Съдържание сп. „Наука Диететика” брой 2/2009:

Точни и доказани знания за ефекта на хранителните фактори

Автор: Доц. Даниела Попова
Главен редактор

Уважаеми колеги,
Чрез страниците на списанието искам да благодаря на всички, които подкрепят нашето издание. Получените положителни отзиви и изказаните впечатления ни дават основание да продължим напред след първата крачка и да подпомагаме вашата практика с актуална научно-медицинска информация от широката област на съвременната диететика. Обединява ни идеята за опазване и подобряване на здравето на нашите пациенти. Множество научно-изследователски програми и редица национални и международни научни форуми насочват усилия и дейности за профилактика на социално-значимите сърдечно-съдови заболявания. Международната конференция „За по-добра профилактика и терапия на сърдечно-съдовите заболявания в Европа“ през май 2009 г. ни запозна с успешните резултати на системната комплексна програма за сърдечно-съдова превенция EUROACTION, осъществена от проф. Дейвид Ууд и неговия екип. Съчетаното комплексно въздействие за контролиране на диетичния режим, физическата активност и тютюнопушенето в продължение на една година нанамалява значимо сърдечно-съдовия риск и подобрява здравната прогноза.

Оценка на хранителния статус

Автор: Доц. Даниела Попова
Болница: УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, София

Различните по степен и вид хранителни нарушения и дисбаланси създават сериозен здравен риск, но на практика в повечето случаи те остават недиагностицирани и нелекувани както в болничната, така и в доболничната помощ. ESPEN и BULSPEN препоръчват стандартни протоколи за нутритивен скрининг за оценка на нутритивния риск на популационно ниво при болнични и гериатрични пациенти, на базата на които се определя необходимостта от хранителна терапия. Оценката на хранителния статус се базира на анамнеза и физикален преглед, оценка на болестното състояние, функционално състояние, лабораторни тестове, баланс на течности, растеж при децата.

Паралел между честотата на деца и подрастващи от София с поднормено и с наднормено тегло

Автор: Ст. н. с. Анастасия Начева, н. с. Яница Жечева, н. с. Ивайла Янкова
Болница: Институт по експериментална морфология и антропология с музей, Българска академия на науките, София

Целта на настоящото съобщение е да представим резултати за честотата на различните категории телесен хранителен статус при съвременно поколение новородени и при деца и подрастващи на възраст 3–17 години от София.
Изследвани са 219 новородени деца (2001 г.), 640 деца на възраст 3–6 години (2004–2005 г.) и 2291 деца и подрастващи между 7- и 17-годишна възраст (1993–2002 г.) или общо 3150 момчета и момичета. Категоризирането на телесния хранителен статус е извършено според разграничителните стойности на ИТМ, разработени от T. Cole и колектив въз основа на критериите на International Obesity Task Force (IOTF).

Алкохолът и червеното вино: влияние върху сърдечно-съдовия риск

Автор: Д-р Борислав Георгиев1, доц. Даниела Попова2
Болница: 1Национална кардиологична болница, 2УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, София

Нараства базата данни, свидетелстваща за негативна връзка между консумацията на алкохолни напитки (1–2 пъти дневно) и честотата на сърдечно-съдовата болест. 27, 43, 48, 55 Kiechl et al.24 описват J- или U-образна зависимост, при която най-нисък е рискът за развитие на сърдечно-съдова болест при лицата, консумиращи малко количество алкохол, в сравнение с лицата, консумиращи голямо количество алкохол или неприемащи алкохол. Други автори смятат,3, 12, 37, 33, 63 че благоприятните ефекти на консумацията на алкохол се ограничават до консумацията на вино, и то само на червено вино.

Съдържание на флавоноиди в хмела, пивото, виното и чая

Автор: Ст. н. с. Габриела Маринова
Болница: Секция „Технология на пивото и напитките“, Институт по криобиология и хранителни технологии, София

Флавоноидите са полифенолни съставки, разпространени повсеместно в природата. Много от тях се съдържат в плодовете, зеленчуците и напитките (чай, кафе, пиво, вино и плодови напитки). Интересът към тях нараства поради установена антивирусна, антиалергична, тромболитична, противовъзпалителна, антитуморна и антиоксидантна активност, които допринасят за потенциални полезни ефекти върху човешкото здраве. Определено е съдържанието на флавоноиди в проби светло и тъмно пиво, бяло и червено вино, зелен и черен чай от търговската мрежа. Съдържанието на полифеноли, флавоноиди и съотношението между тях при пивата (0,12–0,30) може да се сравни с това на някои български зеленчуци и плодове – червено зеле, броколи, пресен лук, обелена зелена ябълка и др. – традиционно присъстващи на трапезата.

Хранителните влакнини – съставна част от въглехидратите в храните. Значение в храненето на човека

Автор: Н. с. Десислава Гюрова
Болница: Национален център по опазване на общественото здраве, София

Целта на настоящата разработка е да представи най-съвременна интерпретация на термина „хранителни влакнини“ (хранителни фибри) като съставна част от въглехидратите и тяхното значение в храненето на човека. Авторката акцентира върху „еволюцията“, която е претърпяла дефиницията за хранителни влакнини през годините, както и върху различните подходи в аналитичните методи за определянето им. В разработката е представена съвременна и подробна класификация на въглехидратите, указана е физиологичната роля на хранителните влакнини, както и връзката между увеличен прием на фибри и намаляване на риска от развитие на различни болестни състояния.

Хранителни добавки – възможни ползи и рискове за здравето

Автор: Ст. н. с. Стефка Петрова
Болница: Национален център по опазване на общественото здраве, София

Адекватното и разнообразно хранене може при нормални обстоятелства да осигури всички необходими хранителни вещества за добро развитие и поддържане на здравето. Изследванията обаче показват, че това не се постига винаги за всички нутриенти и всичкипопулационни групи. При определени условия хората могат да изберат да приемат някои хранителни вещества чрез хранителни добавки. Хранителните добавки са концентрирани източници на хранителни вещества и/или други субстанции с хранителен или физиологичен ефект, самостоятелно или в комбинация. Хранителните добавки не трябва да се използват за заместители на разнообразното хранене, а да обогатяват храната с нутриенти и биологично активни вещества за подкрепа на здравето, като намаляват риска от хранителни дефицити, действат благоприятно върху различни структури и функции в организма. Хранителните добавки не могат да имат претенции за предотвратяване или лечение на заболявания.

Аргинин и сърдечно-съдови заболявания

Автор: Доц. Александър Пенков
Болница: Катедра хигиена, медицинска екология и хранене, Медицински университет, София

Аргининът се счита за полуесенциална аминокиселина, но при стресови състояния, като травми, изгаряния, възпаления, той е есенциален за възрастния организъм. Аргининът е есенциална аминокиселина и за новородените. Организмът се нуждае от аргинин за производството на азотен оксид, който предизвиква вазодилатация. Благотворният ефект на суплементирането с L-аргинин, прекурсор на NO, е установен при редица експериментални и епидемиологични проучвания при човек, включващи атеросклероза, хипертония, ИБС, клаудикацио интермитенс, диабет, еректилна дисфункция и други състояния, свързани с намалено кръвооросяване на тялото. Основни източници на аргинин са шоколад, млечни продукти, желатин, месо, овес, фъстъци, орехи, пшеница и пшенич ни зародиши.

Млечнокиселите храни в диетологичната практика

Автор: Ст. н. с. Росица Еникова
Болница: Национален център по опазване на общественото здраве, София

Статията е с обзорен характер. Представена е съвременната класификация на заквасените млечни продукти, произвеждани в света, като са посочени пробиотичните микроорганизми, съдържащи се в тях, и основните изисквания, поставяни от Codex alimentarius към техния химичен състав, безопасност, приложение на естествени и синтетични добавки и съдържание на млечнокисели бактерии и дрожди. В резюме са изложени основните биотерапевтични ефекти на пробиотичните микроорганизми – подобряване на функциите на храносмилателната система, регулиране на баланса на чревната микрофлора, антимикробен ефект спрямо нежелани микроорганизми, имуномодулиращ ефект, антиканцерогенни, хипохолестеролемични свойства и др. Накратко е изложена и методологията на медицинската мотивировка на приложението на пробиотиците, разработена от Codex alimentarius. Обозначено е мястото на приложение на пробиотиците в диетологичната практика.