Main menu
Second Menu

Наука Пулмология 2/2017

NP1_korici_


» Редакторски анонс – Бронхиална астма в детската възраст – съвременни методи на диагностика
» Мястото на спирометрията и издишания азотен оксид в контрола на детската астма
» Marfan синдром (MFS) (II част)
» Кашлицата в детска възраст – чест симптом, изискващ различен терапевтичен подход
» Серумни нива на тиоцианати при юноши с артериална хипертония
» Вроден лобарен емфизем
» Новости

Редакторски анонс – Бронхиална астма в детската възраст – съвременни методи на диагностика

Автор: Проф. Ваня Недкова
Болница: Катедра по детски болести, Медицински университет, Плевен

Бронхиалната астма е хетерогенно заболяване с хронично възпаление на дихателните пътища, с нарастваща честота от децата на възраст
6–7 години. Диагнозата се определя от данните от анамнезата за вариабилни във времето и по тежест респираторни прояви като свирене и стягане на гърдите, задух и кашлица.
Оценката на тежестта на астмата включва комбиниран подход като контрол на симптомите (нощно събуждане, ограничаване на физическата активност, нужда от лечение) и бъдещ риск.
Подобряване на диагностиката на астмата е първата стъпка за постигане на по-добри терапевтични резултати.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Мястото на спирометрията и издишания азотен оксид в контрола на детската астма

Автор: Д-р Татяна Стоева1, проф. Пенка Переновска2
Болница: 1Детски кабинет „Южен парк“, Център по детски белодробни болести, София
2Клиника по педиатрия, УМБАЛ „Александровска“, Медицински университет, София

Бронхиалната астма (БА) е най-честото хронично заболяване на дихателните пътища (ДП) в детската възраст. Контролът на детската астма включва основно отчитане на симптомите на заболяването и параметрите на белодробната функция, въпреки че основна патофизиологична характеристика на заболяването се явява подлежащо белодробно възпаление.
Цел на настоящото изследване е да се определи нивото на астма контрола при деца, провеждащи астмопрофилактика според спирометричните показатели и симптомите на заболяването, като се съпостави с това, определено посредством FeNO.
Методи: Включени са 93 деца с БА (58 момчета; 35 момичета; средна възраст 7.8 години). При всички деца е изследван FeNO, последван от определяне на параметрите на външното дишане.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Marfan синдром (MFS) (II част)

Автор: Д-р Вера Папочиева, проф. Пенка Переновска
Болница: Клиника по педиатрия, УМБАЛ „Александровска“, Медицински университет, София

Синдромът на Марфан, или MFS, е мултисистемно нарушение на съединителната тъкан, характеризиращо се с комбинирани лезии главно на скелета, очите, сърдечно-съдовата и нервната системи; с многообразни прояви, вариращи по времето на поява на първите признаци на заболяването, и с хронично прогресивен ход. Продължителността на живота е силно понижена главно поради настъпването на сърдечно-съдови усложнения. Основната класификация е в зависимост от броя на засегнатите системи. Диагностичните критерии за синдром на Марфан, договорени на международно ниво и актуализирани през 2010 г., са известни като преработените критерии на Гент и са комбинация от главни и второстепенни показатели за всяка засегната система.
Ключови думи: синдром на Марфан, мултисистемно заболяване, класификация, критерии Гент, основни и второстепенни критерии по системи.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Кашлицата в детска възраст – чест симптом, изискващ различен терапевтичен подход

Автор: Д-р Елена Паскалева-Георгиева
Болница: Детска клиника по белодробни болести, МБАЛББ „Св. София“, София

Терапевтичното повлияване на кашлицата в детската възраст изисква задълбочено познаване и съобразяване с нейните етио-патогенетични особености. Подхождайки комплексно, лечебният план включва медикаментозни и немедикаментозни средства, въздействащи върху болестния процес като цяло и върху кашлицата в частност. Според преследваната цел средствата за преодоляване на кашлицата могат да бъдат разделени на такива, потискащи кашлицата, и други, улесняващи откашлянето.
Ключови думи: кашлица, детска възраст, лечение.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Серумни нива на тиоцианати при юноши с артериална хипертония

Автор: Д-р Надя Коларова-Янева1, доц. Пенчо Тончев3, Атанаска Божинова2, д-р Николай Българанов1, д-р Константин Господинов4, проф. Ваня Недкова1, проф. Снежана Тишева4, проф. Маргарита Цонзарова5
Болница: 1Катедра по детски болести, Медицински университет, Плевен
2Катедра по химия и биохимия & Физика и биофизика, сектор „Химия“, Медицински университет, Плевен
3УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, Медицински университет, Плевен
4Катедра по кардиология, пулмология и ендокринология, Медицински университет, Плевен
5Национална кардиологична болница, София

Мащабни проучвания при деца и възрастни установява ранните рискови фактори върху сърдечно-съдовата система с акцент върху тютюнопушенето.
Цел: Да установим интензивността на тютюнопушенето чрез изследване на тиоцианати в кръвен серум при юноши с артериална хипертония на възраст 13–17 години.
Материал и методи: Изследвана е група деца с първична артериална хипертония с нормално и наднормено телесно тегло (ПАХ) (n=75), разделени според стойности на тиоцианати на непушачи (n=40), пушачи до 10 цигари дневно (n=22), пушачи над 10 цигари дневно (n=13) и контролна група от 25 деца без артериална хипертония, живеещи в среда без тютюнев дим. Концентрацията на тиоцианати в кръвен серум е изследвана със спектрофотометричен метод на Giraudi и Grillo. Резултатите са обработени със статистически пакет Statgraphics Plus (Manugistics, Rockville, MD) и EXCEL за Windows.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Вроден лобарен емфизем

Автор: Д-р Николай Българанов1, проф. Ваня Недкова1, доц. Бойко Шентов1, д-р Ния Кръстева1, д-р Георги Николов2, д-р Надя Коларова-Янева1
Болница: 1Клиника по детски болести, УМБАЛ „Г. Странски“, Медицински университет, Плевен
2Клиника по ушни, носни и гърлени болести, УМБАЛ „Г. Странски“, Медицински университет, Плевен

Вроденият лобарен емфизем (ВЛЕ) е рядка вродена аномалия на дихателната система, характеризираща се с прераздуване на един или повече белодробни лоба, водещо до компресия на прилежащите участъци от белия дроб и медиастинума. Честотата му е 1 на 20 000–30 000 живородени, като мъжкият пол е по-често засегнат. За възникването му се посочват няколко етиологични фактора, но въпреки това в половината от случаите точната причина за развитието му остава неизяснена. Най-често е засегнат левият горен лоб, след това следват съответно десният среден и десният горен лоб.
Клиничните симптоми при пациентите включват респираторен дистрес, кашлица, тахипнея, цианоза. Диагнозата ВЛЕ се базира на данни от клиничната картина, конвенционална рентгенография и компютърно-томографско изследване на гръден кош. Често поставянето на диагнозата ВЛЕ е свързано с диагностични и терапевтични проблеми.
В статията представяме случай на 14-месечно момче с ВЛЕ, засягащ левия горен лоб, и с инфилтративна пневмония в областта на десния горен лоб. При микробиологично изследване на храчка четирикратно беше изолиран Proteus mirabilis.
Ключови думи: вроден лобарен емфизем, етиология, диагноза, Proteus mirabilis.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Въпросници за качеството на живота, базирани на здравния статус при пациенти с бронхиектатична болест – най-простият начин за количествена оценка

Бронхиектатичният въпросник е лесен за употреба и удобен за оценка на качеството на живота във връзка със симптомите на болестта.
Човешкият ум вероятно е най-сложната машина в известната ни вселена. Милиарди невронни връзки позволяват на всеки индивид да отговаря различно на специфични стимули, но този отговор може да се промени бързо, както и да бъде модулиран от взаимодействието между средата на индивида и генетичните му характеристики. Точната количествена оценка на тези взаимодействия все още е извън нашите възможности, но са предложени подходи за повишение на броя на обективните измервания, който може да ни предостави данни за тежестта и активността на болестта и да ни доближи до персонализираната медицина. Въпреки това никое от тези обективни измервания, налични към момента, не осигурява идеални данни за анализ на общия ефект на болестта. Ключовият въпрос тук е: как всеки отделен пациент възприема болестта не само от физическа, но и от психологическа, социална и духовна гледна точка? Кои фактори влияят върху този отговор? Как тези фактори се променят с времето? Тежестта, активността и ефектът са трите основни показатели на болестта. Понастоящем ефектът на болестта върху индивида се изследва чрез въпросници за качеството на живот, отразяващи здравния статус, които са най-добрите налични инструменти за получаване на максимална информация относно комплексната природа на ефекта на болестта.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.