Main menu
Second Menu

Наука Ендокринология 2/2018

NЕ1_korici_


» Увод
» Специфични диагностични маркери за инфекция при диабетно стъпало
» Спешни състояния при пациенти с феохромоцитом
» Ендокринни нарушения и сърдечно-съдова болест. Хипофизни и надбъбречни хормони и сърдечно-съдова болест
» Международен консенсус относно продължително глюкозно мониториране

Увод

Автор: Проф. Цветалина Танкова, Гл. редактор

През юни 2018 г. в града, център на увеселителните паркове и атракции – Орландо, САЩ, се проведе 78-та годишна среща на Американската диабетна асоциация. Колеги от нашата страна имаха възможност да посетят този интересен научен форум с над 13 000 участници, здравни специалис­ти от цял свят, ангажирани с проблемите на захарния диабет. Научната програма бе изключително наситена, започвайки сутрин в 5.30 ч. и приключвайки вечер в 22.00 ч.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Специфични диагностични маркери за инфекция при диабетно стъпало

Автор: Д-р Ани Тодорова, проф. Цветалина Танкова
Болница: Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет, София

Диабетното стъпало е едно от най-тежките и инвалидизиращи усложнения на захарния диабет. В развитите страни диабетът е най-честата причина за нетравматична ампутация. Годишната честота на новопоявили се улцерации сред пациентите със захарен диабет е около 2%. Основната причина за неблагоприятен изход и ампутация при диабетното съпало са инфекциите.
При захарен диабет съществуват редица допълнителни патофизиологични механизми, които обуславят по-високата честота на инфекциите, включително и на стъпалото. Клиничната диагноза продължава да се основава на наличието на класическите локални признаци на възпаление. Системен отговор, изразена левкоцитоза или тежки метаболитни отклонения са рядкост, което затруднява навременната диагноза и налага търсенето на нови, по-надеждни лабораторни показатели, които да се използват в клиничната практика. Големи надежди се възлагат на новите диагностични и предиктивни маркери като прокалцитонин и цитокини, които налагат провеждането на по-детайлни проучвания.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Спешни състояния при пациенти с феохромоцитом

Автор: Атанаска Еленкова
Болница: Клиничен център по eндокринология и геронтология, Медицински университет, София

Феохромоцитомът е рядък невроендокринен тумор, който с основание е наречен „великия имитатор“ в ендокринологичната практика. Артериалната хипертония е водещ симптом при 90% от болните, но пациентите често имат атипична клинична изява, която забавя диагнозата и създава предпоставки за различни усложнения. На преден план са сърдечно-съдовите инциденти: тежки хипертонични кризи, стенокардия, остър миокарден инфаркт, ритъмни и проводни нарушения. Белодробният оток е често усложнение и може да бъде кардиогенен или некардиогенен. Неврологичната спешност включва хеморагичен мозъчен инсулт, субарахноидален кръвоизлив или гърчове. От гастроинтестиналните спешни състояния особено внимание заслужават чревната исхемия от вазоконстрикция на мезентериалните артерии, паралитичният илеус, придобитият мегаколон и изключително рядката спонтанна руптура на феохромоцитом.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Ендокринни нарушения и сърдечно-съдова болест Хипофизни и надбъбречни хормони и сърдечно-съдова болест

Автор: Проф. Борислав Георгиев, д-р Вера Байчева, д-р Иван Иванов
Болница: Национална кардиологична болница, София

Хормоните на ендокринната система са тясно свързани с функцията на сърдечно-съдовата система. Болшинството ендокринни заболявания повлияват или индуцират сърдечно-съдови заболявания. Болшинството ендокринни заболявания могат да са причина за появата на вторични хипертонии, кардиомиопатии или съдови промени. Хипофизните хормони повлияват камерната функция и хемодинамиката, могат да индуцират ритъмно-проводна патология. В настоящата статия разглеждаме някои чести сърдечно-съдови увреждания, съпътстващи ендокринни заболявания, свързани с промени в хипофизните или надбъбречните хормони.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Международен консенсус относно продължителното глюкозно мониториране

Измерването на нивото на гликирания хемоглобин (HbA1c) е традиционен метод за оценка на гликемичния контрол. То обаче не отразява промените в нивото на глюкозата в рамките на деня и между отделните дни, които могат да доведат до остри инциденти (като хипогликемия) или до постпрандиална хипергликемия, които са свързани с микро- и макросъдови усложнения. Продължителното глюкозно мониториране (ПГМ) в реално време (РНПГ) или интермитентно (ИНПГ) може да разреши много от ограниченията на самото изследване на HbA1c и самостоятелното измерване на глюкозата. Необходимо е и уточняване на критериите, по които да се препоръчва метод за проследяване на глюкозното ниво на пациентите с диабет, както и изработване на методология за оптимално използване на информацията, която те осигуряват. През февруари 2017 г. Конгресът по високи технологии и терапия на диабета (Advanced Technologies & Treatments for Diabetes, ATTD) излъчи работна група от лекари, изследователи и пациенти с диабет, които са експерти в областта на НПГ, за да работят по тези въпроси. В тази публикация са представени препоръките на ATTD и съвременните схващания за влиянието на НПГ върху прогнозата.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.