Наука Ендокринология 2/2019
» Увод » Изследване на стероиден профил в серум и урина с течна хроматография-масспектрометрия (LC-MS) – метод за откриване на субклиничните форми на синдром на Кушинг при пациенти с надбъбречни инциденталоми » Регулация на апетита и контрол на телесното тегло след бариатрична хирургия » Еректилна дисфункция и исхемична болест на сърцето – обща патогенеза и различна терапия (част 1) » Лабораторни биомаркери за оценка на сърдечно-съдовия риск при пациенти с тип 1 захарен диабет » DECLARE-TIMI – проучване за оценка на сърдечно-съдовата безопасност на дапаглифлозин |
Увод
Автор: Проф. Цветалина Танкова, Гл. редактор
През месец юни 2019 г. в Сан Франциско, САЩ, се проведе 79-а Годишна среща на Американската диабетна асоциация.
И отново добри новини за хората със захарен диабет. Представени бяха резултатите от проучването REWIND (Researching cardiovascular Events with a Weekly INcretin in Diabetes). Това е голямо проучване за оценка на сърдечно-съдовата безопасност на един от GLP-1-рецепторните агонисти –
дулаглутид, прилаган веднъж седмично. Приключилите преди това 5 проучвания с представители на GLP-1-рецепторните агонисти дават различни резултати, като в три от тях е установено снижение на сърдечно-съдовите събития при пациенти със захарен диабет тип 2 и много висок сърдечно-съдов риск, поради което данните от REWIND се очакват с голям интерес.
This content is for members only.
Изследване на стероиден профил в серум и урина с течна хроматография-масспектрометрия (LC-MS) – метод за откриване на субклиничните форми на синдром на Кушинг при пациенти с надбъбречни инциденталоми
Автор: Д-р Анелия Нанкова, доц. Атанаска Еленкова, проф. Сабина Захариева
Болница: УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, Катедра по ендокринология, Медицински факултет, Медицински университет, София
Субклиничният хиперкортизолизъм (СХ) е патологично състояние, което се характеризира с биохимични и хормонални данни за хиперкортизолизъм при липса на клинични симптоми, характерни за класическия синдром на Кушинг. Установява се, че при част от пациентите с надбъбречни инциденталоми без клинични прояви, насочващи към определена патология, в действителност е налице слабо изразена свръхпродукция на стероидни хормони (в частност на кортизол). С навлизането в практиката на нови прецизни методи за изследване на стероиден профил в серум и урина откриваемостта на субклиничните форми на надбъбречните заболявания, които биха могли да бъдат пропуснати при използване на стандартните, наложени в практиката диагностични тестове, значително нараства. Използването на разширен стероиден профил чрез течна хроматография-масспектрометрия (liquid chromatography – mass spectrometry, LC-MS) в диагностичния план на пациентите с надбъбречни инциденталоми безспорно има редица предимства, които го превръщат в надежден метод за по-прецизно диагностично и терапевтично поведение.
This content is for members only.
Регулация на апетита и контрол на телесното тегло след бариатрична хирургия
Автор: Д-р Десимира Миронова1, д-р Константин Гроздев2, доц. Теодора Ханджиева-Дърленска1
Болница: 1Катедра по фармакология и токсикология, Медицински факултет, Медицински университет, София
2Катедра по хирургия, Медицински факултет, Медицински университет, София
Бариатричната хирургия е един от основните и ефективни методи за лечение на затлъстяването и придружаващите го метаболитните нарушения. Все още не са установени метаболитните промени, чрез които се постигат благоприятните ефекти. Едни от причините, водещи до редукция на телесното тегло след този вид хирургия, са свързани с промяна в избора на храната, вкусовите функции, хедоничната оценка, мотивацията и самоконтрола в следоперативния период. Бариатричната хирургия е успешен метод за лечение при пациенти със захарен диабет тип 2 и високостепенно затлъстяване. Остава ненапълно изяснен и точният механизъм, по който се подобряват глюкозният метаболизъм и инсулиновата чувствителност. Целта на настоящата статия е да се направи литературен обзор на промените в регулацията на апетита след бариатрична хирургия.
This content is for members only.
Еректилна дисфункция и исхемична болест на сърцето – обща патогенеза и различна терапия (част 1)
Автор: Проф. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница
Еректилната дисфункция засяга повече от половината от мъжете над 60-годишна възраст. Тя е предимно съдово нарушение, което се дължи на ендотелна дисфункция. При пациентите с еректилна дисфункция се наблюдават множество съпътстващи рискови фактори като диабет, хипертония, тютюнопушене, затлъстяване и хиперлипидемия, чието коригиране може да предотврати появата на еректилната дисфункция. Еректилната дисфункция със съдова генеза може да бъде ранен предиктор за коронарна болест на сърцето. Инхибиторите на фосфодиестераза 5 са безопасни и ефективни медикаменти при пациенти с еректилна дисфункция и коронарна болест на сърцето и хипертония.
This content is for members only.
Лабораторни биомаркери за оценка на сърдечно-съдовия риск при пациенти с тип 1 захарен диабет
Автор: Д-р Гергана Попчева1, доц. Яна Бочева1, проф. Виолета Йотова2, доц. Соня Галчева 2, проф. Йото Йотов3, проф. Боян Балев4, доц. Мила Бояджиева5, доц. Наталия Ушева6, доц. Ружа Панчева7
Болница: 1 Катедра по обща медицина и клинична лаборатория, ФМ, Медицински университет, Варна
2 Катедра по педиатрия, ФМ, Медицински университет, Варна
3 Първа катедра по вътрешни болести, ФМ, Медицински университет, Варна
4 Катедра по образна диагностика, ФМ, Медицински университет, Варна
5 Втора катедра по вътрешни болести, ФМ, Медицински университет, Варна
6 Катедра „Социална медицина и организация на здравеопазването“, ФОЗ,
Медицински университет, Варна
7 Катедра „Хигиена и епидемиология“, ФОЗ, Медицински университет, Варна
Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) са основна причина за смъртност при тип 1 захарен диабет (Т1ЗД). Управлението на рисковите фактори за развитие на ССЗ при пациенти с Т1ЗД се основава на доказателства, предимно екстраполирани от проучвания за Т2ЗД. Хипергликемията, водеща до индуциране на оксидативен стрес, се счита за ключов патофизиологичен механизъм за развитие на микро- и макроваскуларни усложнения. Свързаните с нея биохимични процеси директно увреждат ендотелната функция, а също така индиректно повлияват на функцията на ендотелните клетки чрез синтез на растежни фактори, цитокини и вазоактивни медиатори в другите клетки. Въпреки това епидемиологичната връзка между гликемията и ССЗ не е напълно изяснена. Целта на настоящия обзор е систематичен анализ на потенциални лабораторни биомаркери за оценка на сърдечно-съдовия риск при пациенти с Т1ЗД, като особено внимание обърнахме на асиметричния диметиларгинин (ADMA), на адипонектина (ADPN) и остеопротегерина (OPG) като такива. Наличните литературни данни предполагат значителна тежест на ССЗ при пациенти с Т1ЗД и лошо управление на рисковите фактори. Това се основава на лошата доказателствена база за терапевтично управление на риска от ССЗ при пациенти с Т1ЗД. Обсъдиха се клиничните последици от епидемиологичните и патофизиологичните аспекти на връзката между Т1ЗД и ССЗ. Прегледахме наличната литература като отбелязахме области, в които липсва достатъчно яснота. Все повече клинични проучвания удостоверяват възможностите на новите класове лабораторни биомаркери, които характеризират сърдечно-съдовите промени при пациенти с Т1ЗД.
This content is for members only.
DECLARE-TIMI – проучване за оценка на сърдечно-съдовата безопасност на дапаглифлозин
Автор: Проф. Цветалина Танкова
Болница: Клиника по диабетология, Катедра по ендокринология, Медицински университет, София
От 2008 г. Агенцията по храните и лекарствата в САЩ (FDA) изисква за всеки нов медикамент за лечение на захарен диабет тип 2 да се докаже сърдечно-съдова безопасност и да се изключи неприемливо увеличаване на сърдечно-съдовия риск. Обръща се внимание специално на сърдечно-съдовата безопасност, тъй като се има предвид значимо повишеният риск от сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност при захарен диабет. Препоръките на FDA са последвани от сходни изисквания на Европейската агенция за лекарства (EMA). Сърдечно-съдовата безопасност на SGLT2-инхибиторите се анализира в общо 9 проучвания, включващи 62 378 пациенти със захарен диабет тип 2. Два от представителите на SGLT2-инхибиторите са показали благоприятни сърдечно-съдови ефекти –
снижение на големите сърдечно-съдови събития, както и снижение на риска от хоспитализации за сърдечна недостатъчност предимно при пациенти със захарен диабет тип 2 и установено атеросклеротично сърдечно-съдово заболяване; наблюдавано е също забавяне на прогресията на бъбречно заболяване. Проучването DECLARE–TIMI 58 (The Dapagliflozin Effect on Cardiovascular Events–Thrombolysis in Myocardial Infarction 58) оценява ефектите на дапаглифлозин върху сърдечно-съдови и бъбречни крайни цели при широка популация от пациенти както с установено атеросклеротично сърдечно-съдово заболване, така и само с наличие на сърдечно-съдови рискови фактори. Наблюдавана е значимо по-ниска честота на сърдечно-съдовата смърт или хоспитализации за сърдечна недостатъчност спрямо плацебо (HR 0.83; 95% CI 0.73–0.95; p=0.005) както в групата пациенти с установено сърдечно-съдово заболяване, така и в групата с рискови фактори.
Comments are closed.