Main menu
Second Menu

Наука Ендокринология 1/2020

NЕ1_korici_


» Увод
» Ренин-ангиотензин-алдостероновата и брадикининовата система и COVID-19
» Предимства на лечението на захарен диабет тип 1 с постоянна подкожна инсулинова инфузия
» Захарен диабет и оперативно лечение – оценка и периоперативен контрол на гликемията
» Хиперфилтрацията – рисков фактор за прогресия на бъбречната увреда при различни метаболитни заболявания
» Е-кадхерин – потенциален нов биомаркер за бъбречна увреда при захарен диабет (част 1)

Увод

Автор: Проф. Цветалина Танкова, Гл. редактор

На 11 март 2020 г. СЗО обяви пандемия от COVID-19 – инфекция, причинена от коронавирус SARS-CoV-2. От 13 март 2020 г. България е в извънредно положение.
COVID-19 се характеризира с много бързо разпространение – само за няколко месеца засегна повече от 210 страни, и с висока контагиозност. Неприятното е, че има способност за разпространение чрез асимптомни носители на вирус, като това се наблюдава при около половината от случаите. Тъй като няма доказано лечение, световната научна общност работи интензивно в тази посока и се надяваме скоро да имаме на разположение ефективно лечение, както и ваксина!

This content is for members only.

Ренин-ангиотензин-алдостеро­новата и брадикининовата система и COVID-19

Автор: Проф. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Ролята на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (РААС) при коронавирусната инфекция 2019 (COVID-19) се превърна в тема за дискусия. И SARS-CoV, и SARS-CoV-2 използват ACE2 за навлизане в клетките на гостоприемника. ACE2 се намира главно в устата, белите дробове, сърцето, хранопровода, бъбреците, пикочния мехур и червата и е компонент на РААС, който служи за поддържане на съдовия тонус и обема на кръвта. Установено е, че инхибирането или активирането на други компоненти на РААС директно увеличава или намалява експресията и/или активността на АСЕ2. Въпреки че тези промени в АСЕ2 са демонстрирани само при животински модели, няма доказателства, че прилагането на насочени към РААС медикаменти при хора за лечение на хипертония, диабет и други сърдечно-съдови заболявания причинява промени в експресията на ACE2. Въпреки това клиничните доказателства предполагат, че експресията на АСЕ2 може да предпази от респираторен дистрес, причинен от различни агенти. Представени са доказателства, които показват, че експресията на ACE2 може да медиира както положителен, така и отрицателен изход в зависимост от времето на експресия на ACE2.

This content is for members only.

Предимства на лечението на захарен диабет тип 1 с постоянна подкожна инсулинова инфузия

Автор: Д-р Полина Царкова, д-р Невена Чакърова, д-р Румяна Димова, проф. Цветалина Танкова
Болница: Катедра по ендокринология, Медицински факултет, Медицински университет, София

Захарен диабет тип 1 е автоимунно заболяване, което се характеризира с абсолютен инсулинов дефицит вследствие на бета-клетъчна деструкция. Пациентите се нуждаят от заместително лечение с инсулин, като най-близък до физиологичния профил на инсулиновата секреция е базално-болусният режим. През последните 50 години като терапевтична възможност и алтернатива на многократните дневни инсулинови инжекции (МДИ) в практиката навлезе лечението с инсулинова помпа (постоянна подкожна инсулинова инфузия – ППИИ). Проучвания показват редица предимства на лечението с ППИИ пред МДИ по отношение най-вече на глюкозната вариабилност и на честотата и тежестта на хипогликемиите, както и на стойността на гликирания хемоглобин. Някои изследвания установяват корелация между лечението с инсулинова помпа и по-ниска честота на сърдечно-съдови усложнения, както и намаляване на албуминурията при вече налична диабетна нефропатия. Установени са предимства на инсулиновите помпи в някои специални популации, каквито са бременните жени и децата и подрастващите. Навлизането на новите технологии в терапията на захарния диабет позволява подобрение в гликемичния контрол и намаляване на глюкозната вариабилност, която е независим рисков фактор за някои от усложненията на заболяването, както и осигурява по-голяма гъвкавост в ежедневието на пациентите.

This content is for members only.

Захарен диабет и оперативно лечение – оценка и периоперативен контрол на гликемията

Автор: Д-р Пламена Кабакчиева, проф. Здравко Каменов
Болница: Клиника по ендокринология, УМБАЛ „Александровска“, Катедра по вътрешни болести, Медицински университет, София

Захарният диабет е най-честото ендокринно заболяване, което съпътства хирургичните интервенции. Оперативното лечение сред диабетиците се асоциира с по-продължителен болничен престой, по-висока честота на периоперативни усложнения и смъртност и по-големи разходи за болнично лечение спрямо това при недиабетици. Добрият гликемичен контрол в периоперативния период с внимателен баланс между хипергликемия и хипогликемия е задължителен и важен за благоприятния изход от оперативната интервенция при пациентите със захарен диабет. Обзорът има за цел да анализира и систематизира литературните данни от световните консенсусни становища относно периоперативното лечение на пациенти със захарен диабет и съпътстващи хирургични проблеми. Модерният подход в периоперативното лечение на захарния диабет е необходимо да бъде съсредоточен върху: внимателна предоперативна оценка на гликемичния контрол; коректно предоперативно плануване на подходящото глюкозопонижаващо лечение преди, по време на операцията и след нея; безопасно прилагане на инсулинолечение, когато има показания за него, и всичко това при минимален риск от хипогликемии. Представени са противопоказанията за провеждане на планови операции, мениджмънтът на антидиабетната терапия в периоперативния период при отделните видове оперативни интервенции и препоръчителните прицелни нива на кръвната захар според последните консенсусни становища в областта на захарния диабет и оперативното лечение.

This content is for members only.

Хиперфилтрацията – рисков фактор за прогресия на бъбречната увреда при различни метаболитни заболявания

Автор: Д-р Лилия Стоянова
Болница: Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ „Св. Марина“, Медицински университет, Варна

Гломерулната хиперфилтрация е независим фактор, увреждащ бъбрека, който води до интрагломерулна хипертензия и ендотелна дисфункция. Статията разглежда механизмите за поява на хиперфилтрацията при захарен диабет, затлъстяване, обструктивна сънна апнея, трансфузионно зависимите анемии и бременността и ролята є за прогресията на ХБЗ.

This content is for members only.

Е-кадхерин – потенциален нов биомаркер за бъбречна увреда при захарен диабет (част 1)

Автор: Проф. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Диабетната нефропатия е основната причина за бъбречно заболяване в краен стадий. Микроалбуминурията като неинвазивен наличен диагностичен маркер няма специфичност и е с висока фалшиво-положителна честота.
Суперфамилията на кадхерините се състои от четири основни фамилии – класически, десмозомални, атипични и протокадхерини. Протеинът, който до голяма степен е отговорен за организацията и поддържането на епителните тъкани, е трансмембранният Е-кадхерин, намиращ се на повърхността на епителните клетки. Е-кадхеринът е отличителен белег на епителните клетки.
Макар първоначално да се изследва основната му роля в медиирането на междуклетъчната адхезия, влиянието му върху широк спектър от физиологични процеси подчертава фундаменталния му принос за развитието на тъканите и за нарушения при различни често срещани заболявания. Анализ потвърди прогностичната стойност на Е-кадхерина; критичното увеличение на нивото на Е-кадхерина в урината е измерено преди началото на микроалбуминурията и съответства значително на скоростта на гломерулната филтрация (eGFR). CDH1 има потенциал да служи като ранен диагностичен/прогностичен маркер за пациенти с диабет, изложени на риск от развитие на бъбречно заболяване. Освобождаването на CDH1 в урината при пациенти с диабет изглежда ранен индикатор за влошаване на функцията на бъбреците и за увреждане на епитела.

This content is for members only.

Comments are closed.

Password Reset
Please enter your e-mail address. You will receive a new password via e-mail.