Main menu
Second Menu

Наука Кардаиология 4/2020



» Увод – Лечението със статини и смъртността при COVID-19
» Артериална хипертония при пациенти на противотуморна терапия
» Остър коронарен синдром при пациенти на противотуморна терапия
» Сезонен грип, сърдечно-съдови заболявания и лечение с Озелтамивир
» Болест на Фабри
» Ренин-ангиотензиновата система и никотинът при COVID-19 (част 2)

Увод – Лечението със статини и смъртността при COVID-19

Автор: Доц. Борислав Георгиев
Главен редактор

Метаанализ на четири публикувани проучвания, който включва почти 9000 пациенти с COVID-19, показва, че лечението със статини е свързано с намален риск от тежък или фатален ход на COVID-19 с 30%. Изследването е публикувано онлайн на 11 август в The American Journal of Cardiology.
Анализът включва четири проучвания, публикувани до 27 юли тази година. Включени са пациенти с потвърден COVID-19 и с налични данни, позволяващи сравнение на риска от тежко заболяване и/или смъртност след употребата на статини.

This content is for members only.

Артериална хипертония при пациенти на противотуморна терапия

Автор: Проф. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Артериална хипертония (АХ) се установява при средно един от всеки трима възрастни. Епидемиологични проучвания установяват, че повишеното артериално налягане (АН) допринася за един от всеки седем смъртни случаи и за почти половината от всички смъртни случаи, свързани със сърдечно-съдови заболявания в САЩ1. Не е изненадващо, че АХ се диагностицира често при пациентите с онкологични заболявания и има важно значение както за антинеопластичната терапия, така и за дългосрочната прогноза. Наличието на АХ може да бъде отрицателен прогностичен фактор за заболеваемост и смъртност2.

This content is for members only.

Остър коронарен синдром при пациенти на противотуморна терапия

Автор: Д-р Венцислав Григоров
Болница: Национална кардиологична болница

Едновременното съчетание на остър коронарен синдром (ОКС) с активно малигнено заболяване представлява специфично клинично предизвикателство предвид припокриването в патофизиологията и страничните реакции, свързани с лечението на двете заболявания. Съществуват малко установени препоръки за клинично поведение при такива пациенти, което прави повечето страндартни подходи на практика нестандартизирани при тази популация. В настоящата статия ще бъде представен обзор на литературата по отношение на поведението при пациенти с ОКС и малигнено заболяване, наличните данни за ОКС, свързан с противотуморно лечение, специфичните характеристики на клиничната картина и оптималното приложение на антитромбоцитна терапия с цел намаляване на риска от кървене и тромбоза.

This content is for members only.

Сезонен грип, сърдечно-съдови заболявания и лечение с Озелтамивир

Автор: Проф. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Сърдечно-съдовата болест е причина за около 30% от смъртните случаи по света1, 2. Освен традиционните рискови фактори, които допринасят за сърдечно-съдовата смъртност – хипертония, тютюнопушене, дислипидемии, захарен диабет, затлъстяване, недостатъчна физическа активност, отдавна е известно, че грипната инфекция също допринася директно за сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност3.
Грипът е силно инфекциозно заболяване, което се проявява в ежегодни сезонни епидемии, засягайки средно 10–20% от населението на света годишно. По данни на СЗО всяка година грипните епидемии водят до 3–5 милиона случая на тежки респираторни заболявания и до 500 000 смъртни случаи.

This content is for members only.

Болест на Фабри

Автор: Проф. Емил Паскалев
Болница: Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ Александровска“, Медицински университет, София

Болестта на Фабри (БФ) е свързано с X-хромозомата рецесивно нарушение на гликосфинголипидния катаболизъм, причинено от унаследен генетичен дефект, водещ до дефицит на лизозомния ензим α-галактозидаза A (α-Gal A), известен още като церамид-трихексозидаза. Това води до натрупване на междинни гликолипиди, основно глоботриаозилцерамид (Gb-3), в лизозомите на клетките на много тъкани в човешкия организъм, но най-много в ендотелните съдови клетки, миокарда, нервните клетки, бъбречните епителни клетки и гломерулните ендотелни клетки. Резултатът е клетъчна дисфункция и микроваскуларна патология, която причинява прогресивни органни увреждания – предимно неврологични (мозъчно-съдови, периферно-нервни), сърдечно-съдови и бъбречни. Болестта на Фабри е описана за първи път през 1898 г. от Андерсон, а по-късно и от Фабри и е известна още като болест на Андерсон–Фабри.

This content is for members only.

Ренин-ангиотензиновата система и никотинът при COVID-19 (част 2)

Автор: Проф. Борислав Георгиев
Болница: Национална кардиологична болница

Епидемиологични проучвания установиха няколко демографски характеристики, които корелират с тежестта на клиничната инфекция със SARS-CoV-2 (COVID-19). Смъртността от COVID-19 е <5%118, но мъжете и възрастните пациенти са с особено повишен риск за развитие на тежка болест119–122. Освен това пушачите са особено чувствителни към SARS-CoV-2 и при тях е повишен рискът за тежко протичане на болестта с необходимост от агресивни клинични интервенции. В проучване, включващо 1099 пациенти с лабораторно потвърден COVID-19, 12.3% от пушачите, нуждаещи се от механична вентилация, са приети в интензивно отделение или са починали в сравнение с 4.7% при непушачите120. Причините за тези различия в клиничната еволюция на болестта не са известни.

This content is for members only.

Comments are closed.

Password Reset
Please enter your e-mail address. You will receive a new password via e-mail.