Main menu
Second Menu

Наука Ендокринология 3/2020

NЕ1_korici_


» Увод
» Болест на Кушинг – актуални насоки за диагноза и лечение през призмата на реален клиничен случай
» Нови LC-MS-базирани методи за диагностика на хиперкортизолизъм
» Първичен идиопатичен хипопаратиреоидизъм със синдром на Fahr – клиничен случай
» Неалкохолна стеатозна болест и захарен диабет тип 2
» Магнезият – често подценяван или забравян йон

Увод

Автор: Проф. Цветалина Танкова, Гл. редактор

Всяка година отбелязваме Световния ден на диабета на 14 ноември – рождената дата на един от откривателите на инсулина – д-р Фредерик Бантинг. Кампанията, свързана с този ден, се ръководи от Международната диабетна федерация, и той се отбелязва ежегодно от 1991 г. насам от над 230 организации в 170 страни по света. От 2007 г. Световният ден на диабета е официален ден на ООН.

This content is for members only.

Болест на Кушинг – актуални насоки за диагноза и лечение през призмата на реален клиничен случай

Автор: Д-р Ивайла Узунова, проф. Сабина Захариева
Болница: Катедра по ендокринология, Медицински факултет, Медицински университет, София; Експертен център по редки ендокринни заболявания, София

В изложението, с помощта на реален клиничен случай, са разгледани характерните признаци и симптоми, както и най-актуалните препоръки относно диагностичния процес и терапевтичните възможности при болест­та на Кушинг (БК) – форма на хиперкортизолизъм, причинена от свръхсекреция на адренокортикотропен хормон (АКТХ) от хипофизата.
Ключови думи: болест на Кушинг, АКТХ-зависим синдром на Кушинг, диференциална диагноза, терапевтични възможности.

This content is for members only.

Нови LC-MS-базирани методи за диагностика на хиперкортизолизъм

Автор: Д-р Анелия Нанкова, доц. Атанаска Еленкова, проф. Сабина Захариева
Болница: Катедра по ендокринология, Медицински факултет, Медицински университет, София

Диагнозата на ендогенния синдром на Кушинг (СК) е предизвикателство за клинициста. Изисква извършването на множество тестове, изпълнението и интерпретацията на които са сложни, вследствие на което често диагнозата и лечението се забавят във времето. В последните години в практиката навлизат маркери, които позволяват определяне на интегралната стойност на кортизола за продължителни периоди от време. Подходящи се оказват тъкани с кератинова структура (косми, нокти), където кортизолът се отлага. Малко са изследванията върху нокти, но определянето на космения кортизол все повече намира своето място в клиничната практика. Този метод позволява ретроспективен анализ на кортизоловите нива, което го прави изключително подходящ в диагностиката на по-леките и цикличните форми на хиперкортизолизъм, където утвърдените към момента скринингови тестове се оказват недостатъчни.

This content is for members only.

Първичен идиопатичен хипопаратиреоидизъм със синдром на Fahr – клиничен случай

Автор: Д-р Павел Станчев, д-р Димитър Троев, д-р Елена Бечева, проф. Мария Орбецова
Болница: Клиника по eндокринология и болести на обмяната, УМБАЛ „Св. Георги“; Катедра по eндокринология, МФ, МУ, Пловдив

Синдромът на Fahr e рядко дегенеративно и невро-психиатрично разстройство, характеризиращо се с припадъци, екстрапирамидни и невропсихиатрични симптоми в резултат на симетрични и двустранни калцификации на палидус, путамен, нуклеус дентатус на малкия мозък и полусферичното бяло вещество в основата на черепа. Описаният случай се отнася за мъж на 56 г., хоспитализиран по спешност в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната при УМБАЛ „Св. Георги“, по повод на химична кетоацидоза при новооткрит захарен диабет. Поради наличие на когнитивни нарушения без огнищна неврологична симптоматика при пациента е проведен КАТ на главния мозък с визуализиране на масивни вкалцявания в двете малкомозъчни хемисфери, бялото мозъчно вещество паравентрикуларно, фронтално, окципитално, в корона радиата, центрум семиовале и базалните ядра. При изследване на показателите на калциево-фосфорната обмяна се установява констелация за първичен хипопаратиреоидизъм – ниски серумни нива на общ и йонизиран калций и паратхормон и високи на фосфор. Поставена е диагноза първичен идиопатичен хипопаратиреоидизъм със синдром на Fahr.

This content is for members only.

Неалкохолна стеатозна болест и захарен диабет тип 2

Автор: Д-р Вера Карамфилова, проф. Здравко Каменов
Болница: Клиника по eндокринология и болести на обмяната, УМБАЛ „Александровска“,
Катедра по вътрешни болести, Медицински университет, София

Неалкохолната стеатозна болест е най-честото хронично чернодробно заболяване в световен мащаб, което има пряка връзка със затлъстяването и метаболитния синдром. Свързва се с повишен риск за развитие на захарен диабет тип 2, който нараства с тежестта на чернодробното заболяване. От друга страна, пациентите с диабет имат по-голяма честота на неалкохолен стеатозен хепатит, фиброза и краен стадий на хроничното чернодробно заболяване. Основните патогенетични механизми включват инсулинова резистентност, дисфункция на мастната тъкан, липотоксичност, глюкотоксичност и нарушена глюкагонова секреция. Въпреки че все още няма одобрени медикаменти за лечение на неалкохолната стеатозна болест, съвременното лечение на захарния диабет тип 2 би могло да окаже благоприятен ефект и върху чернодробните нарушения.

This content is for members only.

Магнезият – често подценяван или забравян йон

Автор: Проф. Михаил Боянов1, д-р Мира Боянова2
Болница: 1Клиника по ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ „Александровска“
Катедра вътрешни болести, Медицински университет, София
2Отделение по ендокринология, Клиника по ендокринология и нефрология, Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда, София

Магнезиевият йон участва в много биологични процеси. На практика, обаче, измерването на магнезиевия йон често убягва от вниманието на клинициста.
Хипомагнезиемията е често биохимично отклонение. Основните причини за хипомагнезиемия могат да се разделят на 6 категории: понижен прием с храната, стомашно-чревни загуби, бъбречни загуби, преразпределение във вътре- / извънклетъчното пространство, прием на някои медикаменти и други. Измерването на серумните магнезиеви нива може да се допълни с измерване на уринната му екскреция. Лечението на хипомагнезиемията е заместително – венозно при тежките и симптоматични случаи, и перорално – при леките дефицити.
Хипермагнезиемията е по-рядко срещана – основно при ограничена бъбречна функция.
В заключение, необходим е клиничен рефлекс за рутинно измерване на магнезиевия йон и за стандартизирано коригиране на нивата му.

This content is for members only.

Comments are closed.

Password Reset
Please enter your e-mail address. You will receive a new password via e-mail.