Main menu
Second Menu

Наука Инфектология и Паразитология 1/2017

NIP1_korici_

Съдържание сп. „Наука Инфектология Паразитология“ брой 1/2017:


» Увод
» Болест на Castleman
» Диагностика на клинично-значими вирусни инфекции при бременни
» Серологични проучвания върху хепатит Е вирусна инфекция
» Остра хепатит E вирусна инфекция с продължителен повече от шест месеца холестазен синдром
» Тропическата малария като диагностично предизвикателство
» Първична симптоматична цитомегаловирусна инфекция при възрастен имунокомпетентен пациент
» HIV-асоцииран сарком на Капоши
» Тетанус
» Клинични характеристики на L. мonocytogenes невроинфекциите

Увод

Автор: Проф. Татяна Червенякова
Председател на Българското дружество по инфекциозни болести

Уважаеми колеги и приятели,
Измина една година от последната ни среща. В структурата на инфекциозната заболяемост в страната с най-висок дял продължават да са заболяванията от варицела, гастроентерити, ентероколити и др. През началото на 2017 г. лабораторно доказаните случаи на морбили в различни региони на страната накараха епидемиолозите и инфекционистите да предприемат бързи мерки за ограничаването на това заболяване. Вирусният хепатит А при увеличаващ се брой болни (Луковит, август–септември) поставя въпроси относно профилактиката на това заболяване. Очаквам, че на нашия форум ще дискутираме регионалните проблеми и ще търсим заедно решения.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Болест на Castleman

Автор: Д-р Нина Янчева-Петрова
Болница: Отделение за придобита имунна недостатъчност, СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“; Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, Медицински университет, София

Резюме
Болестта на Castleman е хетерогенна група от лимфопролиферативни заболявания, които се асоциират с инфекция с човешки херпесен вирус 8 (HHV-8) при имунокомпрометирани пациенти, в това число и пациенти с ХИВ-инфекция. Заболяването не е малигнено, но може да бъде свързано с неоплазми като Капоши сарком, не-Ходжкинов лимфом, Ходжкинов лимфом и POEMS (полиневропатия, органомегалия, ендокринопатия, моноклонална гамапатия и кожни промени) синдром.
Пациентите с болест на Castleman могат да бъдат асимптоматични, но могат да имат и разнообразни клинични симптоми и синдроми. Диагнозата се поставя на базата на хистологично изследване на биопсичен материал от засегнатите лимфни въз­ли. Лечението зависи от типа на заболяването: уницентричен или мултицентричен. Хирургична екстирпация на засегнатите лимфни възли е терапевтичният подход при уницентричната болест на Castleman. Няма стандартна терапия за мултицентричната болест на Castleman (MCD). Прилагани са различни терапии, включващи следните: интравенозен имуноглобулин; антивирусни агенти с таргет HHV-8; ангиогенезни инхибитори (thalidomide); кортикостероиди за възпалението; химиотерапия; медикаменти, които понижават нивото на IL-6. При пациенти с мултицентричен тип, които са негативни за HIV и HHV-8, се прилагат инхибитори на интерлевкин-6.
Ключови думи: уницентрична болест на Castleman, мултицентрична болест на Castleman, човешки херпесен вирус 8, ХИВ, интерлевкин-6.

Castleman Disease
Nina Yancheva-Petrova
Department for AIDS, SHATIPD “Prof. Ivan Kirov”; Department for Infectious diseases, Parasitology and Tropical medicine, medical University of Sofia
Abstract
Castleman disease is a heterogeneous group of lymphoproliferative disorders that are sometimes associated with human herpesvirus 8 (HHV-8) infection in immunocompromised individuals, such as those with HIV infection. The disease is not cancerous, but may be associated with malignancies such as Kaposi sarcoma, non-Hodgkin lymphoma, Hodgkin lymphoma, and POEMS (polyneuropathy, organomegaly, endocrinopathy, monoclonal gammopathy and skin changes) syndrome. Patients with Castleman disease may be asymptomatic, or may present with a variety of signs and symptoms. The diagnosis is confirmed by histologic examination of a needle biopsy specimen from an involved lymph node. Treatment varies depending on the type of Castleman disease: unicentric or multicentric. Surgical removal of the involved node is usually curative in unicentric disease. Various therapies have been used for multicentric Castleman disease, including the following: intravenous immunoglobulin; antivirals that target human herpesvirus–8 (HHV-8); angiogenesis inhibitors (eg, thalidomide); corticosteroids for inflammation; chemotherapy; Agents that decrease interleukin-6 (IL-6). The interleukin-6 inhibitors are approved for MCD in patients who are negative for HIV and human herpesvirus–8.
Keywords: unicentric Castleman disease, multicentric Castleman disease, human herpesvirus–8, HIV, interleukin-6.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Диагностика на клинично-значими вирусни инфекции при бременни

Автор: Д-р Анелия Гоцева1, д-р Десислава Велчева2
Болница: 1Лаборатория Вирусология, Военномедицинска академия, София
2МДЛ „Цибалаб”, София

Резюме
Съчетанието на вирусни инфекции и бременност е често срещан здравно-значим проблем в клиничната практика. Имунните механизми по време на бременност са изключително сложни. Бременността и съпътстващата я физиологична имуносупресия обуславят сериозни функционални промени в организма на жената. Някои инфекциозни заболявания могат да окажат неблагоприятно въздействие върху бремеността с последици както за майката, така и за плода. Протичането на вирусните инфекции при бременни може да бъде безсимптомно, субклинично или с изявена в различна степен клинична симптоматика. Диагностиката на клинично-значимите вирусни инфекции в периода на бременността е от изключително важно значение както за определянето на риска от майчино-фетална трансмисия, така и за възможните ембрио- и фетотоксични прояви. Последствията от пренаталната инфекция са в зависимост от срока на бременността, етиологичния агент и вида на инфекцията – първична, реактивирана или вторично придобита.
Ключови думи: вирусни инфекции, бременност, диагностика.

Diagnosis of clinically significant viral infections in pregnant women
Аneliya Gotseva1, Dessislava Velcheva2
1Laboratory of Virology, Military Medical Academy, Sofia
2MDL “Cibalab”, Sofia
Abstract
The combination of viral infections and pregnancy is a common health problem in clinical practice. Immune mechanisms during pregnancy are complicated. Pregnancy, and associated physiological immunosuppression, cause serious functional changes in pregnant women. Some infectious diseases may have adverse effects on pregnancy, with consequences for both the mother and the fetus. The сlinical manifestation of viral infections in pregnant women may be asymptomatic, subclinical, are presented with clinical symptoms with different severity. The diagnostics of clinically significant viral infections during pregnancy is very important due to both for the risk of maternal-fetal transmission and аbout possible embryo- or fetotoxic manifestations. The outcome and course of prenatal infection depends on the duration of pregnancy, the etiological agent as well as its type – primary, reactivated or secondary acquired.
Keywords: viral infections, pregnancy, diagnostic.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Серологични проучвания върху хепатит Е вирусна инфекция

Автор: Гл.ас. Елица Голкочева-Маркова1, д-р Мария Пишмишева-Пелева2, Диляна Трандева-Банкова1, д-р Тенчо Тенев1, проф. Павел Теохаров1
Болница: 1НРЛ „Хепатитни вируси“, НЦЗПБ, София
2Инфекциозно отделение, „МБАЛ–Пазарджик“, Пазарджик

Резюме
Въведение: Хепатит Е вирусът (HEV) причинява остра самоограничаваща се или фулминантна инфекция. В Европа остър HEV се доказва при 5 до 15% от пациентите с остър вирусен хепатит. При проучване за наличие на маркери за отминала хепатит Е вирусна инфекция за България е установено, че процентът достига до 9%.
Цел: В настоящото проучване е направена оценка посредством серологични показатели за участието на HEV в развитието на инфекциозно заболяване при пациенти с остра нe-А не-С вирусна инфекция.
Материали и методи: За периода от 1 януари до 31 август 2016 г. са изследвани 78 серумни проби на пациенти с диагноза акутна не-А не-С вирусна инфекция. Наличието на двата класа антитела срещу HEV – anti-HEV IgM и anti-HEV IgG, е доказано чрез използване на имуноензимен метод (HEV IgM и HEV IgG ELISA, DiaPro, Italy).
Резултати: От 78 тествани серумни проби 43 (53%) са били положителни за наличие на HEV IgM, а 36 (44%) – както за HEV IgM, така и за HEV IgG. При пациентите се измерват силно завишени стойности на чернодробни ензими – от 116 до 4000 IU/L. Петима (12%) от изследваните пациенти запазват HEV IgM антитела продължително време – от 6 месеца до 2 години след прекарана остра HEV инфекция. При 12 (28%) от пациентите с HEV инфекция са докладвани и съпътстващи чернодробни заболявания.
Заключение: Отдиференцирането на острата HEV инфекция е комплексен процес, което налага комбиниране на епидемиологични, клинични и серологични данни.
Ключови думи: HEV, не-А не-С, HEV IgM, HEV IgG.

Serological Investigation on Hepatitis E Virus Infection
Elitsa Golkocheva-Markova1, Maria Pishmisheva-Peleva2, Diliana Trandeva-Bankova1, Tencho Tenev1,
Pavel Teoharov1
1Laboratory Hepatitis Viruses, National Centre for Infectious and Parasitic Diseases, Sofia
2Department of Infectious Diseases, General Hospital, Pazardzhik
Abstract
Background: Hepatitis E virus is the etiological agent of self-limited or fulminant infection. In Europe the prevalence of acute HEV among patients with acute viral hepatitis vary from 5% to 15%. The overall HEV prevalence of 9% in Bulgarian population was found.
Aim: In the present study we evaluated serologically confirmed HEV infection in patients with acute non-A-C hepatitis.
Materials and methods: From the 1 January to the 31 August 2016 year 78 blood sera samples from patients with diagnosis of acute non-A-C hepatitis were tested. The IgM and IgG class antibodies for HEV were detected by enzyme-linked immunosorbent assays (HEV IgM and HEV IgG ELISA, DiaPro, Italy).
Results: From 78 tested sera samples 43 (55%) were positive for anti-HEV IgM, and 36 (46%) – were positive for both anti-HEV IgM and anti-HEV IgG. The increased levels of liver enzymes (ALT and AST) were detected and they varied from 116 U/L to 4000 U/L. Five (12%) of the anti-HEV IgM positive patients had prolonged positivity even after 6 months to 2 years after resolved HEV infection. Twelve (28%) of the anti-HEV positive patients were with concomitant leaver disorders.
Conclusion: The differentiation of acute HEV infection is a complex process that requires combining epidemiological, clinical and serological data.
Key words: HEV, non-А-С, HEV IgM, HEV IgG.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Остра хепатит E вирусна инфекция с продължителен повече от шест месеца холестазен синдром

Автор: Д-р Мария Пишмишева1, гл. ас. Елица Голкочева-Маркова2, проф. Радка Аргирова3, проф. Мариана Мурджева4, проф. Марияна Стойчева5
Болница: 1Инфекциозно отделение, „МБАЛ–Пазарджик“, Пазарджик
2НРЛ „Хепатитни вируси“, НЦЗПБ, София
3Лаборатория по вирусология, МБАЛ „Токуда“, София
4Германо-български лаборатории „Зинвест“, София
5Клиника по инфекциозни болести, тропическа медицина и паразитология, Медицински университет, Пловдив

Резюме
Хепатитният Е вирус причинява най-често остър самоограничаващ се хепатит. Четири генотипа причиняват заболяване при човека – HEV1, 2 са само човешки, а HEV3, 4 се изолират и от някои животински видове. Представяме случай на 65-годишен пациент с хепатит Е и холестаза. Инструменталните изследвания не показаха разширени жлъчни пътища. Хипербилирубинемията достигна до 452.3 μmol/L, а стойностите на GGT – 1163.4 UI/L. Отхвърлени са автоимунен хепатит, обменно заболяване, а серологичните маркери за хепатитни вируси бяха отрицателни с изключение на antiHEV IgM, antiHEV IgG. Иктерът намаляваше бавно за повече от шест месеца и приехме, че този случай е пример за хепатит с холестаза, причинени от хепатитен вирус Е.
Ключови думи: хепатит Е, холестазен синдром, директен билирубин, екскреторни ензими.

Остра хепатит E вирусна инфекция с продължителен повече от шест месеца холестазен синдром
Клиничен случай
Maria Pishmisheva1, Elitsa Golkotcheva-Markova2, Radka Argirova3, Mariana Murdjeva4, Mariana Stoycheva5
1Department of Infectious Diseases, General Hospital, Pazardzhik
2Laboratory Hepatitis Viruses, National Centre for Infectious and Parasitic Diseases, Sofia
3Clinical Laboratory, Tokuda Hospital, Sofia
4German-Bulgarian laboratories
5Department of Infectious Diseases, Parazitology and Tropical Medicine, Medical Univerity, Plovdiv
Abstract
Hepatitis E virus (HEV) is an enteric virus that usually causes a self-resolving acute hepatitis. There are four genotypes – HEV1, 2 are humans, HEV3, 4 are common in humans and other animals species. We report the case of a 65-year-old man who presented with cholestasis. Ultrasound and magnit-resonans revealed no dilatation of the intra-or extrahepatic bile ducts. There was no evidence of choledocholithiasis. His bilirubin level subsequently increased to a maximum of 452.3 μmol/L mg/dL, and his gamma-glutamyl-transferase level reached 1 163.4 U/L. There was no evidence of any autoimmune or metabolic disease, and routine viral serology was normal except anti HEV IgM, anti HEV IgG. The jaundice resolved slowly after a period of 6 months. This case is a example of cholestatic jaundice that is caused by acute HEV infection.
Keywords: hepatitis E, cholestasis, bilirubin level, excretory enzymes.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Тропическата малария като диагностично предизвикателство

Автор: Д-р Валери Велев, проф. Каменна Вутова, проф. Татяна Червенякова
Болница: СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“, Медицински университет, София

Резюме
Маларията е животозастрашаваща паразитоза, причинявана от протозои род Plasmodium, пренасяни от специфични кръвосмучещи комари. Познати са четири вида малария сред хората, като смъртоносна е тропическата малария с причинител Pl. falciparum.
В настоящата работа представяме случай на тежко протекла тропическа малария при 26-годишна жена, завърнала се от Централна Африка, и диференциално-диагностичните затруднения, забавили започването на специфичната етиологична терапия.
Ключови думи: малария, диагноза, дебела капка и натривка.

Tropical malaria as a diagnostic challenge
Case report
Valery Velev, Kamenna Vutova, Tatiana Tcherveniakova
SHATIPD “Prof. Iv. Kirov”, Medical University of Sofia
Abstract
Malaria is a life-threatening parasitosis caused by Protozoa genus Plasmodium carried by specific haemorrhagic mosquitoes. There are four types of malaria among humans, with tropical malaria with Pl. falciparum being deadly.
In the present work we present a case of severely malformed tropical malaria in a 26-year-old woman returning from Central Africa, and the differential diagnosis difficulties delayed the onset of specific etiological therapy.
Keywords: malaria, diagnosis, thick drop and blood swab.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Първична симптоматична цитомегаловирусна инфекция при възрастен имунокомпетентен пациент

Автор: Д-р Радина Андонова1, доц. Георги Попов1, д-р Валентина Ковальова2, доц. Дора Попова3, проф. Камен Плочев1
Болница: 1Първа клиника по инфекциозни болести, Катедра по инфекциозни болести, Военномедицинска академия, София
2НПЦВЕХ, Военномедицинска академия, София
3Клиника по имунология, Военномедицинска академия, София

Резюме
Въведение: Цитомегаловирусната инфекция (CMV-инфекция) е повсеместно разпространена и се наблюдава във всички възрастови групи. Счита се, че 40–60% от възрастната популация са инфектирани, а сред населението с нисък социално-икономически статус – дори повече от 80%.
Материали и методи: Касае се за възрастен пациент, постъпващ в Клиниката по инфекциозни болести (КИБ) на Военномедицинска академия (ВМА) – София, с оплаквания от фебрилитет, втрисане, астеноадинамия, суха кашлица и болки в гърлото. Диагнозата „остра CMV-инфекция“ се постави на базата на анамнестични, клинико-лабораторни, имунологични, вирусологични и образни методи.
Резултати: При постъпването пациентът беше с изразенa левкоцитоза, лимфомоноцитоза и отрицателна серология за CMV и ЕBV. По време на пролежаването, след провеждане на редица изследвания и отхвърляне на друга причина за състоянието, след появата на положителна серология и PCR за CMV се доказа остра CMV-инфекция.
Дискусия: След поставянето на диагнозата, тъй като при пациента липсват клинични и имунологични данни за имуносупресия, се започна терапия с Valacyclovir, с добър ефект. Изписан бе афебрилен, със значително подобрение на общото състояние и лабораторните показатели.
Ключови думи: имунокомпетентен, остра CMV-инфекция.

Primary symptomatic cytomegalovirus infection in an adult immunocompetent patient
Case report
Radina Andonova1, Georgy Popov1, Valentina Kovaliova2, Dora Popova3, Kamen Plochev1
1First Clinic of Infectious Diseases, Department of Infectious Diseases, Military Medical Academy, Sofia
2Center of Military Epidemiology and Hygiene, Military Medical Academy, Sofia
3Clinic of Immunology, Military Medical Academy, Sofia
Abstract
Introduction: CMV infection is widespread in different age groups. It is estimated that 40-60% of adults are infected, and among people with low socio-economic status even above 80%.
Materials and methods: The case is about an adult patient, who is hospitalized at Department of Infectious Diseases, MMA-Sofia with fever, chills, weakness, dry cough and sore throat. The diagnosis acute CMV-infection is based on patient’s history, physical examination, paraclinical, immunological, virusological and radiological methods.
Results. At the admission the patient was with leukocytosis, lymphomonocytosis and negative serology for CMV and EBV. During hospitalization, after excluding other causes for the symptoms and based on positive serology and PCR for CMV, the diagnosis was confirmed.
Discussion: After diagnosis confirmation and excluding any immunosupression, we started therapy with Valacyclovir. The patient was discharged without fever, with clinical and paraclinical improvement.
Keywords: immunocompetent, acute, CMV-infection.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

HIV-асоцииран сарком на Капоши

Автор: Проф. Цеца Дойчинова1, д-р Христина Хайдудова2, д-р Ивайло Паков,1 д-р Климентина Господинова2, д-р Милен Караиванов3, доц. Ивайло Алексиев4
Болница: 1Катедра по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина, Медицински университет, Плевен
2Катедра по дерматология, венерология и алергология, Медицински университет, Плевен
3Катедра по патологоанатомия, Медицински университет, Плевен
4НРПЛ по HIV, НЦЗПБ, София

Резюме
По време на клинично изявената фаза при пациенти с HIV-инфекция една от СПИН-определящите неоплазми е Капоши саркомът. По критериите на СЗО той е един от главните белези за клинично изявена инфекция с HIV. В 15–20% от носителите на вируса представлява дебют на болестта СПИН и в 30% е пряка причина за смърт на болни от СПИН. Представяме случай на ХИВ(+)пациент, МСМ, с Капоши сарком.
Ключови думи: Капоши сарком, имунен дефицит, себореен дерматит.

HIV-associated Kaposi’s Sarcoma
Case report
Tsetsa Doychinova1, Hristina Haydudova2, Ivaylo Pakov1, Klimentina Gospodinova2, Milen Karaivanov3, Ivaylo Alexiev4
1Department of Infectious diseases, Epidemiology, Parasitology and Tropical Medicine, Medical University of Pleven
2Department of Dermatology, Venerology and Allergology, Medical University of Pleven
3Department of Pathological Anatomy, Medical University of Pleven
4NRCL of HIV, National Centre for Infectious and Parasitic Diseases, Sofia
Abstract
Kaposi’s sarcoma is one of the HIV-associated neoplasms during the stage of clinical manifestations known as AIDS. According to the WHO diagnostic criteria Kaposi’s sarcoma is one of the main signs defining AIDS. It is the first AIDS-related clinical manifestation in about 15-20% of the HIV carriers and is a cause of death in 30% of the individuals with AIDS. We present case to patient HIV/+/ MSM and Kaposi’s sarcoma.
Keywords: Kaposi’s sarcoma, immune deficiency, seborrheic dermatitis.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Тетанус

Автор: Д-р Петя Аргирова1, 2, д-р Иван Боев1, 2, д-р Мария Пишмишева3, проф. Марияна Стойчева1, 2
Болница: 1Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, Медицински университет, Пловдив
2Клиника по инфекциозни болести, паразитология, УМБАЛ „Св. Георги“, Медицински университет, Пловдив
3Отделение по инфекциозни болести, „МБАЛ–Пазарджик“, Пазарджик

Резюме
Тетанусът е ваксино-предотвратимо инфекциозно заболяване с тежко протичане и висок леталитет. Все още е актуална причина за смърт в развиващите се страни от Югоизточна Азия и Африка. В Европа и у нас заболяемостта от тетанус е сведена до единични случаи. Представяме данни за клиничното протичане, лечението и изхода при 5 пациенти с тетанус, лекувани в УМБАЛ „Св. Георги“, Пловдив, и в МБАЛ–Пазарджик през последните 10 години. При трима от пациентите заболяването протича в тежка форма, при другите двама в средно тежка. При всички деца има наличие на рана. При трима – данни за нередовно провеждани имунизации срещу тетанус. Клиничната картина при всички е типична и достатъчна за поставяне на диагнозата. При пациентите се приложи противотетаничен хетероложен серум, антибиотици срещу Clostridium tetani и адекватна патогенетична и симптоматична терапия. Изходът е благоприятен.
Ключови думи: тетанус, гърчове, автономна дисфункция, лечение.

Tetanus
Case reports
Petya Argirova1, 2, Ivan Boev1, 2, Maria Pishmisheva3, Mariana Stoycheva1, 2
1Department of Infectious Diseases, Parasitology and Tropical Medicine, Medical University of Plovdiv
2Clinic of Infectious Diseases, UMHAT “St. George”, Medical Univercity of Plovdiv
3Department of Infectious Diseases, Pazardjik Hospital, Pazardjik
Abstract
Tetanus is a vaccine-preventable infectious disease with severe course and high mortality rate. It is still a leading cause of death in developing countries in South-East Asia and Africa. In Europe and in our country, the incidence of tetanus is reduced to single cases. We present data on the clinical course, treatment and outcome of 5 patients with tetanus treated at the University Hospital “St. Georgi “- Plovdiv and Pazardzhik Hospital for the last 10 years. In three patients the disease is in severe form, the other two in moderate form. There is a wound in all children. About three cases there was data for inadequate immunization against tetanus. The clinical picture in all cases is typical and sufficient for diagnosis. Anti-tetanus heterologous serum, antibiotics against Clostridium tetani and adequate pathogenetic and symptomatic therapy were given. The outcomes were favorable.
Keywords: tetanus, seizures, autonomic dysfunction, treatment.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Клинични характеристики на L. мonocytogenes невроинфекциите

Автор: Проф. Лилия Пекова1, д-р Павлина Парушева1, д-р Катя Рачкова2, доц. Ваня Цонева3, д-р Кристиян Найденов4, д-р Митко Митев5, проф. Илия Цачев6
Болница: 1Клиника по инфекциозни болести, УМБАЛ „Проф. Ст. Киркович“, Стара Загора
2Катедра по микробиология и паразитология, Медицински факултет, Тракийски университет, Стара Загора
3Първа катедра по вътрешни болести, Медицински факултет, Тракийски университет, Стара Загора
4Катедра по неврология, психиатрия и МБС, Медицински факултет, Тракийски университет, Стара Загора
5Катедра по медицинска физика, биофизика, рентгенология и радиология, Медицински факултет, Тракийски университет, Стара Загора
6Катедра по ветеринарна микробиология, инфекциозни и паразитни болести, Ветеринарномедицински факултет, Тракийски университет, Стара Загора

Резюме
Listeria monocytogenes е третият по честота етиологичен агент, отговорен за възникването на бактериални невроинфекции.
Цел: Да се характеризират клиничните прояви при листерийните невроинфекции.
Материали и методи: За период от 17 години (1999–2016) през Клиниката по инфекциозни болести на УМБАЛ „Проф. Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора, са преминали 13 случая на невроинфекции, причинени от Listeria monocytogenes. Това са 5 жени и 8 мъже на възраст от 10 дни до 81 години. При всички са направени клинични, епидемиологични, лабораторни и инструментални изследвания. Преживелите пациенти са проследени до 3-тия месец след острата фаза на заболяването. Получените резултати са обработени с помощта на статистическа програма SPSS v. 14.
Резултати и обсъждане: Заболяването започва остро при повечето пациенти с характерната триада – главоболие, повръщане и температура. Неврологичните симптоми от МРС са демонстративно проявени при 5 и частично – при 8 пациенти. Ликворната находка съответства на серозен възпалителен процес при 9 души. Поражения на 5, 7 и 8 ч.м.н. се наблюдават предимно при изява на енцефалит. Ранни количествени промени в съзнанието установихме при 9 пациенти с менингоенцефалит. При всички е приложена адекватна етиологична терапия с парентерален Ампицилин в съчетание с аминоглюкозид. Благоприятен изход с пълно оздравяване има при 3 пациенти, оздравяване с остатъчни прояви – при 6, и летален изход – при 4.
Заключение: Listeria monocytogenes следва да се подозира при тежко протичаща невроинфекция у имунокомпрометирани пациенти с непълно изявен менингеален синдром, левкоцитоза и серозни възпалителни промени на ликвора с хипогликорахия. Понижените нива на натрий в серума и ликвора се асоциират с лош изход от заболяването. Ранното включване на Ампицилин към останалата антибактериална терапия подобрява изгледите за благоприятен изход.
Ключови думи: Listeria monocytogenes, невроинфекция, клинични прояви.

Clinical Characteristic of Listeria Monocytogenes Neuroinfections
Liliya Pekova1, Pavlina Paroucheva1, Katya Rachkova2, Vanya Tsoneva3, Kristiyan Naydenov4, Mitko Mitev5, Iliya Tsachev6
1Clinic of Infectious diseases, University hospital “Prof. St. Kirkovich”, Stara Zagora
2Department of Mikrobiology and Parasitology, Medical Faculty, Trakia University of Stara Zagora
3Ist Department of Internal diseases, Medical Faculty, Trakia University of Stara Zagora
4 Department of Neurology, Psychiatry and Disaster medicine, Medical Faculty, Trakia University of Stara Zagora
5 Department of Medical Physics, biophysics, rentgenology and radiology, Medical Faculty, Trakia University of Stara Zagora
6 Department of Veterinary microbiology, Infectious and Parasitic diseases, Veterinary Faculty, Trakia University of Stara Zagora
Abstract
Listeria monocytogenes was the third etiological agent responsible for appearance of bacterial meningitis.
The purpose of this study was to characterize clinical features at listerial neuroinfections.
Materials and methods: In a period of 17 years (1999-2016) in the Clinic of Infectious diseases, University hospital “Prof. St. Kirkovich”, Stara Zagora, 13 cases of Listeria monocytogenes were treated. They were 5 women and 8 men aged between 10 days and 81 years. Clinical, epidemiological, laboratorial and instrumental investigations were accomplished in all patients. Survival ones had been followed till 3-rd month after the acute onset. The results were processed with statistical program SPSS for Windows, v. 14.
Results and discussion: The beginning of the disease was acute in all patients with classical triad as headache, vomiting and temperature. Neurological symptoms of meningeal syndrome were demonstrative in 5 and with partial manifestation in 8 patients. Cerebrospinal fluid findings were in keeping with serous meningitis in 9. Lessions of 5, 6 and 7 cranial nerve were observed predominantly in patients with eencephalitis. In all patients adequate therapy with intravenous Ampicillin was applied. In 3 patients we observed favorable outcome with total recovery, in 6 – recovery with sequelae and in 4 – lethal outcome.
Conclusion: Listeria monocytogenes had to be suspected in severe neuroinfection at immunocompromised patients with partial manifested meningeal syndrome, leukocytosis and serous inflammatory alterations at cerebrospinal fluid with hypoglicorachia. Lower levels of Natrium in sera and CSF were associated with unfavorable outcome. Early involvement of Ampicillin to the rest antibacterial therapy would be improve the tendency to the favorable outcome.
Keywords: Listeria monocytogenes, neuroinfection, clinical manifestation.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.