически. Резултатите сочат, че майчиният антропометричен хранителен статус пряко повлиява интраутеринния растеж на плода.
This content is for members only.
Хранителните дефицити – специфичен рисков фактор за фертилното здраве
Автор: Д-р Димитър Марков, д-р Петър Марков, проф. д-р Донка Байкова
Болница: Медицински университет, София
Проблем: Младите жени във фертилна възраст са специална рискова популационна подгрупа и хранителните недоимъци неблагоприятно повлияват репродуктивното здраве като ограничават човешкия потенциал на обществото и увеличават материалните му загуби. Обект на проучването са 143 студентки на възраст 19–30 години от ФОЗ, МУ, гр. София. Целта е, да се идентифицират специфични дефицити в хранителния прием при млади жени в детеродна възраст и да се обогати научната база за изграждане на програми за промоция на репродуктивното здраве и превенция на здравните несъответствия.
This content is for members only.
Хранителни източници на йод в профилактика на йодния дефицит
Автор: Доц. д-р Людмила Иванова
Болница: Медицински факултет, СУ „Св. Климент Охридски“, София
Йодният дефицит е един от най-широко разпространените хранителни дефицити, водещи до сериозни здравни последствия. Ниското съдържание на йод в диетата се дължи на геоекологични проблеми, свързани с деградационни почвeни процеси и някои селскостопански практики. Количеството на йод в храните се влияе от съдържанието на елемента в почвата и поради това на територии, бедни на йод, растителните и животинските храни са с ниско съдържание на елемента. В тези случаи най-широко използваният метод за обогатяване на диетата с йод е йодирането на
солта за хранителни цели.
This content is for members only.
Захарните заместители в оралното здраве – поглед в 60-годишната им история
Автор: Проф. д-р Екатерина Ботева
Болница: Катедра по консервативно зъболечение, Факултет по дентална медицина, Медицински университет, София
Резултатите от тридесетгодишните ни разностранни научни изследвания, касаещи етиологията и патогенезата на зъбния кариес, показват, че в началото на третото хилядолетие той не може да бъде полиетиологично заболяване на индивидуално ниво. На групово, регионално, национално или географско ниво би могла да се използва тази догма, но не и на индивидуално ниво, след десетилетия на флуорна дентална хигиена, хранителна превенция, локална и ендогенна флуоризация. Кариостатичният антикариогенен и реминерализиращ ефект на нехранителните захари е доказан още в средата на 50–70-те години и в началото на 80-те години на ХХ век.
This content is for members only.
Биологично-активни вещества с терапевтично приложение от Plantago spp.
Автор: Ас. Паолина Лукова¹, ас. Диана Карчева¹, проф. Румен Младенов1, проф. Илия Илиев², ас. Мариана Николова²
Болница: ¹Катедра по фармакогнозия и фармацевтична химия, Фармацевтичен факултет, Медицински университет, Пловдив
²Катедра по биохимия и микробиология, Биологически факултет, ПУ „Паисий Хилендараски“, Пловдив
Видовете от рода Plantago от векове са широко използвани като лечебни растения в народната и официналната медицина на редица страни из цяла Европа и Азия. В настоящия обзор се разглеждат ботаническите особености, химичния състав и терапевтичното приложение на биологично активни вещества (олигозахариди, пoлизахариди, витамини, липиди, флавoноиди, терпени), изолирани от три от най-разпространените видове от рода Plantago в България – Plantago major L. (широколистен жиловлек), Plantago lanceolata L. (теснолистен жиловлек) и Plantago media L. (среден жиловлек).
This content is for members only.
Листерии и хранителни листериози
Автор: Д-р Екатерина Радоилска, доц. д-р Росица Еникова
Болница: Национален център по обществено здраве и анализи, София; Медицински университет, Плевен
Хранителните листериози са относително редки, но сериозни заболявания с висока степен на фатален край в сравнение с други хранителни заболявания. Не всички представители на рода Listeria са патогенни за човека, главно това са L. monocytogenes и много по-рядко – L. ivanovii или L. seeligeri. От 1981 г. наблюдението върху хранителните листериози се води много интензивно и разкрива
неочаквано голямо разпространение на инфекцията. Болестта е с пъстра, полиморфна клинична картина – протича по много различни начини в зависимост от мястото на попадане на инфекцията, инфекциозните дози, възрастта, състоянието на имунната система. Различават се инвазивни и неинвазивни форми
This content is for members only.
Алкохол и хипертония
Реферирал: д-р Мая Живкова
Кръстосани, лонгитудинални и интервенционални проучвания потвърдиха, че повишената консумация на алкохол води до повишение на нивото на артериалното налягане и до развитие на хипертония. Механизмите на действие на алкохола включват понижение на бионаличността на азотния оксид, активация на симпатикусовата нервна система, инсулинова резистентност, стимулация на оста хипоталамус–хипофиза–надбъбреци с повишение на серумното ниво на кортизола, нарушение на калциево-магнезиевия баланс и нарушение в ренин–ангиотензин–алдостероновата система. Профилактична консултация за ефектите на алкохола върху здравето трябва да бъде включена в първичната здравна помощ. Хората трябва да бъдат информирани за риска от хипертония, свързан с повишената консумация на алкохол.
Comments are closed.