Main menu
Second Menu

Наука Ендокринология 4/2016

NЕ1_korici_


» Увод
» Роля на хормоните лептин, адипонектин и грелин в патогенезата на инсулиновата резистентност
» Разпространение, социални и фамилни рискови фактори за развитие на наднормено тегло и затлъстяване при ученици на възраст 16–19 години в град Пловдив
» Асимптомна хиперурикемия и захарен диабет тип 2
» Oценка на гликемичния контрол при пациенти с тип 2 захарен диабет
» Инкретини при захарен диабет
» Значение на тютюнопушенето за развитие на постпартална тиреоидна дисфункция
» Дългосрочна ефикасност и безопасност на Dapagliflozin при пациенти със захарен диабет тип 2
» Роля на бъбрека в глюкозната хомеостаза – терапевтично значение
» По-добър контрол на артериалното налягане чрез фиксирана комбинация

Увод

Автор: проф. Сабина Захариева гл. редактор

Хората с предиабет и намалена функция на щитовидната жлеза са с два пъти по-висок риск за развитие на захарен диабет тип 2 в сравнение с тези с нормално ниво на тиреоидните хормони. Това са заключенията на проучване, публикувано на 30 септември 2016 г. (Chaker L еt al., Thyroid function and risk of type 2 diabetes: a population-based prospective cohort study. BMC Med. 2016 Sep 30;14(1):150). Изследването е направено в Erasmus Medical Center в Холандия, обхванало е 8492 лица на възраст 54–74 години и е продължило 8 години. При започването 1338 лица са били с предиабет и 7114 са имали нормално ниво на кръвната захар. След 7.9 години 798 са развили захарен диабет тип 2. При болните с намалена тиреоидна функция рискът за прогресия до захарен диабет е бил повишен. Между лицата с предиабет и нормална функция на щитовидната жлеза рискът за захарен диабет е бил 15%, докато за тези с намалена тиреоидна функция се е увеличил до 35%. Дори тези с ниска нормална тиреоидна функция са били с повишен риск за развитие на захарен диабет. Въз основа на резултатите от това голямо проучване авторите препоръчват извършване на скрининг за хипотиреоидизъм на лицата с предиабет.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Роля на хормоните лептин, адипонектин и грелин в патогенезата на инсулиновата резистентност

Автор: Д-р Десимира Миронова, д-р Теодора Ханджиева-Дърленска
Болница: Катедра по фармакология и токсикология, Медицински факултет, Медицински университет, София

В своето историческо развитие обществото неведнъж е променяло представата си за значението на телесното тегло – от признак на благополучие през Средновековието1 до основен здравен рисков фактор през XXI век, водещ до развитие на захарен диабет тип 2 (ЗД 2), сърдечно-съдови заболявания, остеоартрит, някои видове рак (карцином на ендометриума, гърдата). Световната здравна организация (СЗО) определя затлъстяването като епидемията на XXI век, като статистиките показват непрекъснато нарастване, което наложи налагането на глобални стратегии и мерки за овладяването на проблема и неговите дълготрайни последствия върху физическото и менталното здраве на засегнатите2. Според СЗО към 2008 г.
броят на възрастните (над 20-годишна възраст) с наднормено тегло надхвърля 1.5 милиарда души, като от тях над 200 милиона са мъже и приблизително 300 милиона – жени, страдащи от затлъстяване2. За България данните показват, че за същия период 23.1% от мъжете и 24.3% от жените в страната са със за­тлъстяване, като в допълнение се посочва, че 40% от мъжкото население и 28.9% от женското са с наднормено тегло.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Разпространение, социални и фамилни рискови фактори за развитие на наднормено тегло и затлъстяване при ученици на възраст 16–19 години в град Пловдив

Автор: Д-р Петя Консулова1, проф. Мария Орбецова1, доц. Нарцис Калева2, д-р Кирил Симитчиев3
Болница: 1Клиника по ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ „Св. Георги“ЕАД, Медицински университет, Пловдив
2Клиника по детски и генетични болести, УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, Медицински университет, Пловдив
3Катедра по аналитична и компютърна химия, МУ „Паисий Хилендарски“, Пловдив

Наднорменото тегло и затлъстяването представляват един от най-големите социално-медицински проблеми на нашето съвремие. По данни на СЗО за­тлъстяването в световен мащаб се е увеличило двойно за периода 1980–2014 г. През 2014 г. около 39% от населението в света над 18-годишна възраст са били с наднормено тегло и затлъстяване. През 2013 г.
около 42 милиона деца под 5-годишна възраст са били с наднормено тегло и затлъстяване. При децата над 4 години за периода 2004–2014 г. затлъстяването се е увеличило от 4.4 на 5.1%. При децата на възраст 5–18 г. наднорменото тегло се е увеличило за същия период от 25.9 на 30.2%, като увеличението е за сметка на затлъстяването. По-рано възприемани като проблем на развитите страни с високи доходи на населението, в последните години наднорменото тегло и затлъстяването са във възход и в страните със средни и ниски доходи, особено сред градското население. Близо 35 милиона деца с наднормено тегло живеят в развиващите се и 8 милиона – в развитите страни.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Асимптомна хиперурикемия и захарен диабет тип 2

Автор: Доц. Митко Митков, д-р Пресияна Няголова
Болница: Клиника по ендокринология и болести на обмяната, Медицински университет, Пловдив

Пикочната киселина (ПК) е слаба органична киселина, явяваща се краен продукт на пуриновия метаболизъм. При физиологично рН преобладаващата в организма форма на пикочната киселина е мононатриевият урат1. Серумните концентрации, надвишаващи уратната разтворимост (≥6.8 mg/dL), увеличават риска и честотата от клинична изява на подагра, образуване на уратни камъни и уратна нефропатия. За хиперурикемия обикновено се говори при стойности на пикочната киселина над 6 mg/dL при жените и над 7 mg/dL при мъжете2, 3. Напоследък особено внимание се обръща на асоциацията на пикочната киселина с инсулиновата резистентност. Редица клинични и епидемиологични проучвания показват връзка на пикочната киселина с тип 2 захарен диабет (Т2ЗД)4, затлъстяване5, дислипидемия и хипертония6, които са и основни компоненти на метаболитния синдром. Все още oбаче не е ясно дали пикочната киселина е причина за появата на захарен диабет или е просто биохимичен маркер за изявена инсулинова резистентност.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Oценка на гликемичния контрол при пациенти с тип 2 захарен диабет

Автор: Д-р Цветелина Тотомирова, проф. Ивона Даскалова
Болница: Клиника по ендокринология и болести на обмяната, Военномедицинска академия, София

Нарастващата честота на захарния диабет тип 2 в световен мащаб определя нарастващото търсене на нови лекарствени средства за лечението му. В същото време не по-малък проблем остава реалната оценка на състоянието на пациентите и определянето на степента на контрола на тяхното заболяване. Всеки от показателите, използвани понастоящем, има своите предимства и недостатъци и търсенето на най-оптималния сред тях продължава.
Понастоящем най-често в клиничната практика за дефиниране на контрола при тип 2 захарен диабет като показатели се използват гликираният хемоглобин и замерването на кръвните захари в различни части на деня. Използван метод сред пациентите с тип 1 захарен диабет е продължителният глюкозен мониторинг (continuous glucose monitoring, CGM). Той може да бъде използван и при тип 2 като метод за регистриране на гликемиите, техните екскурзии и денонощните гликемични криви. Други два метода са изследването на 1.5-анхидроглюцитола (1.5-AG) и фруктозамина, които обаче не са прилагани широко в клиничната практика. Фруктозаминът, гликираният албумин и 1.5-анхидроглюцитолът (1.5-AG) намират приложение при популации, където HbA1c нивата са трудни за интерпретиране, като тези с анемия, хемолиза или бъбречно заболяване.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Инкретини при захарен диабет

Автор: Д-р Павел Станчев, проф. Мария Орбецова
Болница: Клиника по ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ „Св. Георги“, Медицински университет, Пловдив

Захарният диабет, поради широкото си разпространение, се превръща в основно социалнозначимо заболяване. От всички диабетици около 88% имат захарен диабет тип 2, 5% – захарен диабет тип 1, а 5–7% – други специфични форми на заболяването. Броят на пациентите със захарен диабет тип 2 нараства драматично в световен мащаб. В продължение на години в патогенезата на захарния диабет тип 2 се обсъжда развитие на инсулинова резистентност (намалено действие на инсулина в таргетните тъкани – скелетни мускули, мастна тъкан и черен дроб), намалена способност на β-клетките на панкреаса да продуцират инсулин и повишена продукция на глюкоза в черния дроб (от една страна, поради инсулиновата резистентност, а от друга – поради намалената супресия на глюкагоновата секреция от β-клетките на панкреаса).

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Значение на тютюнопушенето за развитие на постпартална тиреоидна дисфункция

Автор: Д-р Антоанета Аргатска1, д-р Боян Нончев1, проф. Мария Орбецова1,
д-р Любима Деспотова-Толева2, доц. Любомир Киров3

Болница: 1Клиника/Секция по ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ „Св. Георги“, Медицински факултет, Медицински университет, Пловдив
2Катедра по урология и обща медицина, Медицински факултет, Медицински университет, Пловдив
3Медицински факултет, СУ „Св. Климент Охридски“, София

Постпарталният тиреоидт (ППТ) е синдром на преходна или трайна тиреоидна дисфункция, възникваща през първата година след раждане или аборт. Счита се, че автоимунните тиреоидни заболявания, към които принадлежи ППТ, са полигенни заболявания с различна степен на пенетрантност, която се влияе от фактори на околната среда. Редица автори посочват, че клиничната проява на ППТ се предхожда от период на субклиничен тиреоидит с различна продължителност, като генетичните фактори не са единствените детерминанти на развитието и прогресията на заболяването. Комбинацията от генетична предиспозиция, пол и външни фактори като инфекциозни агенти, хранителни вещества и токсини води до клинична изява на тиреоидните автоимунни заболявания.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Дългосрочна ефикасност и безопасност на Dapagliflozin при пациенти със захарен диабет тип 2

Автор: Проф. Ивона Даскалова, д-р Цветелина Тотомирова
Болница: Клиника по ендокринология и болести на обмяната, Военномедицинска академия, София

Честотата на захарния диабет тип 2 (ЗДТ2) достигна епидемични размери в световен мащаб. Все по-често се говори за нарастващия брой пациенти и за значимите разходи, свързани със заболяването и неговите усложнения, както и за необходимостта от профилактика и адекватно лечение. В Европа през 2015 г. засегнатите са 59.8 млн. души, което представлява 9.1% от възрастното население. В същото време разпространението на заболяването се очаква да продължи да нараства през следващите години и броят на засегнатите европейци да достигне 71.1 млн. до 2040 г. (10.7% от възрастното население)1. Това налага постоянното търсене на нови медикаменти, повлияващи заболяването по механизъм, независим и различен от досега практикуваните механизми за лечение.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Роля на бъбрека в глюкозната хомеостаза – терапевтично значение

Автор: Д-р Мила Бояджиева, д-р Мира Сидерова, проф. Кирил Христозов
Болница: Клиника по ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ „Св. Марина“, Медицински университет, Варна

Инсулиновата резистентност в мускулите, черния дроб и адипоцитите, както и нарушената инсулинова секреция са централните дефекти при тип 2 захарен диабет (Т2ЗД) и съществуват дълго време преди изявата му. В последните години се възобнови интересът и към ролята на бъбреците в развитието и поддържането на високи глюкозни нива, като скорошни проучвания показаха, че бъбреците имат също ключово значение в глюкозната хомеостаза. Във връзка с това разработването на нов фармакологичен клас антидиабетни медикаменти – SGLT2-инхибитори с прицелно бъбречно действие, осигури нова терапевтична възможност за тип 2 захарен диабет.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

По-добър контрол на артериалното налягане чрез фиксирана комбинация

Автор: Д-р Анна Николаева
Болница: Кардиологично отделение, Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ „Св. Анна“, София

Според Европейските препоръки за поведение при болни с артериална хипертония комбинация от два медикамента в ниски дози трябва да се предпочита за първа стъпка на лечение при хипертония I–III
степен или при висок сърдечно-съдов риск. Подходящи комбинации на медикаменти от различни класове са тези, за които има данни, че антихипертензивният им ефект е по-силен от този на двата компонента поотделно или с комбинацията в по-ниски дози се намалява вероятността за странични ефекти.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.