Main menu
Second Menu

Наука Кардаиология 3/2020



» Увод – Още за ACE-инхибиторите и тежките форми на COVID-19
» Артериална ригидност и тип 2 захарен диабет
» Сърдечно-съдова калцификация при хронична бъбречна болест
» Честота на рестеноза след перкутанни интервенции на ствола на лявата коронарна артерия
» Ренин-ангиотензиновата система и никотинът при COVID-19 (част 1)
» Придържане към антихипертензивната терапия – основно средство за добър контрол на артериалното налягане

Увод – Още за ACE-инхибиторите и тежките форми на COVID-19

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Главен редактор

Ново американско обсервационно проучване изказва предположението, че АСЕ-инхибиторите могат да предпазват от тежко заболяване при възрастни хора с COVID-19, което предизвика провеждането на рандомизирано клинично изпитване за тестване на хипотезата.
Метаанализ на всички налични данни за употребата на АСЕ-инхибитори и на ангиотензин-рецепторни блокери (АРБ) при пациенти с COVID-19 заключи, че тези лекарства не са свързани с по-тежко заболяване и не увеличават податливостта на инфекция. Обсервационно проучване, публикувано предпечатно на 19 май и проведено от United Heath Group и от Йейлския медицински университет в САЩ, анализира данни от 10 000 пациенти от САЩ, които са положителни за COVID-19 и които са получили прескрипция за едно или повече антихипертензивни лекарства.

This content is for members only.

Артериална ригидност и тип 2 захарен диабет

Автор: Д-р Елена Маринова1, доц. Мила Бояджиева2, проф. Бранимир Каназирев3
Болница: 1Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ „Св. Марина“, МУ, Варна
2Клиника по ендокринология, УМБАЛ „Св. Марина“, МУ, Варна
3Катедра по пропедевтика на ВБ, МУ, Варна

Захарният диабет тип 2 (Т2ЗД) е заболяване с постоянно нарастваща честота и тревожно голям процент на недиагностицирани случаи. Често причината за откриването му са вече настъпили усложнения. Макроваскуларните усложнения при Т2ЗД са ранни, в болшинството си са безсимптомни и са тясно свързани със сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност. Те включват процесите на атеросклероза и калцификация на медиалния артериален слой с клиничен израз коронарна болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, аневризма на абдоминалната аорта и периферна съдова болест. Така захарният диабет се асоциира с еквивалент на съдова болест и с два пъти по-висок риск за широк спектър от съдови заболявания, независимо от конвенционалните рискови фактори1. Известно е, че атеросклеротичният процес при диабетици започва по-рано, протича с по-ускорени темпове и води до дифузни промени на артериалната съдова система в сравнение с пациентите без диабет. Причините за прогресивното му развитие в комбинация с Т2ЗД остават обаче все още недостатъчно изяснени.

This content is for members only.

Сърдечно-съдова калцификация при хронична бъбречна болест

Автор: Проф. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Взаимодействието между органите е от все по-голямо значение в контекста на нарастващия брой възрастни пациенти с множество съпътстващи заболявания, които могат да повлияят клиничния ход и прогнозата от дадена болест, както и терапевтичните възможности и успеха от терапията1. Нарушената бъбречна функция се свързва с лоша прогноза основно поради високата асоциирана сърдечно-съдова смъртност, проявена чрез исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност и сърдечно-съдова смърт – голяма тежест за здравните системи на развитите държави2. Пациентите с хронична бъбречна болест (ХББ) (над стадий 3)
имат 4-кратно повишен сърдечно-съдов риск в сравнение с пациентите без ХББ2. Традиционните стратегии за понижение на риска като цяло не са ефективни при пациенти с ХББ и терминална бъбречна болест. В общата популация класическите атеросклеротични инциденти – инсулт и миокарден инфаркт, са доминиращи причини за настъпване на смърт. При пациентите с ХББ основни причини за настъпване на смърт са внезапна сърдечна смърт или исхемична болест на сърцето поради преждевременно съдово и сърдечно стареене2.

This content is for members only.

Честота на рестеноза след перкутанни интервенции на ствола на лявата коронарна артерия

Автор: Д-р Валери Гелев, д-р Ивайла Желева
Болница: Аджибадем Сити Клиник Токуда болница, София

Стенозата на ствола на лявата коронарна артерия е заболяване, което поставя голяма миокардна територия под исхемичен риск. Дълго време се смяташе, че байпас-хирургията е водеща методика за лечение, като до голяма степен това се определя главно от ранните и неблагоприятните резултати след балонна ангиопластика, както и от потенциалния риск от остра стент тромбоза и рестеноза с използването на (обикновени) непокрити метални стентове. Повторното стеснение и намаляването на диаметъра на лумена на съда след перкутанна коронарна интервенция (ПКИ) се определя с термина „рестеноза“ (от англ. restenosis – повторно стеснение). Рестенозата е прогресивен процес, който започва в ранните часове след баротравмата в резултат от ПКИ.

This content is for members only.

Ренин-ангиотензиновата система и никотинът при COVID-19 (част 1)

Автор: Проф. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Тютюнопушенето е сред най-важните рискови фактори за развитие на сърдечно-съдова и белодробна болест и пушачите имат 2 до 4 пъти повишен риск за тези заболявания от непушачите1, 2. Потвърдена е зависимостта между тютюнопушенето и коронарната болест, атеросклеротичната аортна аневризма, мозъчно-съдовата болест/инсулта, хроничната обструктивна белодробна болест, екзацербацията на астмата, белодробния карцином и общата смъртност1.
Малко внимание се обръща на ролята на тютюнопушенето при заразяване с новия коронавирус SARS-CoV-2 (Severe acute respiratory syndrome coronavirus 2) и болестността и смъртността от COVID-19. Пушачите са по-предразположени към респираторни заболявания, включително настинки (обикновено инфекции с риновируси, но също и с коронавируси), в сравнение с непушачите. При пушачите е двукратно повишен рискът от грип и е повишена честотата на бактериалната пневмония и туберкулозата3–7.

This content is for members only.

Придържане към антихипертензивната терапия – основно средство за добър контрол на артериалното налягане

Автор: Проф. Йото Йотов
Болница: Втора клиника по кардиология, УМБАЛ „Св. Марина“;
Първа катедра по вътрешни болести, Медицински университет, Варна

Добрият контрол на артериалното налягане (АН) е основен фактор за намаляване на свързаната с хипертонията заболяемост и смъртност. За съжаление, адекватно контролиране на артериалната хипертония (АХ) се постига все още в незадоволителен процент – от 10% до 69%1, 2. За постигане на тази цел съществена роля играят няколко фактора. Един от тях е правилното и точно измерване на АН, което трябва да става по определените правила за това в лекарския кабинет, у дома или по време на амбулаторно мониториране. При условие че АН е вярно измерено, за контрола на АХ имат съществено значение два други фактора: 1) изписване на достатъчно на брой и предписване в правилните дози на антихипертензивните медикаменти и 2) придържане към терапията3.

This content is for members only.

Comments are closed.

Password Reset
Please enter your e-mail address. You will receive a new password via e-mail.