Съдържание сп. „Наука Пулмология” брой 3/2009:

Пулмонална хипертония

Автор: Доц. Владимир Максимов
Болница: Ръководител на Катедра по белодробни болести и Началник на клиника СБАЛББ „Св.София“

Пулмоналната хипертония включва различни заболявания, които се характеризират с повишено пулмонално съдово съпротивление, развитие на десностранна сърдечна недостатъчност и преждевременна смърт. Около 50% от болните се диагностицират в рамките на година, а 30% – след 2 години. Средната преживяемост на пациентите с нелекувана идиопатична пулмонална хипертония е 2,8 години след поставяне на диагнозата. Най-често се използва клиничната класификация на третия
световен симпозиум по пулмонална хипертония Венеция 2003 г. Тя включва: 1) пулмонална артериална хипертония; 2) пулмонална венозна хипертония; 3) пулмонална хипертония, свързана с респираторни заболявания; 4) пулмонална хипертония, свързана с рецидивиращи тромботични и емболични заболявания; 5) пулмонална хипертония, свързана с първична съдова патология. Доказването на пулмоналната хипертония се извършва чрез ЕКГ, рентгенография на бял дроб и сърце, трансторакална ехокардиография, инвазивна деснокамерна катетеризация. Пулмоналната хипертония се определя като състояние, при което средното пулмонално артериално налягане в покой е 25 mmHg, а при физическа активност – 30 mmHg. Терапевтичният подход при пулмоналната хипертония включва простаноиди (илопрост), ендотелинови блокери (босентан), инхибитори на фосфодиестераза 5 (силденафил).

Белодробна хипертония (част 3)

Автор: Д-р Борислав Георгиев1, д-р Елена Костова1, д-р Атанас Златев2
Болница: 1Национална кардиологична болница, 2СБАЛББ „Света София”

Белодробна хипертония с не-белодробна етиология По последни данни нараства броят на пациентите с белодробна артериална хипертония БАХ) (група 1 по класификацията на СЗО). Броят на пациентите с белодробна хипертония, дължаща се на хронично левостранно сърдечно заболяване (група 2 по класификацията на СЗО) или хронични хипоксични състояния (група 3 по класификацията на СЗО), е много по-висок. Има всеобщо съгласие по въпроса, че тези пациенти се нуждаят от оптимизирана терапия, насочена към подлежащото заболяване. В някои случаи обаче, въпреки тази терапия, белодробната хипертония остава да персистира. Неясноти съществуват относно терапията на специални подгрупи пациенти – пациенти с белодробна хипертония с по-голяма тежест в сравнение с очакваната при наличното подлежащо заболяване, пациенти с белодробна хипертония, дължаща се на хроничен тромбемболизъм, и белодробна хипертония в резултат на сърдечна интервенция.

Белодробна хипертония в детската възраст

Автор: Д-р Александра Лачева, доц. Маргарита Цонзарова
Болница: Национална кардиологична болница, Клиника по детски болести и детска кардиология

Белодробната хипертония (БХ) е заболяване на белодробните съдове, характеризиращо се с прогресиращо нарастване на белодробното съдово съпротивление (БСС), което води до десностранна сърдечна недостатъчност и смърт.
Първото описание на патологоанатомичната находка при артериалната БХ е направено от E. von Romberg (1891). Той описва атеросклеротични плаки в БА и счита, че се отнася за склеротичен процес в БА. Аналогията с атеросклеротичните изменения в аортата продължава в следващите 50 години.

Белодробни Cytomegalovirus инфекции при пациенти след бъбречна трансплантация

Автор: Д-р Венцислава Пенчева, доц. Огнян Георгиев, доц. Даниела Петрова
Болница: КПВБ, Белодробно отделение, УМБАЛ „Александровска”, МУ, София

Солидната органна трансплантация като лечение на крайна степен на бъбречна недостатъчност придобива все по-голямо значение в последните години. Най-важният вирусен патоген, отговорен за развитие на инфекции при пациенти след бъбречна трансплантация, е Cytomegalovirus (CMV). Първичната инфекция, реактивацията или вирусната суперинфекция могат да протекат като носителство без клинична изява, „грипоподобен синдром” или активно заболяване. Един от таргетните органи в случаите с активно заболяване са белите дробове. Симптомите на CMV пневмония са неспецифични – кашлица, диспнея, хипоксемия, температура, гадене и повръщане.

Особености на детските лекарствени форми – специфични изисквания и подходи за оптимизиране на лекарствената терапия

Автор: Гл. ас. Милен Димитров, доц. Николай Ламбов
Болница: Фармацевтичен факултет, катедра „Технология на лекарствата и биофармация”, Медицински университет, София

Основно направление в съвременната фармацевтична наука и практика е разработването на възрастово специфични лекарствени форми. Лекарствените продукти за деца следва да отговарят на редица изисквания, съобразени със специфичните особености на детския организъм. Разгледани са последните изменения в регулациите при разрешаване и производството на лекарствени продукти за педиатрията, особеностите на основните пътища на въвеждане и някои съвременни продукти, осигуряващи оптимизиране на лекарствената терапия.
Ключови думи: детски лекарствени форми; ком плайънс; лекарствени формулации; рационална лекарствена терапия.

Тромбофилия. Вроден дефицит на протеин S. Венозен тромбемболизъм – субмасивна белодробна инфарктна форма – рецидивираща

Автор: Д-р Кая Памукова,1 д-р Василка Илиева,1 доц. Иво Петров,2 доц. Людмил Гроздински,3 проф. Петко Минчев
Болница: 1 НКБ, Клиника по детски болести към Клиника по детски болести и детска кардиология 2 Токуда болница, Кардиологично отделение 3 НКБ, Клиника по съдова хирургия и ангиология 4 СБАЛББ, Клиника по детска пулмология и фтизиатрия

Протеин S е витамин К-зависим антикоагулантен протеин. Протеин S-дефицитът може да бъде наследствен или придобит. Клинично се проявява с развитие на дълбока венозна тромбоза, повърхностен тромбофлебит, белодробна емболия и по-рядко с артериална тромбоза или венозни тромбози с друга локализация. Откриването на венозни тромбемболични инциденти при пациенти преди 40-годишна възраст, рекурентни тромбози или фамилна история за тромбоза са показател да се търси антикоагулантен дефицит.

Новости

Проучване на ефекта на lansoprazol за превенция на екзацербациите на ХОББ при възрастни болни. Авторите на статията са поставят задачата да проучат ефекта на lansoprazole – инхибитор на протоновата помпа, върху честотата на простудните заболявания при болни с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и честотата на нейните екзацербации. Наблюдението е проведено върху 100 болни с ХОББ (средна възраст 75 години), всички бивши пушачи, лекувани с обичайната терапия за това заболяване, включително бронходилататоли и отказ от тютюнопушене), като тези със стомашно-чревна язва и гастроезофагиален рефлукс са изключени от изследването. Проведено е еднократно-сляпо, неконтролирано с плацебо проучване в една университетска клиника и три градски болници в Япония. Болните са рандомизирано разделени на две групи – с конвенционална терапия (контролна група) и с конвенционална терапия плюс lansoprazol, 15 мг дневно, в продължение на 12 месеца и проследяване на честотата на простудните заболявания и на екзацербациите на ХОББ.