Съдържание сп. „Наука Пулмология” брой 1/2012:

Увод – Хламидийни пневмонии

Автор: Доц. Владимир Максимов
Болница: Клиничен център по белодробни болести

Въпреки сериозните успехи на антимикробната терапия, лечението на пневмониите при възрастни остава сериозно предизвикателство пред лекарите днес. Те са често срещани и тежко протичащи инфекции на дихателните пътища. Свързани са с висока заболеваемост и смъртност и представляват сериозен проблем за здравните системи в целия свят. В последните години голям диагностичен и терапевтичен проблем представляват хламидийните пневмонии. В миналото те се свързваха главно с Chlamydia psittaci, чийто източник са папагали и около 200 вида птици. Заболяването се среща главно при селскостопански работници.

Хламидийна пневмония, съчетана с извънбелодробни прояви при деца

Автор: Доц. Ваня Недкова, д-р Лора Камбурова, д-р Василий Михайлов
Болница: Детска клиника, УМБАЛ „Георги Странски“, Плевен

Chlamydia pneumoniae е патоген, причиняващ респираторни инфекции при деца и възрастни – фарингит, ларингит, бронхит, пневмония. Пневмонията, причинена от Chlamydia pneumoniae, понякога се придружава и от извънбелодробно засягане: на централна нервна система, стави, кожа, сърце. При децата, при които водещи са екстрапулмоналните прояви, рядко в първоначалната диференциална диагноза присъства Chlamydia pneumoniae. Представят се две деца с различни клинични респираторни и нереспираторни белези на инфекция, причинена от Chlamydia pneumoniae. Обсъжда се серологична диагноза и лечение.

Преглед на микробиологичните причинители при деца с парапневмонични плеврални усложнения за периода от 1998 г. до 2010 г.

Автор: Д-р Христо Шивачев,1 проф. Огнян Бранков,1 д-р Цано Чалашканов,2 доц. Румяна Андонова,3 д-р Христо Пседерски3
Болница: 1Отделение по детска гръдна хирургия, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” 2Отделение по клинична микробиология, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” 3Отделение по детска реанимация и интензивна терапия, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”

Увод: Честотата на парапневмоничните плеврални усложнения (ППУ) в детската възраст е 0.4–6/1000. Във възрастовата група под 19 години се отчита увеличение на честотата на заболяването от 13% през 1994 г. до 41% през 1997 г. В наши дни плевралната течност често е стерилна поради прилагането на антибиотици (най-често още в доболничната помощ) преди взимането на микробиологично изследване. В настоящето изложение ние си поставихме за цел да анализираме причинителите на ППУ в детската възраст, да отчетем промените в микробиологичния фон и да потърсим причините за увеличения ръст на заболяването след 2003 г.

Проучване на болни деца с грип за сезон 2011/2012 г. чрез прилагане на метод за бърза диагностика

Автор: Д-р Абдул Кахтан,1 доц. Атанас Мангъров,1, 2 д-р Надя Найденова,1, 2 доц. Нели Корсун,3 доц. Росица Коцева,3 проф. Татяна Червенякова,1, 2 доц. Майда Тихолова1, 2
Болница: 1Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, Медицин- ски университет, София 2СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“, София 3Национален център по заразни и паразитни болести

Тежкото и усложнено протичане на грип, особено при определени рискови групи, изисква приложение в практиката на методи за бърза диагностика на грип, позволяващи ранно и адекватно етиологично лечение. Целта на настоящото проучване е прилагането на ранна диагностика при болни деца с клинични и епидемиологични данни за грип чрез метод за откриване на грипен вирус – имунохроматографски метод (ICM). Материал и методи: За периода от 16.01 до 03.03. 2012 са проследени 70 болни деца с клинични прояви и епидемиологични данни за грип. При всички болни е изследван назофарингеален смив за доказване на грипни вируси чрез ICM. От тях 38 са изследвани едновременно по ICM и с Real-Time RT-PCR.

Бронхиална астма – терапевтичен подход

Автор: Д-р Таня Кралимаркова, доц. Тодор Ал. Попов
Болница: Клиника по алергология и астма, УМБАЛ „Александровска“

В световен мащаб нараства честотата и тежестта на бронхиалната астма, включително и сред детската популация. Повечето пациенти имат лека до средно-тежка персистираща астма, която добре се контролира чрез мерки, свързани с подобряване на околната среда (тютюнев дим, борба с акарите и полените, инфекции те и т.н.) и правилната употреба на медикаментите за контрол и облекчаване на заболяването. Но въпреки всичко, 5–10% от пациентите имат тежка астма, неповлияваща се от характерните за астма медикаменти и налагащи в някои случаи прилагането на системни кортикостероиди. Тези пациенти имат най-значимо нарушаване на качеството на живот, по-висока заболеваемост и причиняват значително по-високи разходи на здравноосигурителните системи. Затова пациентите с астма изискват внимателно отчитане на рисковите фактори и нови подходи за контрол на заболяването.

Белодробна емболия при млади пациенти: обзор и собствено клинично проучване I част: Обзор

Автор: Д-р Наталия Стоева
Болница: Пулмологично отделение, Клиника по вътрешни болести, Токуда Болница, София

Честотата на белодробната емболия нараства с възрастта. При млади пациенти белодробната емболия най-често е непровокирана („идиопатична“) и се дължи на вродени или придобити тромбофилии. Най-честите от тях са генетични мутации, като мутацията на фактор V на Leiden, протромбин G20210A, РАІ-1. Мъжкият пол е застрашен повече от генетичните тромбофилии от женския и има двукратно по-висок риск от рецидив на заболяването. Съвременната контрацепция двукратно увеличава риска от белодробна емболия. Постпарталният период е по-рисков за белодробна емболия в сравнение с бременността.

Гастроезофагеален рефлукс, гастроезофагеална рефлуксна болест и аспирационни синдроми

Автор: Д-р Владислав Улевинов, д-р Николай Улевинов, доц. Пенка Переновска
Болница: Клиника по детски болести, УМБАЛ „Александровска“

В педиатричната практика се обръща голямо внимание на риска от аспирация и замърсявания на дихателните пътища вследствие на функционални разстройства на гълтането. Аспирацията е по-честа при новородени и особено при недоносени деца. Гастроезофагеалният рефлукс (ГЕР) не е единствена (но е основна) причина за аспирация при децата. Като предразполагащи фактори се посочват вродени аномалии на небцето, горните дихателни пътища и гълтателни разстройства. ГЕР представлява връщане на стомашно съдържимо в хранопровода, докато при ГЕРБ освен връщане се появява езофагеална симптоматика и респираторни усложнения. Поради нарастващата си честота, ГЕРБ се доближава до социално значимите заболявания и чрез прилагането на съвременно, мощно, достатъчно продължително лечение и спазване на правилен хранителен режим, води до постигане на трайни лечебни резултати, а защо не и до пълно излекуване.

Приложение на комплексния препарат Цинабсин в лечението на деца с лимфаденоидна хипертрофия на назофаринкса и хроничен аденоид

Автор: Д-р В. М. Чепура,1 доц. И. А. Борзенко2
Болница: 1УНГ отделение с детски профил на ДТМО, Москва 2Катедра по фармакология на Киевския медицински институт

Общоприетият метод на лечение на това заболяване в оториноларингологичната практика се явява хирургичната намеса – аденотомия. Оперативната намеса обаче има палиативен характер и не отстранява причината за увеличените аденоидни вегетации. Много често възникват рецидиви на заболяването и обостряне, изискващи повторна хирургична намеса. Това прави особено актуално търсенето на методи и средства за алтернативно лечение, способни да преустановяват хипертрофията на лимфоидните тъкани на носоглътката в условията на постоянно действащи провокиращи фактори. В този план като най-перспективни се оказват хомеопатичните препарати.