Main menu
Second Menu

Наука Пулмология 1/2017

NP1_korici_


» Редакторски анонс – Антибиотичната резистентност в ХХІ век
» Лекарският професионализъм – гарант за ранна и екзактна диагноза при трудни клинични случаи в педиатричната практика
» Трудности в диагностиката на белодробната туберкулоза
» Пробиотици и алергия
» Marfan синдром (MFS) (I част)
» Кашлицата – най-честият симптом в детската патология
» Новости

Редакторски анонс – Антибиотичната резистентност в ХХІ век

Автор: Д-р Наталия Стоева
Болница: МБАЛ „Токуда Болница София“

Eрата на антибиотиците в медицината има повече от 60-годишна история. Антибиотиците революционизират медицината на ХХ век, спасявайки милиони човешки животи. За съжаление, те прогресивно намаляват своята ефективност. Инфекциите, причинени от бактерии, които са станали резистентни към често използваните антибиотици, стават глобален проблем на здравеопазването в ХХІ век. Тези инфекции изискват по-продължително и скъпо лечение, по-скъпи и сложни диагностични процедури. Антибиотичната резистентност, първоначално проблем в болничните структури, при имунокомпрометирани и критично болни индивиди, се разраства до проблем в цялото общество, причинявайки тежки инфекции, трудни за диагностициране и лечение. Молекулните механизми, чрез които бактериите стават резистентни на антибиотиците, са разнообразни и комплексни. Най-честият тип резистентност е придобита и се предава хоризонтално чрез бактериална конюгация (предаване на генетичен материал от една на друга бактериална клетка).

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Лекарският професионализъм – гарант за ранна и екзактна диагноза при трудни клинични случаи в педиатричната практика

Автор: Проф. Петранка Чакърова1, д-р Иван Чакъров2, д-р Надя Юрукова2, Иван Иванов1, Митко Митев3
Болница: 1Клиника по педиатрия, УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“, Тракийски университет, Стара Загора
2Клиника по детска клинична хематология и онкология, УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ”, Медицински университет, София
3Катедра по медицинска физика, биофизика, рентгенология, радиология, УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“, Тракийски университет, Стара Загора

С настоящата статия си поставихме за цел да анализираме диагностично-терапевтичния подход, когато в детския стационар се насочват т.нар. трудни и неясни в клиничен аспект болни деца.
Въз основа на клиничния си опит отчитаме причините за това, както и възможностите за бързо и правилно диагностично изясняване и своевременно и адекватно лечение.
Представяме три клинични случая с потенциален риск от грешка в оценката на клиничното състояние, касаещи туморна маса в коремната област и малигнено заболяване на хемопоетичната система с атипично начало.
Описаните случаи са показателни за трудностите в изграждането на правилната клинична диагноза, нуждата от широка диференциална диагноза, както и от провеждането на ефективно лечение за предотвратяване на рисковете от фатален край.
Ключови думи: тумор на Вилмс, остра лимфобластна левкемия (ОЛЛ), Aniridia WT1-ген.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Трудности в диагностиката на белодробната туберкулоза

Автор: Д-р Ива Попова, д-р Атанас Златев, доц. Асен Златев
Болница: Трета клиника по неспецифични белодробни заболявания, СБАЛББ „Света София“, Медицински университет, София

Диагнозата „Белодробна туберкулоза“ в редица случаи все още е предизвикателство за пневмолози, фтизиатри, интернисти и ОПЛ.
Всяка година в света се регистрират 9 млн. нови случая и умират 1.5 млн. от туберкулоза. Въпреки усилията недопустимо нисък е ежегодният спад на заболеваемостта. Делът на неоткритите случаи на туберкулоза остава непроменен.
Целта на настоящата статия, въз основа на наличните кратки литературни данни за трудностите при поставяне на диагнозата, е да направи обзор и да покаже в конкретен план два случая с трудно поставена диагноза „Белодробна туберкулоза“.
Разгледан е случай на болен с идиопатична белодробна фиброза, потвърдена хистологично след ФБС, лекуван продължително време за основното заболяване в различни лечебни заведения без ефект. Проведените в хода на лечението изследвания за туберкулоза дават отрицателен резултат. След прогресията на двете заболявания и повторни инвазивни изследвания се потвърди диагнозата „Белодробна туберкулоза“.
Вторият случай е на болен с диагноза „Макроглобулинемия“ и „Ревматоиден артрит“, хоспитализиран също в СБАЛББ „Св. София“, при когото, независимо от проведените изследвания, късно се потвърждава диагнозата „Белодробна туберкулоза“.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Пробиотици и алергия

Автор: Акад. Богдан Петрунов
Болница: Национален център по заразни и паразитни болести, София

Голямо количество противоречиви експериментални и клинични резултати се срещат в литературата относно имуномодулиращия потенциал на чревната микрофлора (чревния микробиом) и неговата роля в първичната профилактика и лечение на алергичните заболявания. В статията е представена информация за състоянието на познанията в това отношение въз основа на проведения за първи път анализ от Световната алергична асоциация (WAO) през 2015 г. на съществуващите 23 двойно-слепи контролирани проучвания в света и на становището на италианската педиатрична асоциация. Разгледани са механизмите на действие на чревния микробиом като имуномодулатор, които са аналогични на тези на пробиотиците, във връзка с превенцията на алергичните заболявания. Представени са конкретни предложения за използването на пробиотиците при бременни жени, майки-кърмачки и здрави деца, които са препоръчителни и условни в зависимост от анализа на натрупаната огромна теоретична и практическа информация. Основното заключение е, че приемането на пробиотици е препоръчително с оглед на профилактиката на атопичния дерматит/екзема у децата до 3-годишна възраст, като няма достатъчно убедителни данни, че оказват въздействие върху развитието и превенцията на други алергични заболявания – бронхиална астма, алергичен ринит, хранителна алергия и др.
Ключови думи: алергия, пробиотици, чревен микробиом.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Marfan синдром (MFS) (I част)

Автор: Д-р Вера Папочиева, проф. Пенка Переновска
Болница: Клиника по педиатрия, УМБАЛ „Александровска“, Медицински университет, София

Синдромът на Марфан, или MFS, е мултисистемно нарушение на съединителната тъкан със значителна заболеваемост и преждевременна смъртност, с най-чести прояви в сърдечно-съдовата, скелетната и очната система. Той е едно от най-честите генетични заболявания и се унаследява автозомно-доминантно. Синдромът се причинява от ген, наречен FBN1, който кодира протеин на съединителната тъкан, наречен фибрилин-1. Честотата на заболяването е около 1 на 5000, като продължителността на живота е силно понижена главно поради настъпването на сърдечно-съдови усложнения.
Ключови думи: синдром на Марфан, мултидисциплинарен подход, диагностициране, ген FBN1, фибрилин-1, аортна аневризма и десекация, критерии Гент, контрол на заболяването.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Кашлицата – най-честият симптом в детската патология

Автор: Д-р Елена Паскалева-Георгиева
Болница: Детска клиника по белодробни болести, СБАЛББ „Св. София“, София

Кашлицата е най-честият симптом в детската патология. От съществено значение е дали става дума за остра самоограничаваща се вирусна инфекция или за хронична кашлица. Времето на изява, продължителност­та, честотата, звуковата и други характеристики на кашлицата дават полезна информация за механизма на възникване, мястото на зараждане и давността на изследвания патологичен процес. С разнообразните си, но специфични характеристики тя може да бъде аргумент за бърза диференциално-диагностична оценка и адекватен терапевтичен подход.
Ключови думи: кашлица в детската възраст, остра и хронична кашлица.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Тиотропиум в лечението на астмата при децата

Реферирал: д-р Мая Живкова

Не са наблюдавани сигнификантни благоприятни ефекти на инхалационния тиотропиум при деца и млади хора с тежка астма
Данните за наличие на много типове астма, които отговарят по различен начин към терапията, показват необходимост от нови инхалационни методи за лечение в добавка към наличните към момента краткодействащи β2-агонисти, дългодействащи β2-агонисти и инхалационни кортикостероиди. Нови проучвания от фаза III показаха, че тиотропиум – дългодействащ мускаринов антагонист, е обещаващ медикамент за лечение на астма при възрастни хора. При тези пациенти са изследвани два терапевтични режима: 1) добавяне на тиотропиум към терапия с дългодействащи β2-агонисти и инхалационни кортикостероиди, която не осигурява добър контрол на астмата;

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.