Увод

Автор: Проф. Цветалина Танкова, Гл. редактор

През месец юни 2019 г. в Сан Франциско, САЩ, се проведе 79-а Годишна среща на Американската диабетна асоциация.
И отново добри новини за хората със захарен диабет. Предста­вени бяха резултатите от проучването REWIND (Researching cardiovascular Events with a Weekly INcretin in Diabetes). Това е голямо проучване за оценка на сърдечно-съдовата безопасност на един от GLP-1-рецепторните агонисти –
дулаглутид, прилаган веднъж седмично. Приключилите преди това 5 проучвания с представители на GLP-1-рецепторните агонисти дават различни резултати, като в три от тях е установено снижение на сърдечно-съдовите събития при пациенти със захарен диабет тип 2 и много висок сърдечно-съдов риск, поради което дан­ните от REWIND се очакват с голям интерес.

This content is for members only.

Изследване на стероиден профил в серум и урина с течна хроматография-масспектрометрия (LC-MS) – метод за откриване на субклиничните форми на синдром на Кушинг при пациенти с надбъбречни инциденталоми

Автор: Д-р Анелия Нанкова, доц. Атанаска Еленкова, проф. Сабина Захариева
Болница: УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, Катедра по ендокринология, Медицински факултет, Медицински университет, София

Субклиничният хиперкортизолизъм (СХ) е патологично състояние, което се характеризира с биохимични и хормонални данни за хиперкортизолизъм при липса на клинични симптоми, характерни за класическия синдром на Кушинг. Установява се, че при част от пациентите с надбъбречни инциденталоми без клинични прояви, насочващи към определена патология, в действителност е налице слабо изразена свръхпродукция на стероидни хормони (в частност на кортизол). С навлизането в практиката на нови прецизни методи за изследване на стероиден профил в серум и урина откриваемостта на субклиничните форми на надбъбречните заболявания, които биха могли да бъдат пропуснати при използване на стандартните, наложени в практиката диагностични тестове, значително нараства. Използването на разширен стероиден профил чрез течна хроматография-масспектрометрия (liquid chromatography – mass spectrometry, LC-MS) в диагностичния план на пациентите с надбъбречни инциденталоми безспорно има редица предимства, които го превръщат в надежден метод за по-прецизно диагностично и терапевтично поведение.

This content is for members only.

Регулация на апетита и контрол на телесното тегло след бариатрична хирургия

Автор: Д-р Десимира Миронова1, д-р Константин Гроздев2, доц. Теодора Ханджиева-Дърленска1
Болница: 1Катедра по фармакология и токсикология, Медицински факултет, Медицински университет, София
2Катедра по хирургия, Медицински факултет, Медицински университет, София

Бариатричната хирургия е един от основните и ефективни методи за лечение на затлъстяването и придружаващите го метаболитните нарушения. Все още не са установени метаболитните промени, чрез които се пос­тигат благоприятните ефекти. Едни от причините, водещи до редукция на телесното тегло след този вид хирургия, са свързани с промяна в избора на храната, вкусовите функции, хедоничната оценка, мотивацията и самоконтрола в следоперативния период. Бариатричната хирургия е успешен метод за лечение при пациенти със захарен диабет тип 2 и високостепенно затлъстяване. Остава ненапълно изяснен и точният механизъм, по който се подобряват глюкозният метаболизъм и инсулиновата чувствителност. Целта на настоящата статия е да се направи литературен обзор на промените в регулацията на апетита след бариатрична хирургия.

This content is for members only.

Еректилна дисфункция и исхемична болест на сърцето – обща патогенеза и различна терапия (част 1)

Автор: Проф. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Еректилната дисфункция засяга повече от половината от мъжете над 60-годишна възраст. Тя е предимно съдово нарушение, което се дължи на ендотелна дисфункция. При пациентите с еректилна дисфункция се наблюдават множество съпътстващи рискови фактори като диабет, хипертония, тютюнопушене, затлъстяване и хиперлипидемия, чието коригиране може да предотврати появата на еректилната дисфункция. Еректилната дисфункция със съдова генеза може да бъде ранен предиктор за коронарна болест на сърцето. Инхибиторите на фосфодиестераза 5 са безопасни и ефективни медикаменти при пациенти с еректилна дисфункция и коронарна болест на сърцето и хипертония.

This content is for members only.

Лабораторни биомаркери за оценка на сърдечно-съдовия риск при пациенти с тип 1 захарен диабет

Автор: Д-р Гергана Попчева1, доц. Яна Бочева1, проф. Виолета Йотова2, доц. Соня Галчева 2, проф. Йото Йотов3, проф. Боян Балев4, доц. Мила Бояджиева5, доц. Наталия Ушева6, доц. Ружа Панчева7
Болница: 1 Катедра по обща медицина и клинична лаборатория, ФМ, Медицински университет, Варна
2 Катедра по педиатрия, ФМ, Медицински университет, Варна
3 Първа катедра по вътрешни болести, ФМ, Медицински университет, Варна
4 Катедра по образна диагностика, ФМ, Медицински университет, Варна
5 Втора катедра по вътрешни болести, ФМ, Медицински университет, Варна
6 Катедра „Социална медицина и организация на здравеопазването“, ФОЗ,
Медицински университет, Варна
7 Катедра „Хигиена и епидемиология“, ФОЗ, Медицински университет, Варна

Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) са основна причина за смъртност при тип 1 захарен диабет (Т1ЗД). Управлението на рисковите фактори за развитие на ССЗ при пациенти с Т1ЗД се основава на доказателства, предимно екстраполирани от проучвания за Т2ЗД. Хипергликемията, водеща до индуциране на оксидативен стрес, се счита за ключов патофизиологичен механизъм за развитие на микро- и макроваскуларни усложнения. Свързаните с нея биохимични процеси директно увреждат ендотелната функция, а също така индиректно повлияват на функцията на ендотелните клетки чрез синтез на растежни фактори, цитокини и вазоактивни медиатори в другите клетки. Въпреки това епидемиологичната връзка между гликемията и ССЗ не е напълно изяснена. Целта на настоящия обзор е систематичен анализ на потенциални лабораторни биомаркери за оценка на сърдечно-съдовия риск при пациенти с Т1ЗД, като особено внимание обърнахме на асиметричния диметиларгинин (ADMA), на адипонектина (ADPN) и остеопротегерина (OPG) като такива. Наличните литературни данни предполагат значителна тежест на ССЗ при пациенти с Т1ЗД и лошо управление на рисковите фактори. Това се основава на лошата доказателствена база за терапевтично управление на риска от ССЗ при пациенти с Т1ЗД. Обсъдиха се клиничните последици от епидемиологичните и патофизиологичните аспекти на връзката между Т1ЗД и ССЗ. Прегледахме наличната литература като отбелязахме области, в които липсва достатъчно яснота. Все повече клинични проучвания удостоверяват възможностите на новите класове лабораторни биомаркери, които характеризират сърдечно-съдовите промени при пациенти с Т1ЗД.

This content is for members only.

DECLARE-TIMI – проучване за оценка на сърдечно-съдовата безопасност на дапаглифлозин

Автор: Проф. Цветалина Танкова
Болница: Клиника по диабетология, Катедра по ендокринология, Медицински университет, София

От 2008 г. Агенцията по храните и лекарствата в САЩ (FDA) изисква за всеки нов медикамент за лечение на захарен диабет тип 2 да се докаже сърдечно-съдова безопасност и да се изключи неприемливо увеличаване на сърдечно-съдовия риск. Обръща се внимание специално на сърдечно-съдовата безопасност, тъй като се има предвид значимо повишеният риск от сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност при захарен диабет. Препоръките на FDA са последвани от сходни изисквания на Европейската агенция за лекарства (EMA). Сърдечно-съдовата безопасност на SGLT2-инхибиторите се анализира в общо 9 проучвания, включващи 62 378 пациенти със захарен диабет тип 2. Два от представителите на SGLT2-инхибиторите са показали благоприятни сърдечно-съдови ефекти –
снижение на големите сърдечно-съдови събития, както и снижение на риска от хоспитализации за сърдечна недостатъчност предимно при пациенти със захарен диабет тип 2 и установено атеросклеротично сърдечно-съдово заболяване; наблюдавано е също забавяне на прогресията на бъбречно заболяване. Проучването DECLARE–TIMI 58 (The Dapagliflozin Effect on Cardiovascular Events–Thrombolysis in Myocardial Infarction 58) оценява ефектите на дапаглифлозин върху сърдечно-съдови и бъбречни крайни цели при широка популация от пациенти както с установено атеросклеротично сърдечно-съдово заболване, така и само с наличие на сърдечно-съдови рискови фактори. Наблюдавана е значимо по-ниска честота на сърдечно-съдовата смърт или хоспитализации за сърдечна недостатъчност спрямо плацебо (HR 0.83; 95% CI 0.73–0.95; p=0.005) както в групата пациенти с установено сърдечно-съдово заболяване, така и в групата с рискови фактори.

This content is for members only.