Main menu
Second Menu

Наука Ендокринология 4/2018

NЕ1_korici_


» Увод
» Дапаглифлозин е ефективен в понижението на честотата на хоспитализациите за сърдечна недостатъчност при пациентите с диабет: DECLARE-TIMI 58
» Препоръки за хранене и хранителни предизвикателства при пациенти със захарен диабет тип 1
» Комбинaция от SGLT2-инхибитори и инсулин – трябва ли по-често да мислим за този подход при пациенти със захарен диабет тип 2?
» Артериална ригидност, калцификация на кръвоносните съдове и диабет (част 1)
» Инхибиторите на PCSK9 в лечението на дислипидемиите

Увод

Автор: Проф. Цветалина Танкова, Гл. редактор

На 5 октомври 2018 г. по време на Годишната среща на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD) в гр. Берлин, Германия, с над 15 500 участници, бяха официално представени и публикувани „Препоръки за контрол на хипергликемията при захарен диабет тип 2“. Те са разработени от 10 водещи експерти от двете организации, които са актуализирали препоръките от 2015 г., като са използвали натрупаните през последните години доказателства от проучванията за оценка на сърдечно-съдовата безопасност на медикаментите за лечение на захарен диабет тип 2. Подчертана е изключителната важност на персонализирания подход, базиран на характеристиките и съпътстващите заболявания на пациента.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Дапаглифлозин е ефективен в понижението на честотата на хоспитализациите за сърдечна недостатъчност при пациентите с диабет: DECLARE-TIMI 58

Автор: Иван Батаклиев
Кореспондент на „Арбилис“ на годишния конгрес на Американската сърдечна асоциация, Чикаго, 2018

Проучването DECLARE-TIMI 58, публикувано в New England Journal of Medicine и представено на научните сесии на Американската сърдечна асоциация 2018, показа, че при пациентите с диабет тип 2, които са с повишен риск за атеросклеротична сърдечно-съдова болест, терапия­та с дапаглифлозин е сходна по ефективност с плацебо по отношение на редукцията на сериозните сърдечно-съдови инциденти, но е свързана с редукция на сърдечно-съдовата смъртност и хоспитализациите за сърдечна недостатъчност.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Препоръки за хранене и хранителни предизвикателства при пациенти със захарен диабет тип 1

Автор: Д-р Боряна Георгиева1, доц. Ружа Панчева1, доц. Наталия Ушева2, доц. Соня Галчева3, проф. Йото Йотов4, доц. Яна Бочева5,
проф. Боян Балев6, проф. Виолета Йотова3

Болница: 1Катедра по хигиена и епидемиология, ФОЗ, Медицински университет, Варна
2Катедра по социална медицина и организация на здравеопазването, ФОЗ, Медицински университет, Варна
3Катедра по педиатрия, ФМ, Медицински университет, Варна
4Първа катедра по вътрешни болести, ФМ, Медицински университет, Варна
5Катедра по обща медицина и клинична лаборатория, УС по клинична лаборатория, ФМ, Медицински университет, Варна
6Катедра по образна диагностика и лъчетерапия, ФМ, Медицински университет, Варна

Тип 1 захарният диабет (тип 1 ЗД) е комплексно автоимунно заболяване, дължащо се на загуба на инсулиносекретиращите бета-клетки на панкреаса у генетично предразположени индивиди, което води до дефицит на инсулин и до хипергликемия. Целта на настоящия съвременен обзор е обобщение на настоящите препоръки за хранене при тип 1 захарен диабет. Лечебното хранене, заедно със задължителното инсулинолечение, има важно значение за добрия контрол на заболяването и за забавяне/предотвратяване на появата на усложнения. Акцентът се поставя върху моделите за здравословно хранене, съдържащи храни с висока биологична стойност, и се обръща по-малко внимание на специфичните хранителни вещества. Съвременните наблюдения показват, че освен правилното съотношение между въглехидратните единици и инсулина, особености в съчетанието на макронутриенти – мазнини и протеини, влияят на гликемичния контрол. Калкулирането на инсулиновите нужди не е механичен процес, а изисква обучение на пациента и семейството.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Комбинaция от SGLT2-инхибитори и инсулин – трябва ли по-често да мислим за този подход при пациенти със захарен диабет тип 2?

Автор: Проф. д-р Ивона Даскалова, д-р Цветелина Тотомирова, д-р Мила Арнаудова
Болница: Клиника по ендокринология и болести на обмяната, Военномедицинска академия, София

След започване на инсулинолечението препоръките за това как да се използват в добавкa пероралните средства са сравнително ограничени. SGLT2-инхибиторите могат да подобрят инсулиновата чувствителност и по този начин да улеснят инсулиновото действие. Това поражда големия интерес към потенциалните ползи от SGLT2-инхибиторите в допълнение към инсулиновото лечение. Проведените собствени наблюдения в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната, ВМА, потвърдиха клиничното значение на добавянето на dapagliflozin към инсулиновата терапия без това да е свързано със значимо увеличаване на нежеланите събития. Посочената комбинация, освен подобрение на гликемичния контрол, води и до редукция на телесното тегло и на общата прилагана доза инсулин (в групата на интензифицирана терапия).

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Артериална ригидност, калцификация на кръвоносните съдове и диабет (част 1)

Автор: Проф. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Артериалната ригидност е нов рисков фактор за сърдечно-съдова болест и се дължи на функционални и структурни промени на артериите. Повишената артериална ригидност има негативен ефект върху сърцето, тъй като е необходимо по-голямо усилие на миокарда да преодолее повишението на следнатоварването. Наличните понастоящем данни за механизмите, по които се развива артериалната ригидност, са ограничени. Артериалната ригидност се развива в резултат на комплексно взаимодействие между структурни, функционални и сигнални механизми. Тези механизми са потенциален обект на терапевтичните интервенции.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Инхибиторите на PCSK9 в лечението на дислипидемиите

Автор: Проф. Борислав Георгиев, д-р Атанас Генов, д-р Вера Байчева
Болница: Национална кардиологична болница

Дислипидемията е добре проучен рисков фактор за развитието на сърдечно-съдова болест. Постигането на прицелните стойности на липидите е рядко и в ежедневната практика, и в клиничните проучвания дори при пациенти с много висок риск, при които нивото на LDL-холестерола трябва да бъде понижено по-агресивно, напр. при пациентите с фамилна хиперхолестеролемия. LDL-холестеролът е терапевтична цел на много подходи за подобряване на прогнозата при пациентите с висок риск за развитие на сърдечно-съдова болест. Най-значимият напредък в клиничната кардиология и липидология през последното десетилетие е разработването на моноклонални антитела срещу пропротеин-конвертазата субтилизин/кексин тип 9 (PCSK9). От появата на статините преди 30 години в клиничните среди не е имало толкова голяма надежда за ефективна терапия на дислипидемиите и за редукция на остатъчния сърдечно-съдов риск. Настоящият обзор анализира основните познания за механизмите на PCSK9-инхибиторите.

Това съдържание е видимо само за членове на сайта.

Comments are closed.

Възстановяване на паролата
Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.