Main menu
Second Menu

Наука Кардиология 6/2018



» Увод – Кой е отговорен за лошата профилактика?
» Демографски, професионален и социален профил на общността на ОПЛ в България (по данни от национално представително извадково проучване)
» Извънофисно измерване на артериалното налягане
» Антихипертензивна терапия. Сравнение на различни класове антихипертензивни медикаменти (част 3)
» Сърдечно-съдов риск при ревматологични заболявания
» Антикоагулация при хронични бъбречни заболявания
» Продължаващ сърдечно-съдов риск при пациенти с преживян миокарден инфаркт
» Оценка на качеството на живот, свързано със здравето на пациенти с ИБС
» Клинични проучвания с IQOS

Увод – Кой е отговорен за лошата профилактика?

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Главен редактор

Попадна ми книга, публикувана и на български преди повече от 10 години. Тя е написана от американски лекар – д-р Малкълм Кендрик, и е със заглавие
„Голямата измама с холестерола“.
В анотацията към българското издание се казва, че „Кендрик разобличава могъщата фармацевтична индустрия и лековерните представители на медицинската професия, които увековечават налудничавите понятия „добър“ и „лош“ холестерол и нивата му, за да убедят милиони хора да харчат милиарди за статини, създавайки атмосфера на стрес и тревожност – истинската причина за фаталните сърдечно-съдови болести“. В допълнение се твърди, че „с яснота и остроумие (книгата) развенчава погрешните ни допускания за същността на здравия начин на живот и хранене. Тя е безценна за всеки, който вярва, че има чудодейно лекарство против сърдечно-съдовите болести, както и призив към здравия разум и внимание към разбирането на процесите в тялото“.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Демографски, професионален и социален профил на общността на ОПЛ в България (по данни от национално представително извадково проучване)

Автор: Д-р Христо Димитров1, д-р Невена Иванова1, доц. Любомир Киров2
Болница: 1Катедра по урология и обща медицина, МУ, Пловдив
2Медицински факултет, СУ „Св. Климент Охридски“

Общопрактикуващите лекари са най-голямата професионална група в България, създадена със старта на здравната реформа през 2000 г. Официалните статистически данни на НСИ1, 4, МЗ и НЗОК не предоставят пълна картина на тази професионална общност, а такава информация е необходима за очертаване на проблемите в нея и за набелязване на възможните подходи за тяхното решаване. Настоящото проучване има за цел да предостави актуални данни за възрастовата, професионалната и социалната структура на тези лекари.
Данните за ОПЛ са представени по следните характеристики: пол, възраст, семейно положение, общ професионален стаж, стаж като ОПЛ, придобита специалност, местоживеене, вид и разположение на практиката и брой обслужвани населени места, по начин на обслужване на пациентите извън обявения график, по брой обслужвани пациенти, по признак работа в населени места, определени като неблагоприятни.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Извънофисно измерване на артериалното налягане

Автор: Д-р Любомир Бауренски, д-р Илиана Петрова
Болница: Национална кардиологична болница, София

Диагнозата на артериалната хипертония (АХ) и проследяването на антихипертензивната терапия обичайно се извършват чрез измерване на стойностите на артериалното налягане (АН) в лекарски офис (т.нар. офисно или клинично АН). Измерването на офисното артериално налягане (OAН) играе основна роля в клиничната практика и е „златен стандарт“, на който се основава хипертензиологията, но въпреки това този метод има някои важни недостатъци. Измерванията, направени от лекаря, могат да бъдат недостатъчно точни поради недобра техника (случайна грешка при случайните измервания), рядко са повече от две при един преглед, не се оценява добре колко голям е вариабилитетът на АН, често са нерепрезентативни (систематична грешка, свързана с евентуална тревожна реакция по време на процедурата на измерване, известна като „ефект на бялата престилка“). Еднократното измерване на ОАН често не дава представа за АН на пациента в ежедневието извън лекарския кабинет. Всичко това може да доведе до възможност за неадекватна и подвеждаща оценка на истинското налягане на пациента, както и до недостатъчно точна оценка на цялостния сърдечно-съдов (СС) риск.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Антихипертензивна терапия. Сравнение на различни класове антихипертензивни медикаменти (част 3)

Автор: Проф. Борислав Георгиев, д-р Вера Байчева, д-р Елена Костова
Болница: Национална кардиологична болница

По отношение на понижението на риска от инсулт диуретиците са по-ефективни не само спрямо плацебо, но и спрямо блокерите на РААС. Бета-блокерите превъзхождат плацебо, но не превъзхождат калциевите антагонисти, блокерите на РААС и всички медикаментозни класове, взети заедно. Калциевите антагонисти превъзхождат не само плацебо, но и всички медикаментозни класове, взети заедно. АРБ превъзхождат плацебо и бета-блокерите. Блокерите на РААС превъзхождат плацебо и бета-блокерите, но не и диуретиците и калциевите антагонисти.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Сърдечно-съдов риск при ревматологични заболявания

Автор: Д-р Емилия Мишева
Болница: Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Медицински университет, Пловдив

Сърдечно-съдовият риск е основен предиктор за лошата прогноза при системните ревматологични заболявания1. Той може да се изяви преди, по време на откриване на заболяването или след поставяне на диагнозата. Често в клиничната практика сърдечно-съдовите усложнения предхождат системните автоимунни заболявания. Това означава, че пациентът с оплаквания от опорно-двигателния апарат може да посети кардиолог, а впоследствие да бъде насочен към ортопед или ревматолог. Развитието на сърдечно-съдови заболявания включва генетични, придобити и променливи риска фактори (табл. 1). Тази област е интердисциплинарна и с нея се занимават различни специалисти – кардиолози, ревматолози, ендо­кринолози, интернисти, невролози, рентгенолози, физиотерапевти, акушер-гинеколози, анестезиолози и общопрактикуващи лекари. Може би поради тази причина патологията, свързана с повишения сърдечно-съдов риск при ревматологичните заболявания, остава област, недостатъчно детайлно изяснена от всички медицински страни.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Антикоагулация при хронични бъбречни заболявания

Автор: Доц. Атанас Кундурджиев1, д-р Рада Ганчева2
Болница: 1УМБАЛ ,,Св. Иван Рилски“ ЕАД, Клиника по нефрология, Медицински университет, София
2УМБАЛ ,,Св. Иван Рилски“ ЕАД, Клиника по ревматология, Медицински университет, София

При хронични бъбречни заболявания (ХБЗ) може да има едновременно риск от повишена съсирваемост и повишена склонност към кървене, защото:

  • Бъбреците участват във фибринолизата чрез ензима урокиназа;
  • Участват в обмяната на хепарина;
  • Чрез каликреин-кининовата система (факторите на Fletcher и Fitzgerald) се осъществява връзка между вътрешните и външните механизми на кръвосъсирването –„каликреинов мост“;
  • При бъбречно засягане с нефрозен синдром може да има загуба чрез урината на естествени антикоагуланти – антитромбин III, протеин C и протеин S;
  • При напреднала бъбречна недостатъчност намалява активността на урокиназата при свръхпродукция на фибриноген, затруднява се използването на протромбина, настъпва дисфункция на тромбоцитите и може да намалее техният брой. Настъпва дефицит на факторите VII, IX и X и се развива склонност към кървене;
  • Системни заболявания, които често ангажират бъбреците, като активният lupus eritematodes, могат да протекат с увеличаване на факторите на кръвосъсирването, а при някои пациенти се образуват антитела към такива фактори.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Продължаващ сърдечно-съдов риск при пациенти с преживян миокарден инфаркт

Автор: Д-р Елена Димитрова
Болница: Национална кардиологична болница

Исхемичната болест на сърцето (ИБС) е водеща причина за смърт в световен мащаб и честотата є непрекъснато се увеличава. За Европа, макар да се наблюдава тенденция за намаляване на смъртността от ИБС през последните 30 години, към настоящия момент на нея се падат 20% от всички смъртни случаи с големи разлики между отделните държави1, 2. По данни от различни регистри честотата на острия миокарден инфаркт с ST-елевация (STEMI) намалява, а на острия миокарден инфаркт без ST-елевация (NSTEMI) остава непроменена или се увеличава3–6. Kъм момента вътреболничната смъртност от STEMI e 4–12%, а едногодишната –
10%7–9. При NSTEMI се отчита по-ниска вътреболнична смъртност, но по-висока смъртност и по-висока честота на последващи събития при дългосрочно проследяване.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Оценка на качеството на живот, свързано със здравето на пациенти с ИБС

Автор: Д-р Емил Мушанов
Болница: Катедра по урология и обща медицина, МФ, МУ, Пловдив

Характерно за демографските процеси в индустриализираните страни е увеличаването на продължителността на живота и последващото застаряване на населението. Общо предизвикателство за обществото и здравните системи е не просто да се добавят години към живота, а качество към годините. Пациентите в напреднала и старческа възраст страдат от поне 3 незаразни хронични заболявания (полиморбидност), което неминуемо се отразява върху качеството им на живот. Здравният статус на населението най-често се определя с помощта на показатели като заболеваемост и смъртност, рискови фактори, брой посещения при специалист, брой посещения при ОПЛ, брой хоспитализации и др. Всички тези индикатори не дават представа за качеството на живот на пациента, тъй като не отчитат благосъстоянието на индивида и влиянието на болестта или лечението върху неговото ежедневно функциониране. Оценката на качеството на живот, свързано със здравето на пациента, може да е от полза за определяне на тежестта на състоянието и свързаната с него недееспособност.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Клинични проучвания с IQOS

Интервюто е изготвено от „Филип Морис Интернешънъл“

Д-р Патрик Пикавет е директор „Научни и медицински въпроси“ във „Филип Морис Интернешънъл“. Той ръководи екипа, който отговаря за изготвянето и изпълнението на научни и медицински стратегии, свързани с продуктите с намален риск (ПНР). Преди това д-р Пикавет е ръководил програмата за разработване на клинични проучвания за ПНР на „Филип Морис Интернешънъл“.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.